Рихард фон Мах

Рихард фон Мах
Richard Leo Alehander von Mach
	Рихард фон Мах Richard Leo Alehander von Mach
офицер и журналист
Роден	6 ноември 1853 г. Явори, Кралство Прусия
Починал	14 април 1935 г. (81 г.) Потсдам, Германска империя

Рихард Лео Александър фон Мах (на немски: Richard Leo Alexander von Mach) е германски офицер и журналист.^[1]

Биография

Рихард фон Мах е роден около 1850 – 1853 година в състоятелно немско семейство. Завършва юнкерско училище и служи като офицер в 33-и Източнопруски полк.^[1]

Участва в Сръбско-турската война в 1876 година като сръбски подпоручик. Служи в Руската императорска армия. През 1879 г. е назначен за пръв адютант на Главния управител на Източна Румелия Алеко Богориди. След изтичане мандата на Богориди, преминава на служба като офицер в Източнорумелийската милиция.^[1]

Участва в Сръбско-българската война в 1885 година като командир на 3-на южнобългарска пехотна дружина.^[1] Проявява се при атаката на Келташ на 7 ноември 1885 г.^[2] След войната е командир на Айтоската пехотна дружина и отказва да подкрепи преврата срещу княз Александър I Батенберг.^[3]

До 1892 г. е командир на 1-ви резервен полк^[4], след което напуска Българската армия и преминава на работа като журналист. Специален кореспондент на вестник „Кьолнише цайтунг“ в България.^[1] Симпатизира на Стефан Стамболов и неговото управление по време на политическата криза 1886 – 1887 г. През 1895 година публикува „Кроежи за убийството ми“ плана за убийството на Стамболов по негов разказ, основан на сведенията на Илия Луканов.

В 1900 година е кореспондент на „Кьолнише цайтунг“ в Африка, а между 1902 и 1912 година е кореспондент на вестника в Цариград^[1] и ежегодно прекарва по няколко месеца в отделните балкански страни. Следи отблизо настроенията сред населението и дипломацията на монарсите им и в дописките си предвещава бъдещата им съвместна борба срещу Турция. Отразява Балканска война (1912 – 1913) като кореспондент в България.^[1]

Издава няколко книги за историята на българския народ и отношенията между балканските държави през XIX и началото на XX век. Сред тях са: „Единадесет години на Балканите“ (1889), „Македонският въпрос“ (1895), преведена от Георги Баласчев, „Въоръжените сили на Турция и България“ (1905), „Из българските бурни времена. Спомени от 1879 – 1918 г.“, „Писма от Балканската война 1912 – 1913 г.“, „Сфера на влияние на Българската екзархия в Турция (с етнографско-статистически таблици и една географска карта)“.^[5]^[1]

По време на комунистическия режим в България, творчеството му е белязано от индекса на забранените книги.

Образът на Рихард фон Мах се появява в криминалния исторически роман на Маргарит Абаджиев – „Кралят на татарите“. Там той помага на главния герой да опознае и разбере личността на Стефан Стамболов.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 444.
↑ Радев С. Строителите на съвременна България т. I, С., 1990, с. 656
↑ Радев С. Строителите на съвременна България т. II, С., 1990, с. 27 – 28
↑ Държавен вестник, бр. 69 от 27 март 1892 г., с. 6
↑ Съединението 1885, С. 1985, с. 143 – 144

[Екзарх_Йосиф-1] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 444.

[2] Радев С. Строителите на съвременна България т. I, С., 1990, с. 656

[3] Радев С. Строителите на съвременна България т. II, С., 1990, с. 27 – 28

[4] Държавен вестник, бр. 69 от 27 март 1892 г., с. 6

[5] Съединението 1885, С. 1985, с. 143 – 144

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]