Здраве
Здравето е ниво на функционалност при живите организми. То е състояние – хомеостаза, при което организмът е уравновесен, т.е. постъпващите и произведените енергия и маса са приблизително едни и същи, налице е метаболитна ефективност.
При хората, това е общо състояние на ума, тялото и духа, при което няма болест, нараняване или болка. СЗО дава по-широка дефиниция: „Състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто отсъствие на болест или недъг.“ [1] (виж още Степени на здравето)
Поддържането и повишаването на здравето се постига чрез различна комбинация от физическо, умствено и социално благосъстояние и благоденствие, които заедно понякога са наричани „триъгълник на здравето“ [2][3]. Терминът „здрав“ е още широко приложим в контекст, като здравословна общност, здравословен град или здравословна околна среда.
Определение
редактиранеЗдравето на един организъм се свързва със състоянието на структурата, метаболизма и функциите на отделните органи и на целия организъм. Предполага се, че при здрав организъм липсват отклонения от нормалните параметри на тези показатели. Ето защо, често понятието здраве се отъждествява с термина „норма“. Същността на нормата се изразява във факта, че всички процеси в организма и различните форми на контакт с външната среда, са обусловени от тенденцията към съхранение и продължение на живота. Нормата от своя страна има две значения:
- Приложно значение на нормата. Включва средните стойности от измерването на даден показател при голям брой здрави организми. Представлява статистическа норма, която отразява типичното и най-разпространеното измерване на дадения показател. Независимо от широката популярност на нивото на този показател, в значителна степен могат да се заличат индивидуалните особености. По този начин невинаги може да се разкрие същността на изследвания процес и неговите вътрешни връзки, които обуславят богатството на материалната организация на организма. Тези недостатъци на статистическата норма ограничават и реализацията на девиза „Да се лекува не болестта, а болния индивид“.
- Методологично значение на нормата. Включва както количествени критерии за оценка на нормата, така и качествена оценка на взаимодействието между отделните параметри. Основната цел е да се изясни съответствието на тяхното общо състояние по отношение на конкретните условия на средата.
Поради гореизложените значения е възприето схващането, че нормата при живите организми е „функционален оптимум“. Това означава протичането на всички процеси в живата система при максимално възможно съгласуване, сигурност, икономичност и ефективност. Оптималното състояние е най-доброто от реално възможните еднородни състояния, което най-пълно съответства на конкретните условия и на задачите за функциониране на системите при тези условия. Понятието „норма“ представлява мерната характеристика на взаимодействието между организма и средата. Определя динамичното самосъхранение при различни условия на съществуване и има за основа закрепени от генотипа и проявяващи се чрез фенотипа форми на реакция и организация на реагиращия субстрат.
Нормата не е неизменна и не е лишена от противоречия. Представлява диалектическо единство на устойчивост и променливост. Съществени параметри на жизнена дейност могат да варират в рамките на нормата и същевременно да получават оптимални значения по отношение на съответните условия на средата. Вариациите представляват възможност за по-добро приспособяване към средата. В определени случаи обаче могат да излязат от границите на оптималното състояние, при което възниква ново качество – патологичен процес.
Границите на променливостта и устойчивостта на живите организми, в които запазват своята качествена определеност, могат да бъдат доста условни. Тази условност в някои случаи може да заличи границата между здраве и болест. За условност може да се приеме квалифицирането на определени частни свойства, признаци или параметри, които могат да бъдат нормални при едни обстоятелства и ненормални при други. СЗО дава следното определение за норма: физическо, духовно и социално благополучие. Няма ли една от тези съставки, човек е болен.
Фактори на здравето
редактиранеПо-специфични ключови фактори, които могат да повлияят на това дали хората са здрави, или в нездраво състояние, включват:[4][5][6]
- Доход и социален статус
- Мрежа за социална подкрепа
- Образование и грамотност
- Условия на работа
- Социална среда
- Физическа среда
- Лични практики за здраве и способности за справяне
- Здравословно развитие в детството
- Биология и генетика
- Услуги по здравеопазване
- Култура
Други три независими фактора, които имат значение за индивидуалното здраве, са:
- Начин на живот
- Заобикаляща среда
- Биомедицински – генетични и семейни фактори
На здравето също влияят храненето и хранителните навици и спортуването или ежедневната физическа активност.
