Направо към съдържанието

Падуа (провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Падуа
Padova
Провинции на Италия
Знаме
      
Герб
Разположение на Падуа в ИталияРазположение на Падуа в Италия
Страна Италия
Регион Венето
СтолицаПадуа
Площ2141 km²
Население916 063 души
428 души/km²
Общини102
Официален сайтprovincia.padova.it
Падуа в Общомедия

Падуа (на италиански: Provincia di Padova) е провинция в Италия, в региона Венето.

Площта ѝ е 2142 км², а населението – 940 090 души (2012). Провинцията включва 102 общини, административен център е град Падуа.

По-голямата част от провинцията има умерен субконтинентален климат по климатичната класификация на Кьопен.

Зимите обикновено са умерено студени, като няма екстремни топли и студени температури. Замръзването е типично в низините, като има 60-70 дни със замръзване на почвата годишно. Температурите обикновено не спадат под -12 °C. Най-ниската измерена температура е -19,2 °C през януари 1985 г. Снеговалежите са променливи от година до година – има години почти без снеговалежи и такива с чести снеговалежи. Средната снежна покривка е 20 см годишно.[1]. Мъглите са чест феномен, който може да трае цял ден.

Летата са умерено топли и влажни. Максималната измерена температура е 39,8 °C през август 2003 г. Обикновено температурата на въздуха достига 36 °C през годината. Най-влажните месеци от годината са между април и юни.[2]

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]

Провинцията се състои от 102 общини:

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Province of Padua в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​