Жул Дасен
Жул Дасен Jules Dassin | |
американски режисьор | |
Жул Дасен (дясно) и синът му Жо Дасен | |
Роден |
18 декември 1911 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Първо атинско гробище, Гърция |
Националност | САЩ |
Режисура | |
Активност | 1941 – 1981 |
Оскари | номинация (1961) |
Награди на БАФТА | номинация (1961) |
Семейство | |
Съпруга | Беатрис Лонер (1937 – 1962; развод) Мелина Меркури (1966 – 1994; смъртта и) |
Деца | Жо Дасен Ришел Дасен Жули Дасен |
Уебсайт | |
Жул Дасен в Общомедия |
Жул Дасен (на френски: Jules Dassin; на английски: Julius Dassin) е американски кинорежисьор и актьор [1], класик на жанра филм ноар, носител на наградата на Фестивала в Кан за най-добър режисьор (1955). Баща на френския певец Жо Дасен и съпруг на гръцката актриса Мелина Меркури.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Жул Дасен е роден с името Джулиус Дасен в Мидълтаун, окръг Мидълсекс, щата Кънектикът, САЩ в семейството на руски евреи, емигранти от Одеса. Скоро след раждането му семейството се премества в нюйоркския район Харлем.
Жул Дасен започва театрална кариера като актьор в Ню Йорк в еврейската работническа трупа „АРТЕФ“ през 1934 г., като от 1936 г. е вече в основния актьорски състав. Едновременно с това припечелва допълнително като автор на радиосценарии.
След разпада на трупата „АРТЕФ“ през 1940 г. Жул Дасен пристига в Лос Анджелис и скоро след това започва работа в Холивуд, където подписва седемгодишен договор с филмовата компания “Metro-Goldwyn-Mayer“ и още на следващата година дебютира с късометражната екранизация „The Tell-Tale Heart“ по разказ на Едгар Алан По. През 40-те години Жул Дасен снима множество филми, но през 1947 г. прекъсва договора си с „Metro-Goldwyn-Mayer“ и се връща в Ню Йорк. Започва да сътрудничи на независими кинокомпании и снима четири култови криминални „черни“ филма, носещи му известност и финансов успех – „Brute Force“ (1947), „Naked City“ (1948) в Ню Йорк, „Thieves’ Highway“ (1949) в Сан Франциско и „Night and the City“ (1950) в Лондон.
Левичарските политическите възгледи и изяви на Дасен слагат край на обещаващата му холивудска кариера. Обявен за комунист през епохата на маккартизма в САЩ, той е включен в черния списък на американската кинематография и е принуден да замине за Европа през 1953 г. Заедно със семейството си (съпругата Беатрис Лонер, дъщерите Джули и Рики и сина Жо Дасен) се установява в Париж, който по това време е пристан на холивудските емигранти.
След няколко години неуспешни опити да се върне към работата си в киното във Франция и Италия Жул Дасен накрая успява да продължи режисьорската си кариера във Франция, впоследствие в Гърция и отново в САЩ, като режисира филмите „Rififi (Du Rififi chez les Hommes“ (1955), „Never on Sunday“ (Ποτέ την Κυριακή) (1959), „Phaedra“ (1961), „Topkapi“ (1964). Голяма част от филмите му, на първо място „Нощта и градът“, „Рифифи“ (с награда за най-добра режисура на Фестивала в Кан през 1955 г.) и „Топкапъ“ стават класика в жанра филм ноар. Според Франсоа Трюфо „Рифифи“ е най-добрият филм в този жанр.
През 1955 г. на фестивала в Кан Жул Дасен се запознава с младата гръцка актриса Мелина Меркури (1920 – 1994), развежда се с първата си жена Беатрис Лонер и в началото на 60-те години заедно с новата си съпруга Мелина Меркури се установява в Гърция. Двамата се превръщат в национални герои на Гърция. Мелина Меркури се снима в главните роли в няколко филма на Жул Дасен от този периода: „Never on Sunday“ (Ποτέ την Κυριακή) (1959), „Phaedra“ (1961), „Topkapi“ (1964) и „Dream of Passion“ (1978).
Жул Дасен е продуцент и сценарист или съсценарист на повечето свои филми, като дори се снима в някои от тях под псевдонима Perlo Vita. Във филма „Never on Sunday“ (1959) Дасен и Меркури играят главните роли. В годините на диктатурата в Гърция (1967 – 1974) те живеят в Ню Йорк и във Франция, а впоследствие отново се завръщат в Атина, където Мелина Меркури става член на гръцкия парламент, а през 1981 г. – министър на културата на Гърция. След 1980 г., уморен от трудностите по финансирането на некомерсиално кино, Жул Дасен поставя основно театрални постановки в Атина. След смъртта на Мелина Меркури през 1994 г. остава да живее сам в гръцката столица до смъртта си през 2008 г.
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]година | филм | оригинално заглавие |
---|---|---|
1941 | The Tell-Tale Heart | |
1942 | Nazi Agent | |
1942 | The Affairs of Martha | |
1942 | Reunion in France | |
1943 | Young Ideas | |
1944 | The Canterville Ghost | |
1946 | Two Smart People | |
1946 | A Letter for Evie | |
1947 | Brute Force | |
1948 | The Naked City | |
1949 | Thieves' Highway | |
1950 | Night and the City | |
1955 | Рифифи | Du rififi chez les hommes |
1957 | Celui qui doit mourir | |
1959 | Законът | La Legge |
1960 | Никога в неделя | Pote tin Kyriaki (Never on Sunday) |
1962 | Phaedra | |
1964 | Топкапъ | Topkapi |
1966 | 10:30 P.M. Лято | 10:30 P.M. Summer |
1968 | Hamilchama al hashalom | |
1968 | Up Tight! | |
1970 | Promise at Dawn | |
1974 | The Rehearsal | |
1978 | Kravgi gynaikon | |
1980 | Circle of Two |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Жул Дасен в Internet Movie Database
- Жул Дасен в
- Жул Дасен „Жул Дасен почина в Атина“, некролог в news.ibox.bg, 31.03.2008
- Жул Дасен „Почина идеологът на „черния филм“ Жул Дасен“, некролог във в. „Дневник“, 1 април 2008
|
|