Вега (ракета)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Вега.
Вега | |
Ракетата ВЕГА | |
Данни за ракетата | |
---|---|
Функция | Малка ракета носител |
Производител | / ЕКА/ИКА |
Страна | Европа |
Цена на изстрелване | 40 милиона евро (2012) |
Размери | |
Височина | 30 m |
Диаметър | 3 m |
Маса | 137 000 kg |
Степени | 4 |
Капацитет | |
Товар до НЗО | 1500 kg |
История на изстрелванията | |
Статус | активна |
Космодруми | Куру, ELA-1 |
Общо изстрелвания | 1 |
Успешни | 1 |
Първи полет | 13 февруари 2012 |
Първа степен | |
Двигатели | 1 P80 |
Тяга | 3040 kN |
Време на работа | 107 секунди |
Гориво | твърдо |
Втора степен | |
Двигатели | 1 Zefiro 23 |
Тяга | 1200 kN |
Време на работа | 71,6 секунди |
Гориво | твърдо |
Трета степен | |
Двигатели | 1 Zefiro 9 |
Тяга | 213 kN |
Време на работа | 117 секунди |
Гориво | твърдо |
Четвърта степен | |
Двигатели | 1 AVUM |
Тяга | 2,45 kN |
Време на работа | 315,2 секунди |
Гориво | АДМХ/N2O4 |
Вега в Общомедия |
ВЕГА (VEGA – Vettore Europeo di Generazione Avanzata, Европейска ракета носител от напреднало поколение) е ракета носител за еднократна употреба, разработвана от Италианската и Европейската космически агенции от 1998 година с първи осъществен полет на 13 януари 2012 година от Космически център Гвиана.[1]
Тя е проектирана да извежда малки товари: 300 – 2500-килограмови изкуствени спътници за научни и наблюдателни мисии в полярна и ниска околоземна орбита.[2] Носи името на звездата Вега. Ракетата се състои от три твърдогоривни степени – P80 е първата степен, Zefiro 23 е втората степен, Zefiro 9 е третата степен, а четвъртата степен работи на течно гориво и се казва AVUM.
Технологиите, разработени за P80 ще се използват и за бъдещото развитие на ракетите Ариана. Италия е главния участник в програмата с 65% дял, а останалите участници са Франция с 12,43%, Белгия с 5,63%, Испания с 5%, Нидерландия с 3,5%, Швейцария с 1,4% и Швеция с 0,8%.[3]
Полезен товар
[редактиране | редактиране на кода]Според Арианаспейс ВЕГА може да изведе товар с маса 1500 kg в кръгова полярна орбита с височина 700 km.[4]
Компанията представя своята ракета като система разработена за извеждане на полезни товари в НЗО и ССО.[5] В квалификационния полет на ВЕГА тя извежда изкуствения спътник LARES в кръгова орбита на височина 1450 km с инклинация 69,5 градуса.[6]
Тестване на двигателите
[редактиране | редактиране на кода]Всеки от трите твърдогоривни двигатели на Вега трябва да бъде квалифициран след два тестови старта: един за развитие на дизайна и един за финална конфигурация.
Zefiro 9
[редактиране | редактиране на кода]Първият завършен двигател е Zefiro 9 – двигателя на третата степен. Първият тест е проведен на 20 декември 2005 година и завършва с успех.[7]
Вторият тест на двигателя е проведен на 28 март 2007 година. След 35 секунди работа налягането в двигателя рязко спада, което води до удължаване на времето за реакция на горивото.[8]
Zefiro 23
[редактиране | редактиране на кода]Zefiro 23 – двигателят на втората степен – е тестван за първи път на 26 юни 2006 година. Тестът е успешен.[9]
Второто тестово запалване на Zefiro 23 се провжда на 27 март 2008 година, завършвайки с успех. Това квалифицира двигателя на ракетата.[10]
P80
[редактиране | редактиране на кода]Първият тест на двигателя на първата степен – P80 – се провежда на 30 ноември 2006 година. Тестът е успешен.[11]
Второто стартиране на двигателя се провжда на 4 декември 2007 година. Двигателят генерира 190 тона тяга в продължение на повече от 111 секунди, което довжда до квалифицирането му.[12]
План на изстрелванията
[редактиране | редактиране на кода]През 2009 г. се е очаквало първото изстрелване на ВЕГА да се състои през ноември 2010 година[13][14], но по-късно е променено за началото на 2012 година. След първият тестови полет ЕКА възнамерява да направи втори и следващи четири полета като част от „Програма ВЕРТА“.[15]
Италианският излседователски център по въздухоплаване смята да направи изстрелване на тестовата ракета с обозначение „FTB-X“ през 2012 година.[16]
Първият полет на ВЕГА е осъществен на 13 февруари 2012 година, като мисията завършва с успех.[1]
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Първа степен | Втора степен | Трета степен | Четвърта степен | |
---|---|---|---|---|
Двигател | P80 | Zefiro 23 | Zefiro 9 | AVUM |
Височина | 10,5 m | 7,5 m | 3,85 m | 1,74 m |
Диаметър | 3 m | 1,9 m | 1,9 m | 1,9 m |
Гориво | 88 t | 23,9 t | 10,1 t | 0,55 t |
Максимална тяга | 3040 kN | 1200 kN | 213 kN | 2,45 kN |
Време на работа | 107 s | 71,6 s | 117 s | 315,2 s |
Бъдещите версии на ВЕГА (Програма Лира) ще разполагат с нови, евтини трета и четвърта степен, работещи с течен кислород и въглеводород, както и с нова система за навигация. Целта е да се повиши производителността до полярна орбита на 2000 kg.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Александров, Светослав. Първият полет на новата европейска ракета „Вега“ приключи с успех!!! // Космос БГ, 13 февруари 2012. Посетен на 13 февруари 2012.
- ↑ Amos, Jonathan. Vega launcher makes first flight // BBC News, 13 февруари 2012. Посетен на 26 февруари 2012.
- ↑ Vega (ESA) PDF file about project
- ↑ Vega – Overview // Arianespace.
- ↑ Vega – Performance // Arianespace.
- ↑ I. Ciufolini et al. The Design of LARES: A Satellite for Testing General Relativity, IAC-07-B4.2.07, proceedings of the 58th International Astronautical Congress, India, Hyderabad, 2007
- ↑ Successful first test for Vega's Zefiro 9 engine
- ↑ Anomalous behaviour affects firing test of Vega’s Zefiro 9 motor
- ↑ Vega's second stage motor roars to life
- ↑ Successful qualification firing test for Zefiro 23
- ↑ Successful firing of Vega’s first-stage motor in Kourou
- ↑ Vega main engine test in Kourou
- ↑ Avio: Vega's motors qualify but maiden launch slips to 2010 // flightglobal.com, 29 април 2009.
- ↑ Delays seen for Soyuz, VEGA launches at Europe's Space Base // AFP, 15 юни 2009. Архивиран от оригинала на 24 май 2012.
- ↑ Announcement of opportunity for second flight of Vega small launcher in mid-2010 // ESA, 25 юли 2008.
- ↑ Tariq Malik. Italian Firm Hails Test of Unmanned Spacecraft Prototype // 12 март 2007.
|
|
|