Разлог
Тази статия е за града. За котловината, на която той е кръстен, вижте Разлог (област).
Разло̀г е град в Югозападна България, област Благоевград, административен център на община Разлог. Разположен е в котловината Разлог, чието име получава на 26 март 1925 година. Преди тази дата градът носи името Мехомия.[2]
| Разлог | |
  | |
 От горе надолу: изглед към Разлог, площад „Преображение“, централен парк, изглед към нощен Разлог | |
  Разлог  Разлог  Разлог | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 12 232 души[1] (15 март 2024 г.) 55,3 души/km² |
| Землище | 221,114 km² |
| Надм. височина | 812 m |
| Пощ. код | 2760 |
| Тел. код | 0747 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 61813 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Разлог Красимир Герчев (ГЕРБ; 2011) |
| Уебсайт | www.razlog.bg |
| Разлог в Общомедия | |
По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 12 284 души по настоящ адрес и 12 951 души по постоянен адрес.[3]
География
редактиране
Разлог е разположен в центъра на Разложката котловина, между три планини – Рила, Пирин и Родопите. На юг е град Банско, на югоизток – Добринище, а на североизток Белица и Якоруда.
Разложката котловина е оградена от южните дялове на Рила и северните склонове на Пирин, а източна граница е р. Места. Тя е висока междупланинска котловина със средна надморска височина над 800 м. В тектонско отношение котловината представлява грабен, отделен от планините с големи разседни зони.
Територията на общината има изключително разнообразен релеф. Обхваща 37577 ха. от които 21542 ха горски фонд и 7035 ха обработваема земя. Селскостопанският фонд е 14 789 ха, а населените места са 629 ха.
Климат
редактиранеРазлог се намира в континентално-средиземноморската климатична област. Характерна особеност на климата е значително по-меката и по-богатата на валежи зима в сравнение с европейско-континенталната област. Градът попада в климатичния район на долината на р. Места и зимата е относително по-студена и лятото по-хладно.
Средната годишна температура на въздуха е 9 °C, най-студеният месец е януари (-1,9 °C), а най-топлият – юли (18,9 °C).
 Климатични данни за град Разлог 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни максимални температури (°C) | 2,2 | 4,7 | 8,7 | 14,8 | 19,7 | 23,1 | 25,5 | 22,5 | 22,6 | 16,5 | 10,0 | 4,7 | 14,9 |
| Средни температури (°C) | −1,9 | 0,0 | 3,4 | 8,7 | 13,3 | 16,8 | 18,9 | 18,7 | 14,7 | 9,9 | 5,2 | 0,3 | 9,00 |
| Средни минимални температури (°C) | −6,1 | −4,4 | −1,4 | 2,9 | 7,6 | 7,5 | 12,0 | 8,7 | 9,0 | 4,6 | 1,2 | −3,9 | 3,6 |
| Средни месечни валежи (mm) | 71 | 59 | 52 | 56 | 65 | 57 | 42 | 31 | 37 | 65 | 79 | 80 | 694 |
| Източник: [4] | |||||||||||||
История
редактиране
На 7 km от днешния град, в местността „Бетоловото“, са открити останки от църква от V век. Следи от друга раннохристиянска църква от V-VI век се намират в местността „Катарино“, като в близост до нея има и останки от по-ранно езическо светилище.[5]
За първи път името Разлог се споменава в писмените извори през 1019 година в дарствена грамота на византийския император Василий II Българоубиец, като част от Велбъждката епископия.[6]
Етимологията на името Мехомия е неясна, като то вероятно е тракийско. Народната етимология го свързва с мех, тъй като с мехове са пренасяли добивания в Мехомия катран.[7]
В XIX век Мехомия е смесено християнско-мюсюлманско селище в Неврокопска каза на Османската империя.
