Атинската школа
| Атинската школа | |
 | |
| Художник | Рафаело |
|---|---|
| Година | 1510 г. и 1511 г. |
| Техника | фреска |
| Размери | 770 × 500 cm |
| Изложена | Апостолически дворец, Ватикана |
| Атинската школа в Общомедия | |
Атинската школа (на италиански: Scuola di Atene) е стенопис от италианския ренесансов художник Рафаело, нарисуван между 1509 г. и 1511 г. като част от поръчка към художника за украса на стаите, известни днес като Стаи на Рафаело, в Апостолическия дворец във Ватикана.
Върху стенописа са изобразени философи, математици и учени от Древна Гърция, включително Платон, Аристотел, Питагор, Архимед и Хераклит. Италианските художници Леонардо да Винчи и Микеланджело също са представени в стенописа, изобразени съответно като Платон и Хераклит.
Картината се отличава по-специално с точна перспективна проекция, определяща характеристиката на епохата на Ренесанса. Рафаело научава перспективата от Леонардо, чиято роля на Платон е централна в картината. Темите на картината, като прераждането на древногръцката философия и култура в Европа (заедно с работата на Рафаело) са вдъхновени от индивидуалните занимания на Леонардо в театъра, инженерството, оптиката, геометрията, физиологията, анатомията, историята, архитектурата и изкуството.[1]
Атинската школа се счита за една от най-известните творби на Рафаело и е описана като „шедьовърът на Рафаело и перфектното въплъщение на класическия дух на Ренесанса“.[2]
Списък на персонажите[3]
[редактиране | редактиране на кода]
- Зенон Китийски или Зенон Елейски
- Епикур
- Фредерико II, херцог на Мантуа
- Аниций Манлий Торкват Северин Боеций или Анаксимандър или Емпедокъл Акрагантски
- Авероес
- Питагор
- Алкивиад или Александър Македонски
- Антисфен или Ксенофонт
- Хипатия (любимата на Рафаело, Маргарита)
- Есхин
- Парменид
- Сократ
- Хераклит Ефески (Микеланджело)
- Платон (Леонардо да Винчи)
- Аристотел (държащ „Никомахова етика“)
- Диоген
- Плотин
- Евклид или Архимед с ученици
- Страбон или Заратустра
- Клавдий Птолемей
- Протоген
- (R) Апелес (Рафаело)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Georg Rainer Hofmann. Who invented ray tracing? // The Visual Computer 6 (3). 1990. DOI:10.1007/BF01911003. с. 120–124..
- ↑ History of Art: The Western Tradition by Horst Woldemar Janson, Anthony F. Janson (2004).
- ↑ The School of Athens, „Who is Who?“, Michael Lahanas, mlahanas.de
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Виртуален тур
- Анализ на стаите на Рафаело в Папския дворец Архив на оригинала от 2017-04-02 в Wayback Machine.
