Наблюдаема вселена
Наблюдаемата вселена (също така метагалактика или видима вселена) е част от вселената, достъпна за наблюдение със съвременните астрономически методи на изследване. Тя представлява съвкупност от звездни системи (галактики), достъпни за съвременните телескопи. С нарастването на мощта и силата на оптичните инструменти, може да се наблюдава все по-голяма част от метагалактиката.
Наблюда́емата вселена има малко по-различно значение, но до голяма степен се припокрива с това за метагалактика. Това е понятие от теорията за Големия взрив, описващо частта от вселената, явяваща се минало за наблюдателя. От гледна точка на пространството, това е област в която материята (в частност излъчването) е успяла за времето на съществуването на вселената да достигне до съвременното ни местоположение (в случая съвременната Земя). Същата тази теория предсказва, че вселената всъщност има много по-големи размери. Макар и грубо, наблюдаемата вселена може да се опише като кълбо с наблюдател в центъра. Като цяло вселената може да е или да не е сферична, но от наша гледна точка наблюдаемата вселена е.
Разликата между понятията наблюдаема вселена и метагалактика е, че при понятието наблюдаема вселена не се взимат предвид възможностите на съвременната апаратура, а принципно се разглежда, че е възможно светлина или други сигнали да достигнат наблюдател на земята.
Обща маса
[редактиране | редактиране на кода]Масата на Наблюдаемата вселена може да бъде получена, като се пресметнат нейните плътност и обем.
На базата на измерената плътност на материята
[редактиране | редактиране на кода]Плътността на Вселената се изчислява на базата на наблюденията на анизотропията на микровълновото фоново лъчение, геометрията на разпределението на галактичните свръхкупове, както и космологичния нуклеосинтез.
Тези наблюдения ни дават средна плътност на Вселената от .
Радиусът на Вселената, ако я приемем за сфера, е приблизително равен на възрастта ̀и, умножена по скоростта на светлината[1], т.е. около св.г.. Плътността, умножена по обема, ни дава масата, или приблизително
На базата на измерената плътност на звездите
[редактиране | редактиране на кода]Друг начин да се сметне масата на Вселената е да се оцени масата на всички звезди в нея. Измерената чрез Хъбъл средна звездна плътност е звезди/св.г.3. Съотнесено към обема на Вселената, това ни дава звезди.
Ако примем масата на Слънцето за средна звездна маса , и умножим по така получения брой звезди във Вселената , отново ще получим, че масата на Вселената е от порядъка на .
Фред Хойл оценява масата на Вселената, според теорията за стационарната Вселена, на , или , където H е константата на Хъбъл, G е гравитационната константа, а c е скоростта на светлината.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Приближението е вярно, при положение, че Вселената се е разширявала със скоростта на светлината, т.е. разглежда се епохата след инфлацията
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Филм за еволюцията на галактиките и квазарите
- Най-голямата известна структура
- Логаритмична карта на вселената
- Често задавани космологични въпроси
|