Ахейско княжество

Ахейско княжество
Principato d'Acaia
	Ахейско княжество Principato d'Acaia
1205 – 1432
Знаме Герб
	Ахейското княжество (п-в Пелопонес) след ІV кръстоносен поход (1204).
Столица	Андравида (1205 – 1249) ; Мистра (1249 – 1262)
Официален език	латински, гръцки
Религия	римокатолицизъм, православие
Форма на управление	васално княжество на Солунското кралство, впоследствие на Латинската империя и Неаполитанското кралство
История	Франкократия
	Предшественик Византия Наследник Деспотство Морея
Днес част от	Гърция
	Ахейско княжество в Общомедия

Ахейското княжество (на гръцки: Πριγκιπᾶτον Ἀχαΐας) е кръстоносна държава, създадена през 1205 година след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход и просъщестувавала до 1430 година, когато е завладяна от деспотство Морея.

Територия

Териториално ядро на княжеството е полуостров Пелопонес. До 1263 година, с изключение на няколко пристанища, собственост на Венеция целият полуостров е част от Ахейското княжество. Зависими територии са Атинското херцогство, графство Кефалония и Наксоското херцогство (Херцогство на архипелага).^[1]

Географското положение на княжеството е стратегическо, тъй като е транзитно и най-близкото до столицата на Латинската империя Константинопол, по пътя на кръстоносците. Княжеството е своеобразен базов логистичен лагер на Латинската империя при конфликта ѝ с Никейската империя за византийското наследство след превземането на Константинопол от кръстоносците.

Столица

Според повечето изследователи столица на Морея при управлението на Вилердуените е Андравида, където най-често резидират принцовете. По време на анжуйската власт главен град на княжеството е Кларенца - пристанище, намиращо се най-близко до Италия. В Кларенца се установяват баюлите и се събира Парламентът, съставен от представители на аристокрацията, духовенството и градското съсловие. Градът е защитен с крепостни стени, на 5 километра от него е разположен замъкът Клермон (Хлемуци).^[2]

История

Във византийската епоха, от 800 г. до 1205 г., на територията на полуострова е обособена самостоятелна тема Пелопонес.

Ахейското княжество първоначално е васално на Солунското кралство, а от 1224 година, след падането на Солунското кралство - на латинския император. През 1267 година, с договора от Витербо латинският император в изгнание Балдуин II предава на сицилианския крал Шарл I Анжуйски сюзеренитета над Ахейското княжество.

Владетели на Ахейското княжество

1205 – 1209: Гийом I дьо Шамплит, княз на Морея
1209 – 1228: Жофроа I дьо Вилардуен, княз на Ахея
1228 – 1246: Жофроа II дьо Вилардуен
1246 – 1278: Гийом II дьо Вилардуен (Вилхелм), от 1267 васал на Карл Анжуйски
1278 – 1285: Карл I Анжуйски
1285 – 1289: Карл II Анжуйски
1289 – 1307: Изабела дьо Вилардуен (1289 до 1307)
- 1289 – 1297: Флоренц от Хенегау (съпруг и сърегент) (Дом Авен)
- 1301 – 1307: Филип I Савойски-Ахая (съпруг и сърегент)
1307 – 1313: Филип I от Таранто
1313 – 1318: Матилда от Хенегау
- 1313 – 1316: Лудвиг Бургундски (съпруг и сърегент, тит. крал на Солун)
1318 – 1322: Роберт I Анжуйски от Неапол
1322 – 1333: Йоан от Дурацо
1333 – 1346: Роберт от Таранто (латински титулар-император)
1364 – 1373: Филип II от Таранто
1373 – 1382: Джована I от Неапол
1382 – 1383: Якоб дьо Бо (латински титулар-император)
1383 – 1386: Карл III Анжуйски (1383 до 1386)
1383 – 1396: Интерегнум (пет претендента, от които никой не управлява реално)
1396 – 1402: Педро Бордо де Сан Суперано (узурпатор)
1402 – 1404: Мария II Закария
1404 – 1430: Чентурионе II Закария (узурпатор, княжеството Ахея след смъртта му попада към Византийската империя)

Бележки

↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 211.
↑ Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 223-227.

Вижте също

История на полуостров Морея през Средновековието

Литература

Wolfgang von Löhneysen: Mistra. Griechenlands Schicksal im Mittelalter. Morea unter Franken, Byzantinern und Osmanen. Prestel, München 1977, ISBN 3-7913-0405-4.
Steven Runciman: Mistra. Byzantine capital of the Peloponnese. Thames Hudson, London 1980, ISBN 0-500-25071-5.

Външни препратки

[1] Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 211.

[2] Дюлгеров, Никола. Анжуйските владения на Балканите (XIII-XIV в.), София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2021, с. 223-227.

[1]

[2]