Георги Марков (историк)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Марков.
| Георги Марков | |
| български историк | |
 На протест на БАН, 1 декември 2010 | |
| Роден |
17 ноември 1946 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Работил в | Институт по история при БАН |
Георги Георгиев Марков е български историк, академик, автор на множество публикации и книги на историческа тематика.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Пловдив на 17 ноември 1946 г. в семейството на военния инженер от Военновъздушните сили Георги Марков. Дядо му е загинал през 1916 г. на 34-годишна възраст по фронтовете на Първата световна война, което определя по-нататъшния интерес на бъдещия учен към военната история.[1]
През 1970 г. завършва история в Софийския държавен университет. През 1977 г. защитава дисертация на тема „Българо-германски отношения и връзки (май 1934 – август 1939)“ и получава научната степен кандидат на историческите науки (днес доктор). През 1981 г. специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ.
През 1977 г. постъпва на работа в Института по история към БАН. През 1986 г. става старши научен сътрудник II степен. През 1993 г. получава научната степен доктор на историческите науки с втората си дисертация. От следващата година е старши научен сътрудник I степен (днес професор).
В периода от 1993 г. до 2013 г. е директор на Института по история към БАН. Преподавал е в НБУ.[2]
От 1981 г. е секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност.[3]
През 2008 г. става академик, действителен член на Българската академия на науките.
Признание
[редактиране | редактиране на кода]Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет от 31 октомври 2013 г. – за неговия съществен и признат принос в развитието на историята и за издигане престижа на Великотърновския университет в национален и европейски мащаб.[4][5]
Почетен гражданин на Балчик от 28 юли 2006 г.[6]
Почетен гражданин на Тутракан от 15 август 2014 г.[7]
Частична библиография
[редактиране | редактиране на кода]- 1984 – „Българо-германските отношения 1931 – 1939“
- 1989 – „България в Балканския съюз срещу Османската империя 1912 – 1913“
- 1991 – „Българското крушение 1913“
- 1992 – „Парола Сабя. Заговорите и превратите на Военния Съюз 1919 – 1936"
- 1995 – „Голямата война и българският ключ за европейския погреб 1914 – 1916“
- 2006 – „Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919“
- 2012 – „България в балканския съюз срещу Османската империя 1911 – 1913“
- 2016 – „Голямата война и българският меч над Балканския възел 1914 – 1919 – Първа книга – Заплитането"
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Aкад. Георги Марков навръх 6 май: Тежко на тези, които не зачитат армията!, Vsekiden.com, 06.05.2015 г.
- ↑ Българска енциклопедия А-Я, Главна редакция Архив на оригинала от 2007-12-30 в Wayback Machine.
- ↑ Решение №110 от 09.02.2010 г. – Българска академия на науките // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2010. Посетен на 28 февруари 2020.
- ↑ Доктор хонорис кауза на Великотърновския университет на сайта на ВТУ Архив на оригинала от 2014-02-28 в Wayback Machine..
- ↑ Мариета Стоянова, „Акад. Георги Марков е новият почетен доктор на ВТУ“, dariknews.bg, 31 октомври 2013 г.
- ↑ Почетни граждани на Балчик на сайта на Община Балчик.
- ↑ „Тутракан отбеляза празника на града с тържество в Общинския съвет и с откриване на обновения си Дунавски парк“, сайт на Областна администрация Силистра, 21 септември 2014 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Акад. Георги Марков: Чърчил е военнопрестъпник!“, интервю на Марина Чертова, vsekiden.com, 15 януари 2014 г.
- „Историята се политизира грубо“[неработеща препратка], интервю на Иван Гайдаров, в. „Земя“, 4 юни 2015 г.
- „Акад. Георги Марков, историк: Историята не бива да се пренаписва, а да се преосмисля“, интервю на Яна Йорданова, в. „Монитор“, 2 март 2016 г.