Антиквар
Антиквар или Антиквариат (на латински: Antiquarius) е любител или изследовател на антики, или неща от миналото. По-конкретно, този термин се използва за хора, които изследват историята, обръщайки особено внимание на артефакти, археологически и исторически обекти или исторически архиви и ръкописи. Същността на антикваризма е фокусирането върху емпирични доказателства за миналото и може би най-добре илюстрирано от мотото, изложено от антиквариста от 18 век Ричард Колт Хоар – „ние говорим с факти, а не на теория“.
История
[редактиране | редактиране на кода]
- Антикварство в древен Китай
По време на династията Сун (960 – 1279) ученият Оуян Сю (1007 – 1072) анализира предполагаемите древни артефакти, носещи архаични надписи от бронз и камък, които той е съхранил в колекция от около 400 естампажи.[1] Патриша Ебрей пише, че Оуян е новатор на ранните идеи в епиграфиката.[2]
Каогуту (考古圖) или „Илюстрован каталог на изследвана античност“ (предговор от 1092 г.), съставен от Лю Далин (呂大臨; 1046 – 1092), е един от най-старите известни каталози за систематично описване и класифициране на откритите древни артефакти.[3] Друг каталог – „Чонг хиу Хуанхъ богуту“ (重修宣和博古圖) или „Прегледан илюстриран каталог на дълбоко изучената древност на Хуанхъ“ (съставен в периода 1111 – 1125 г.), поръчан от императорът на песента Хуейцзун (1100 – 1125), включва илюстрации на около 840 съда и естампажи.[1][3]
- Антикварство в древен Рим
В древен Рим силното усещане за традиционализъм мотивира интерес към изучаването и записването на „паметниците“ от миналото. Историкът Тит Ливий използва латинската „monumenta“ в смисъла на „антикварните въпроси“.[4] Книгите с антикварна тематика обхващат теми, свързани с произхода на обичаите, религиозните ритуали и политическите институции, родословие, топография и забележителности, и етимология.
Основни антикварски латински писатели с оцелели произведения са авторите – Марк Теренций Варон, Плиний Стари, Авъл Гелий и Амбросий Теодосий Макробий. Римският император Клавдий публикува антикварни произведения, но нито едно от които не съществува. Някои от трактатите на Цицерон, по-специално работата му по гадаене, показват силни антикварски интереси, но основната им цел е изследването на философските въпроси. Гръцките писатели от римската епоха са се занимавали и с антикварски материали, като Плутарх в неговите римски въпроси,[5] както и произведението „Гощавка на софисти“ на Атеней. Целта на произведенията на латински антиквариат е да съберат голям брой възможни обяснения, с по-малък акцент върху постигането на истината, отколкото при съставянето на доказателствата. Антиквариите често се използват като източници от древните историци, а много антикварски писатели са известни само чрез тези цитати.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Clunas, Craig. (2004). Superfluous Things: Material Culture and Social Status in Early Modern China. Honolulu: University of Hawaii Press. ISBN 0-8248-2820-8. p. 95.
- ↑ Ebrey, Patricia Buckley (1999). The Cambridge Illustrated History of China. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-66991-X, p. 148.
- ↑ а б Trigger, Bruce G. (2006). A History of Archaeological Thought: Second Edition. New York: Cambridge University Press. ISBN 0-521-84076-7. p. 74.
- ↑ Livy, Ab Urbe Condita 7.3.7: cited also in the Oxford Latin Dictionary (Oxford: Clarendon Press, 1982, 1985 reprinting), p. 1132, entry on monumentum, as an example of meaning 4b, recorded tradition.
- ↑ At LacusCurtius, Bill Thayer presents an edition of the Roman Questions based on the Loeb Classical Library translation. Thayer's edition can be browsed question-by-question in tabulated form, with direct links to individual topics.
- ↑ This overview of Roman antiquarianism is based on T.P. Wiseman, Clio's Cosmetics (Bristol: Phoenix Press, 2003, originally published 1979 by Leicester University Press), pp. 15–15, 45 et passim; and A Companion to Latin Literature, edited by Stephen Harrison (Blackwell, 2005), pp. 37–38, 64, 77, 229, 242–244 et passim.
| ||||||||||||||||||||||
|