През Възраждането в селището функционира метох на Рилския манастир. Таксидиоти тук са Харалампи и Йоасаф. Поклонници от Мехомия почти всяка година даряват манастира с парични суми. Само през 1837 година от тях постъпват 9853 гроша милостиня. От Мехомия манастирът се снабдява със стафиди, риба и други.[8]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мехомия (Méhomia) е посочено като селище с 405 домакинства, 650 жители българи и 450 жители помаци.[9]
В 1891 година Георги Стрезов пише за града:
| „ | Мехомия, паланка на СЗ от Неврокоп 10 часа. Разположена на всичкото Разложко равнище, по двата бряга на река, приток на Места. Здания бележити няма; къщите са повечето дървени и двуетажни. По изгледа и местоположението си Мехомия отстъпя на Банско. Земя песъчлива, която най-много изкарва ръж и царевица. Има всякакви занаятчии; в неделя става пазар, главен за цял Разлог и доста многолюден. Църква българска и едноетажно старо училище с 3 учителя и 180 ученика. 700 къщи, повече български и по-малко помашки.[10] | “ |
Към края на XIX Мехомия е вече център на отделна каза в рамките на Серския санджак. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 3200 българи-християни, 1460 българи-мохамедани, 80 турци, 30 власи и 200 цигани.[11]
През 1896 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в Разлог. По време на Илинденско-Преображенското въстание на 14 септември 1903 година група четници навлизат в града и започват въстанически действия, съместно с местни дейци. Турската войска и башибозук нападат града и избиват около 45 души и опожаряват около 200 къщи. Част от местните българи бягат в Княжество България. По данни на Неврокопската митрополия през 1907 година в града има 3235 жители българи-християни.
При избухването на Балканската война през 1912 година деветдесет и четири души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] Мехомия е освободен от османска власт на 11/24 октомври 1912 година от части на Родопския отряд.[13] Местното турско население се изтегля с отстъпващата турска войска по долината на река Места.
Деветоюнският преврат от 1923 година сваля първия комунистически кмет на града. През Септемврийското въстание на 23 септември същата година казармата в Мехомия е превзета от метежниците, като загива само един фелдфебел. След потушаването на въстанието много от въстаниците напускат града. От ръководителите остава само Костадин Патоков, който след атентата през април 1925 година е заловен заедно с учителя Иван Крачанов и убит в местността Бельов баир.
Население
редактиранеЧисленост на населението според преброяванията през годините:[14][15]
|  |
Етнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[16]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 11 360 | 100 |
| Българи | 10 764 | 94,75 |
| Турци | 5 | 0,04 |
| Цигани | 488 | 4,3 |
| Други | 39 | 0,4 |
| Не се самоопределят | 64 | 0,56 |
Население по възраст
редактиранеНаселение по възраст според преброяванията на населението през годините (в %):[17]
| 0 – 14 г. | 15 – 64 г. | над 65 г. | |
| 2011 | 13.95% | 68.94% | 17.11% |
Религии
редактиране
| ||||
В Разлог се намира една от най-големите православни църкви в област Благоевград – „Свето Благовещение“, както и няколко по-малки църкви.
В края на ХІХ и началото на ХХ век се подема инициативата за построяване на нова църква в град Мехомия. Дори през 1911 г. в още неосвободения от турско господство град се започва строителството на църква „Св. св. Кирил и Методий“, но строежът остава само в основите. Отново започва това начинание през 1924 г., но вече на друго място по политически и градоустройствени причини. Храмът е издигнат и осветен през 1939 г. от митрополит Борис Неврокопски. Сменено е името на новата църква на „Свето Благовещение Богородично“, според местно предание – по настояването на заможен разложанин на име дядо Благо. Цялостното ѝ изографисване приключва едва в края на 90-те години. Църквата е построена по образец на варненската катедрала „Успение Богородично“ и е един от най-представителните храмове в Пиринския край.
На около 3 km южно от Разлог се намира средновековната църква „Света Троица“.
В града съществува конгрешанска църковна община, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[18]
Икономика
редактиранеОсновни промишлени предприятия:
- производство на магнитни глави и радари
- мебелна промишленост
- млекопреработвателна промишленост
- месопреработвателна промишленост
- строителство
- транспорт
- ресторанти, заведения за бързо хранене
Обществени институции
редактиранеВ град Разлог има районна прокуратура, районен съд, районно полицейско управление, общинска болница и спешен медицински център – за четирите общини Разлог, Банско, Белица и Якоруда. В града има драматичен състав при Образцово народно читалище „15 септември 1903 г.“, както и музей Парапунова къща.