Здравето се влошава от:
- нездравословен / небалансиран и заседнал начин на живот
- пушене, употреба на алкохол, стимуланти и наркотици
- стрес
- болести
- липса на лична хигиена и замърсяване
- стареене
Медицината позволява да се излекуват повечето болести, но съществена е също и превенцията, както и ранното лечение на заболяванията. Алтернативната медицина, например акупунктура, също се справя с редица заболявания.
Поддържане на здравето
редактиранеПостигането и поддържането на здравето е продължаващ, непрекъснат процес, който се повлиява от еволюцията на знанието, грижата за здравето, личните усилия и лекарската помощ.
Роля на науката за здравето
редактиранеНауката за здравето е клон на науката, фокусиран върху здравето. Има два подхода в здравната наука: изучаването и изследването на тялото и свързаните със здравето въпроси, което да доведе до разбирането как хората (и животните) функционират; и в същото време приложението на това знание за подобряване на здравето и превенцията, както и лечението на заболявания, на физически или свързани с ума и емоциите проблеми.
Роля на общественото здраве
редактиране- Основна статия: Обществено здраве
Публичното здраве (предишен термин народно здраве) се описва от Уинслоу като „наука и изкуство на предотвратяване на заболяванията, удължаване продължителността на живота и подпомагане на здравето, чрез организирани усилия и информиран избор на обществото, организациите, нацията и отделния човек, на общностите и индивидите.“ [7] Това е наука, която се занимава и изследва заплахите към общото здраве на обществото и общността, базирано на анализ на популационното здраве.
Поддържане и грижа за личното здраве
редактиране- Основна статия: Грижа за себе си
Личното здраве зависи и от личните действия за поддържане на здравето, като поддържане на хигиена – къпане, миене на ръцете, миене на зъбите с четка, съхранение на продуктите за хранене и много други.
Мероприятия и системи, подпомагащи здравето
редактиранеВижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Световна здравна организация на английски на руски
Литература
редактиране- Беляев, И.А. Здоровье человека как целостного природно-социально-духовного существа Архив на оригинала от 2022-06-01 в Wayback Machine. / И.А. Беляев // Вестник Оренбургского государственного университета. – 2014. – № 7 (168), июль. – С. 86 – 92.
- Иванов В. „Патологична физиология на домашните животни“, Земиздат 1995 г. ISBN 954-05-0331-0
Източници
редактиране- ↑ ((en)) Преамбюл към Конституцията на Международната здравна организация, както е приет от Международната здравна конференция от Ню Йорк, 19 – 22 юни 1946; подписана на 22 юли 1946 от представителите на 61 държави (официални записи на СЗО, no. 2, стр. 100) и влязла в сила на 7 април 1948. Архив на оригинала от 2019-03-18 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) Държавен университет на Джорджия. 1998. Слайдове за здравния триъгълник Архив на оригинала от 2019-08-11 в Wayback Machine.
- ↑ ((en)) Nutter S. 2003. The Health Triangle. Anchor Points, Inc.
- ↑ ((en)) Световна здравна организация. Определящи фактори за здравето. Архив на оригинала от 2019-12-14 в Wayback Machine. Женева. Линк от 12 май 2011.
- ↑ ((en)) Държавна здравна агенция на Канада. Кое определя здравето? Отава. Линк от 12 май 2011.
- ↑ ((en)) Лалонд, Марк. "Нова перспектива към здравето на канадците." Архив на оригинала от 2007-06-29 в Wayback Machine. Отава: Министър на снабдяването и услугите; 1974.
- ↑ ((en)) C.-E. A. Winslow. 1920. „The Untilled Fields of Public Health“, Science, n.s. 51
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Health в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |