Метрополни градове на Италия
Метрополните градове на Италия (на италиански: Città metropolitane d'Italia) са 14 „териториални образувания с обширна площ“, които заместват провинциите със същото име. Закон 56 от 7 април 2014 г. (Legge Delrio)[1] определя десетте метрополни града на регионите с обикновен статут, чиито територии съвпадат с тези на съществуващите провинции: Столица Рим, Торино, Милано, Венеция, Генуа, Болоня, Флоренция, Бари, Неапол и Реджо Калабрия. Към тях се добавят четирите метрополни града на регионите със специален статут: Каляри, Катания, Месина и Палермо.
Метрополните градове, подобно на италианските провинции, са образувания от второ ниво, управлявани от органи, избрани измежду кметовете и съветниците на общините – част от самия метрополен град.
Органи на метрополните градове са:
- Метрополният кмет (на италиански: sindaco metropolitano), който по закон е и кмет на главния град на региона. Въпреки това статутите на Метрополните градове Столица Рим, Милано и Неапол предвиждат директното избиране с всеобщи избори на кмета и съветниците, в случай че парламентът приеме закон, определящ гласоподаването.
- Метрополният съвет (на италиански: Consiglio metropolitano), избиран от кметовете и съветниците от принадлежащите към метрополния град общини.
- Метрополната конференция (на италиански: Conferenza metropolitana), състояща се от кмета на метрополния град и от кметовете на неговите общини.
Населението, площта, гъстотата на населението, броят на общините и регионът, към който принадлежат метрополните градове към 1 януари 2022 г. са показани по-долу:[2]
Метрополен град | Абревиатура | Регион | Население (души) |
Площ (km²) |
Гъстота (души/km²) |
Общини | Дата на основаване | Кмет | Партия | |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Столица Рим | RM | Лацио | 4 222 631 | 5363,22 | 786,33 | 121 | 8 април 2014[3] | Роберто Гуалтиери от 3 октомври 2021 г. |
Лявоцентристка коалиция | |
Милано | MI | Ломбардия | 3 237 101 | 1575,49 | 2054,67 | 133 | 8 април 2014[3] | Джузепе Сала от 21 юни 2016 г. |
Независим лявоцентристки кандидат | |
Неапол | NA | Кампания | 2 967 117 | 1178,94 | 2516,78 | 92 | 8 април 2014[3] | Гаетано Манфреди от 3 октомври 2021 г. | ||
Торино | TO | Пиемонт | 2 205 104 | 6826,91 | 323 | 312 | 8 април 2014[3] | Стефано Ло Русо от 3 октомври 2021 |
Лявоцентристка коалиция | |
Бари | BA | Пулия | 1 224 756 | 3862,73 | 317,07 | 41 | 8 април 2014[3] | Антонио Декаро от 21 юни 2019 г. |
Демократическа партия (PD) | |
Палермо | PA | Сицилия | 1 199 626 | 5009,21 | 239,48 | 82 | 4 август 2015 | Леолука Орландо от 22 юни 2017 г. |
Демократическа партия (PD) | |
Катания | CT | Сицилия | 1 068 835 | 3573,51 | 299,10 | 58 | 4 август 2015 | Салваторе Доменико Антонио Полиезе от 14 юни 2018 г. |
Фратели д'Италия | |
Болоня | BO | Емилия-Романя | 1 015 701 | 3702,25 | 274,35 | 55 | 8 април 2014[3] | Матео Лепоре от 11 октомври 2021 г. |
Демократическа партия (PD) | |
Флоренция | FI | Тоскана | 994 717 | 3513,65 | 2831,0 | 42 | 8 април 2014[3] | Дарио Нардела от 29 май 2015 г. |
Демократическа партия (PD) | |
Венеция | VE | Венето | 839 396 | 2472,88 | 339,44 | 44 | 8 април 2014[3] | Луиджи Бруняро от 26 септември 2015 г. |
независим дясноцентристки | |
Генуа | GE | Лигурия | 816 250 | 1833,75 | 455,11 | 67 | 8 април 2014[3] | Марко Бучи от 25 юни 2017 г. |
Независим дясноцентристки | |
Месина | ME | Сицилия | 599 990 | 3266,07 | 183,70 | 108 | 4 август 2015 | Катено Роберто Де Лука от 24 юни 2018 г. |
Независим кандитат на центъра | |
Реджо Калабрия | RC | Калабрия | 518 978 | 3210,31 | 161,66 | 97 | 7 август 2016 | Джузепе Фалкоматà от 7 октомври 2020 г. |
Демократическа партия (PD) | |
Каляри | CA | Сардиния | 419 770 | 1248,66 | 336,18 | 17 | 4 февруари 2016[4] | Паоло Труцу от 19 юни 2019 г. |
Фратели д'Италия | |
Общо | 21 329 972 | 46 638 | 457 | 1268 | – | – |
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Административно деление на Италия
- Региони на Италия
- Провинции на Италия
- Списък на градовете в Италия
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|