Канемска империя

Канемска империя
	Канемска империя
700 – 1376
	Канемското царство към средата на XIII век
	Канемска империя в Общомедия

Канемската империя (или Канемско-борнуанско царство) е голяма историческа държава, съществувала на територията на днешните Нигерия, Нигер, Чад, Камерун и Либия от началото на VIII век до около 1900 година. Основана е от племето Теда, чиито предци са коренното население на централна Сахара. Върховният владетел на страната се е наричал маи. След XIV век основен източник на информация за царството е царската хроника Гиргам.

Канемско царство

В началото на VIII век на североизток от езерото Чад е основана държава близо до транссахарския търговски път. Новото Канемско царство бързо се разраства, появяват се големи градове. Голяма част от населението са били номади от народите Теда-Даза. Според една от теориите, базираща се на древни арабски ръкописи, благородническият елит и номадските племена са били обединени от народът Загава, който е бил най-многобройният в централна Сахара. Известно е, че в целия период на съществуване на Канемската империя са управлявали само две династии – Дугува и Сайфава. Последната увеличава влиянието си паралелно с разпространението на Исляма в Африка. В езическия период на Канемското царство владетелят е смятан за божество. Около 1068 първият мюсюлманин-Сайфава Хумай сваля от власт последният владетел от династията Дугува – маи Селма. Хумай е смятал Исляма за извор на полезни идеи от Арабия и Средиземноморието, както и възможност за увеличаване на грамотността на населението. Езическият народ Загава (дал началото на Дугува) вероятно е започнал да се противопоставя на новата религия. Новата династия премества столицата от Манан в Нджими. С течение на времето мощта на мюсюлманската държава нараства толкова много, че почти всички номадски народи и земеделци на нейната територия признават императора, плащайки му данък.

Най-голямото териториално разширение е осъществено по време на маи Дунама Дабалеми. (ок. 1221 – 1259). По време на енергичното си управление, той влиза в приятелски взаимоотношения със северноафриканските султани и създава специален лагер в Кайро, който да улеснява поклонниците при пътуванията им до Мека. Дунама Дабалеми обявява свещена война (джихад) на езическите племена в империята. Канемското царство навлиза в период на интензивно териториално разширение – на север е завзет регионът Фесан (в днешна Либия), на изток границата стига до султаната Уадаи, на юг до равнините на днешен Камерун и на запад до дн. Кано (Нигерия).

Дунама Дабалеми също въвел система за възнаграждаване на по-висшите военни – те получавали територията, която са завзели с войниците си. По-късно този вид възнаграждаване е отменено, защото офицерите започнали да предават земите на своите наследници.

Период на нестабилност

Вижте също: Борнуанско царство

След смъртта на Дабалеми в Канемското царство настъпва период на упадък и нестабилност. Избухва гражданска война заради противоречията кой от синовете му да заеме престола. Населението престава да плаща данъците си, територията и влиянието на царството намаляват. До края на XIV век вътрешнополитическите борби предизвикват разпада на Канемското царство. Около 1376 година е имало шест владетели, обявили се за маи. Народът билала избива пет от тях и към 1396 принуждават Умар Идрисми да напусне столицата Нджими и да се установи на западния бряг на езерото Чад. Това действие полага началото на Борнуанското царство, което се счита за наследник на Канемското. То просъществува до края на XIX век.

Източници

Barkindo, Bawuro, „The early states of the Central Sudan: Kanem, Borno and some of their neighbours to c. 1500 A.D.“, in: J. Ajayi und M. Crowder (Hg.), History of West Africa, Bd. I, 3. Ausg. Harlow 1985, 225 – 254.
Lange, Dierk, Ancient Kingdoms of West Africa: Africa-Centred and Canaanite-Israelite Perspectives, Dettelbach 2004. (авторът предполага връзка на канемското царство с финикийската експанзия)
Urvoy, Yves, L'empire du Bornou, Париж 1949.
Annie M.-D. Lebeuf, Les populations du Tchad (Nord du 10 parallèle), L'Harmattan, Париж, 2006 (ISBN 2-296-00447-4)
Lange, Dierk: The Chad region as a crossroads, in: M. Elfasi (Hg.), General History of Africa, vol. III, UNESCO, Лондон 1988, p. 436 – 460.
Lange, Dierk, The kingdoms and peoples of Chad, in: D. T. Niane (ed.), General History of Africa, vol. IV, UNESCO, Лондон 1984, p. 238 – 265.

Външни препратки

"The emergence of social complexity in the southern Chad Basin towards 500 BC: Archaeological and other evidence", Borno Museum Society Newsletter, 68 – 71 (2007), 49 – 68.
Времева линия на владетелите
The Story of Africa: Kanem – BBC World Service