Редовни събития
редактиранеЕдно от събитията, с които Разлог е известен, е новогодишният карнавал, познат като „Старчевата“. В него участва целият град със свои представители от всяка махала. Участниците със своето поведение и костюми иронизират известни български личности. Карнавалът представлява своеобразно състезание и в неговия край има символично награждаване за най-остроумни смешки и костюми.
Шествието обикаля целия град и постоянно се вие дълго хоро. На карнавала могат да бъдат видени характерните за района кукери или чауши (старци). Костюмът на чаушите се подготвя дълго време и е изработен от кози кожи, на лицето се поставя страшна маска и висока около 1 m конусовидна шапка, на кръста се поставят тежки звънци. През целия месец декември и на самия карнавал на 1 януари те ритуално обикалят из града за здраве и прогонване на злите сили.
Местните момичета се обличат като моми, а момчета като ергени (ерджени), а понякога обратно.
Личности
редактиране
В XIX и началото на XX век градчето е традиционният център на Разложката котловина. От Мехомия са революционерите дейци на ВМОРО Петър Лачинов, Владимир Каназирев и Владислав Каназирев от големия род Каназиреви, както и драмският войвода Мирчо Кипрев. От Мехомия е видният род Даскалови, взел дейно участие в Българското възраждане в Разложко, като сред видните му представители са Филотей Самоковски, Михаил Манзурски, Иван Попмихайлов, Славчо Даскалов и други. Капитан Иван Стойчев от Мехомия е виден деец на ВМОК. Разлог е родно място на видния комунистически партизанин Никола Парапунов.
Туризъм
редактиранеОт Разлог туристите могат да посетят всяка от трите планини – Пирин, Рила и Родопите, като в Пирин, на около 14 km, се намира разложката хижа „П. К. Яворов“. През града минава теснолинейката, която свързва град Септември с градчето Добринище.
Кухня
редактиранеЕдно от типично разложките ястия е капама (много готвена покрай новогодишните празници) със свинско, телешко, пилешко, суджук, кисело зеле, червено цвекло (чекане), ориз, червено вино, различни подправки. Друго местно ястие е шуплата – тестено ястие със сирене, наподобяващо катма.
Спорт
редактиране„ВК Пирин Разлог“ е един от най-добрите отбори в България и редовен медалист от националното първенство по волейбол. Отборът ползва зала „Септември“ в центъра на града. ПФК ПИРИН 2002 е участник в единната Б професионална лига на България и играе своите домакински мачове на стадион „Септември“ с капацитет 7 000 седящи места. До сезон 2013/2014 година отборът се казва „Пирин Балканстрой“, но тъй като генералният спонсор Балканстрой се оттегля от отбора, волейболният тим се казва само ВК Пирин.[19]
Други
редактиранеНа Разлог е наречена улица в квартал „Орландовци“ в София (Карта).
Литература
редактиране- Разлог – история, традиции, памет. Ирин-Пирин. Благоевград, 2009, 388 стр.
- Поборнически времена. Спомени за близкото минало на град Разлог. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2007, 230 с.
- Мирчо Юруков. Из миналото на Разлог. Просветното дело в Разложко. Съставител: Георги Тренчев. Благоевград, ИК „Ирин Пирин“, 2008, 160 с.
- Георги Тренчев. Учебното дело в Разлог и Разложкия край през Възраждането. С., ИК „Комси-VT“, 1999, 319 с.
- Славчо Даскалов. Бележки из близкото минало на гр. Разлог. Събрани сведения и спомени. София, СемаРШ, 2005, 362 с.
- „Принос към изучаване на Разлога и по-частно на с. Баня, Разложко. Бележки и спомени“, Иван Асянчин от с. Баня, Разложко, Пловдив, 1915 г.
- „Просветното дело в Разложко“, Мирчо Юруков от с. Градево, Разложко, Разлог, 1941 г.
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ www.grao.bg
- ↑ www.stringmeteo.com
- ↑ Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 176.
- ↑ Иван Снегаров. История на Охридската ариепископия, том 1, София, 1924, стр.56
- ↑ Попов, Константин Петров. Местните имена в Разложко. Българска академия на науките, 1979. с. 146.
- ↑ Камбурова-Радкова, Румяна. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 95.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132 – 133.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 13.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 192.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 65.
- ↑ „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019. (на английски)
- ↑ „Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ www.sesc-bg.org
- ↑ Пирин продължава без Балканстрой, 27 юни 2013