Направо към съдържанието

Едуард фон Анхалт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версията за печат вече не се поддържа и може да има грешки при изобразяване. Моля, актуализирайте отметките на браузъра си и вместо това използвайте функцията за печат на браузъра по подразбиране.
Едуард фон Анхалт
Eduard von Anhalt
херцог на Анхалт
Роден
Починал
ПогребанДесау-Рослау, Федерална република Германия
Герб
Семейство
БащаФридрих I (Анхалт)
МайкаАнтоанета фон Саксония-Алтенбург
Братя/сестриАриберт фон Анхалт
Фридрих II (Анхалт)
Леополд фон Анхалт
Елизабет фон Анхалт-Десау
Александра фон Анхалт
СъпругаЛуиза фон Саксония-Алтенбург (6 февруари 1895)
Едуард фон Анхалт в Общомедия

Едуард Георг Вилхелм Максимилиан фон Анхалт (на немски: Eduard Georg Wilhelm Maximilian Herzog von Anhalt; * 18 април 1861, Десау; † 13 септември 1918, Берхтесгаден) е херцог на Анхалт (21 април – 13 септември 1918). Той също е херцог на Саксония, Енгерн и Вестфален, граф на Асканиен.

Биография

Той е третият син на херцог Леополд Фридрих I Франц Николаус фон Анхалт (1831 – 1904), княз фон Анхалт-Десау, и съпругата му принцеса Антоанета фон Саксония-Алтенбург (1838 – 1908), дъщеря на принц Едуард фон Саксония-Алтенбург (1804 – 1852) и Амалия фон Хоенцолерн-Зигмаринген (1815 – 1841).[1] Брат е на наследствения принц Леополд (1855 – 1886), на херцог Фридрих II (1856 – 21 април 1918), херцог на Анхалт (1904 – 1918), и Ариберт (1864 – 1933), регент на племенника си Йоахим Ернст, херцог на Анхалт (1918).

Едуард фон Анхалт става през април 1918 г. херцог на Анхалт след смъртта на брат му Фридрих II, но умира след кратко управление.[2] Наследява го като херцог на Анхалт малолетния му син Йоахим Ернст, който абдикира на 12 ноември 1918 г.[3]

Фамилия

Луиза Шарлота фон Саксония-Алтенбург

Едуард фон Анхалт се жени на 6 февруари 1895 г. в Алтенбург за Луиза фон Саксония-Алтенбург (* 11 август 1873, Алтенбург; † 14 април 1953, Алтенбург), най-малката дъщеря на принц Мориц фон Саксония-Алтенбург (1829 – 1907) и принцеса Августа фон Саксония-Майнинген (1843 – 1919). Те се развеждат на 26 януари 1918 г.[4] Двамата имат шест деца:[5][6]

  • Фридерика Маргарета Антоанета Мария Августа Агнес Тереза Елизабет (* 11 януари 1896, Десау; † 18 ноември 1896, Десау)
  • Леополд Фридрих Мориц Ернст Константин Ариберт Едуард (* 10 февруари 1897, Десау; † 26 декември 1898, Десау)
  • Мария Августа фон Анхалт (* 10 юни 1898, дворец Баленщет; † 22 май 1983, Есен), омъжена I. на 11 март 1916 г. в дворец Белвю при Берлин за принц Йоахим Пруски (1890 – 1920), син на кайзер Вилхелм II; II. на 27 септември 1926 г. в Берлин-Шьонеберг (развод 1935) за фрайхер Йоханес-Михаел фон Лоен (* 1902)
  • Йоахим Ернст фон Анхалт (* 11 януари 1901, Десау; † 18 февруари 1947, Бухенвалд), херцог на Анхалт (1918), абдикира на 12 ноември 1918 г., женен I. в дворец Баленщет на 3 март 1927 (развод 1929) за Елизабет Щрикрот, станала графиня фон Асканиен (1903 – 1971), II. в Десау на 15 октомври 1929 г. за Едита Марвиц, при адоптиране „фон Стефани“ (1905 – 1986)
  • Ойген Фридрих Ернст Август Хайнрих Адолф Ариберт (* 17 април 1903, Десау; † 2 септември 1980), женен в Мюнхен на 2 октомври 1935 г. за Анастасия Юнгмайр (1901 – 1970)
  • Волфганг Албрехт Мориц Фридрих Вилхелм Ернст (* 12 юли 1912, дворец Баленщет; † 10 април 1936, Десау)

Литература

  • Wilhelm Strohmayer: Ein Wegbereiter der Kinder-und Jugendpsychiatrie. Dissertation. Zur Erlangung des akademischen Grades doctor medicinae (Dr. Med.), Friedrich-Schiller-Universität Jena 2003, S. 34.
  • Ralf Regener: Ein vergessener Herrscher – Biographische Studien zu Herzog Eduard von Anhalt (1861 – 1918). In: Mitteilungen des Vereins für Anhaltische Landeskunde 26 (2017), S. 141 – 146.
  • Ralf Regener: Das anhaltische Dreiherzogsjahr 1918, in: Sachsen-Anhalt. Journal für Natur-und Heimatfreunde 25 (2015), H. 1, S. 19 – 21.
  • Thomas Gehrlein: Das Haus Anhalt. Über 900 Jahre Gesamtgeschichte mit Stammfolgen. Deutsche Fürstenhäuser Heft 34, Börde-Verlag, Werl 2011, ​ISBN 978-3-9814458-1-7​, S. 29
  • Ralf Regene: Der Sturz der Askanier 1918 in Anhalt. Bedingungen, Verlauf und Nachwirkungen des Untergangs einer kleinstaatlichen deutschen Monarchie. Funk, Dessau-Roßlau 2013, ​ISBN 978-3-939197-79-9​.
  • Johann Christoph Beckmann, Historie des Fürstenthums Anhalt, 2 Bde. Zerbst: Zimmermann 1710; Erg.-Bd. Accessiones, Zerbst 1716 (Ndr. Dessau 1995)
  • Marlene A. Eilers, Queen Victoria's Descendants (Baltimore, Maryland: Genealogical Publishing Co., 1987), page 158.
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. 241, 304.

Източници

  1. ↑ Ascania 7, genealogy.euweb.cz
  2. ↑ Ralf Regener: Das anhaltische Dreiherzogsjahr 1918, in: Sachsen-Anhalt. Journal für Natur-und Heimatfreunde 25 (2015), H. 1, S. 19 – 21.
  3. ↑ Ralf Regener: Der Sturz der Askanier 1918 in Anhalt. Bedingungen, Verlauf und Nachwirkungen des Untergangs einer kleinstaatlichen deutschen Monarchie, Dessau-Roßlau 2013, S. 50 – 55.
  4. ↑ Wettin 7, genealogy.euweb.cz
  5. ↑ Eduard Georg Wilhelm Maximilian Herzog von Anhalt, thepeerage.com
  6. ↑ Eduard Georg Wilhelm Max Herzog v.Anhalt Herzog zu Sachsen, Engern u. Westfalen Graf zu Askanien, ww-person.com

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едуард_фон_Анхалт&oldid=10542522“.