Направо към съдържанието

Пламтяща готика

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Пламтящата готика (на френски: Gotique flamboyant) е название, дадено на витиеватия стил на късната готическа архитектура, популярна във Франция, Испания и Португалия през 15 век.

В Англия модата на пламтящата готика се появява и си отива през втората половина на 14 век, а през 15 век преобладава предимно готическия перпендикулярен стил. В Германия по същото време властва специална готика (на немски: Sondergotik).

Този стил възниква от френската лъчиста готика и е характерен с още по-голямо внимание към декоративните елементи на украсата.[1]

Името на пламтящата готика идва от подобните на пламъци мотиви, орнаменти и силно удължени фронтони. Отворите за прозорци често имат сложна праволинейна форма, напомняща пламък на свещ. Стилът мануелин в Португалия и късноготическият стил „исабелино“ в Испания в края на 15 век и началото на 16 век стават все по-екстравагантни продължения на този архитектурен стил.

Появява се особено през 15 и началото на 16 век във Франция и Испания.[2] Крупните строителни работи са преустановени във връзка с разпространението на „черната смърт“ – страшна епидемия от чума, която обхваща Западна Европа в средата на 14 век. Готическата естетика се отличава с религиозна насоченост и повишена духовност. Епидемията от „черната смърт“, напротив, привнася хаос и в религиозния, и в социалния живот. Изплашените духовни пастири могат да предложат само молитви и покаяния за греховете. Сред градовете, най-много пострадали от епидемията, е папската столица Авиньон.[3]

След отстъпването на болестта в Европа настъпва периодът на късната или пламтяща готика – съответстваща на маниеризма. Наименованието „пламтяща готика“ произхожда от приличащите на езици от пламък орнаменти и силното удължаване на фронтоните и върховете на арките. Тя довнася повече детайли към удължените пропорции като увеличава декоративните детайли и ги украсява. Използват се характерни за стила полихромни фигури на светци.

Западната фасада на Катедрала „Нотър Дам дьо Руан“ има плътна ярка декорация, както и пищна украса на части от дясната кула (15 век) и централната фенерна кула (13 – 16 век).

Църква „Сент Маклу“

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Сент Маклу“ в Руан (1500 – 1514) е недалеч от Катедралата в Руан и се счита за един от най-добрите примери за пламтящия стил във Франция. [2]

Кула на църквата „Сент Жак“ (Париж)

[редактиране | редактиране на кода]

Кулата на църквата „Сен Жак“ е в близост до Лувъра в центъра на Париж и е обявена за паметник на пламтящата готика. Тя е всичко, което е останало от бившата църква „Сен Жак“, разположена в центъра на стария централен пазар на продукти. Построена е от богатата гилдия на касапите. [4]

Муленската катедрала или Катедралата „Благовещение на Света Дева“, съществуваща в наше време, е построена в стил „пламтяща готика“ Нейният основополагащ камък е положен през 1468 г. от Агнес Бургундска – 61-годишната вдовица на херцог Шарл I дьо Бурбон. Строителните работи са завършени през 1540 г.[5]

Шартърска катедрала

[редактиране | редактиране на кода]

Шпилът на северната кула на Катедралата „Нотър Дам дьо Шартър“ е в стил „пламтяща готика“.[6]

Готически стил извън Франция

[редактиране | редактиране на кода]

Бургоска катедрала

[редактиране | редактиране на кода]

Бургоската катедрала (Испания) е построена за първи път между 1221 и 1257 г. във френски стил „лъчиста готика“ с типичната си триетажна кота, сводове и ажури, и с изобилие от богата скулптура, особено около порталите. Започвайки от средата на 15 век, тя до голяма степен е реконструирана и ремонтирана в стил „пламтяща готика“ с нов хор с купол-свод със звезди, средокръстна кула и нови портали и хорове. Новата работа е завършена едва през 1567 г. Бургоската работилница продължава да обучава испански скулптори и занаятчии.[7]

Вариации на пламтяща готика, повлияни от Франция, но със свои собствени характеристики, започват да се появяват в други части на Континентална Европа. [2] Пламтящата готика има особено силно влияние в Белгия, която тогава е част от Испанска Нидерландия и също е част от католическата епархия с център Кьолн. Изключително високите кули са черта на брабантския стил. През 15 век белгийските архитекти създават забележителни примери за религиозна и светска пламтяща архитектура, една от които е кулата на катедралата „Свети Румболд“ в Мехелен (1452 – 1520), която е построена както като камбанария, така и като наблюдателна кула за отбраната на града. Кулата е висока 167 м (548 фута) и е проектирана да има кула с височина 77 м (253 фута), от които само 7 ма (23 фута) са завършени. Други забележителни за стила катедрали включват Катедралата в Антверпен с кула с височина 123 м (404 фута) и необичаен купол върху панданти, който е украсен с декоративни ребра, Катедралата „Свети Архангел Михаил и Св. Гудила“ в Брюксел (1485 – 1519) и Катедралата в Лиеж. [2]

Кметствата на Белгия, много от които са построени от проспериращи търговци на текстил във Фландрия, са още по-ярки. Те са сред последните велики явления на готическия стил, докато Ренесансът постепенно идва в Северна Европа и са предназначени да покажат богатството и великолепието на техните градове. Основните примери включват кметството на Льовен (1448 – 1469) с неговото множество почти фантастични кули [2] и тези на Брюксел (1401 – 1455), Гент (1519 – 1539) и Монс (1458 – 1477). [2]

  1. Власов В. Г. „Пламенеющая готика“ // Власов В. Г. Новый энциклопедический словарь изобразительного искусства. В 10 т. – СПб.: Азбука-Классика. – Т. VII, 2007. – С. 481
  2. а б в г д е https://www.britannica.com/art/Flamboyant-style/ Flamboyant style – Encyclopædia Britannica
  3. Кох Вильфрид Энциклопедия архитектурных стилей. Классический труд по европейскому зодчеству от античности до современности/Пер. с нем. – М.: ЗАО „БММ“, 2006. – 528 с.:ил. ISBN 3-577-10480-5 (него.), ISBN 5-88353-214-4 (рус.)
  4. https://www.pop.culture.gouv.fr/notice/merimee/PA00086479 Кулата на църква „Сент Жак“
  5. Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5
  6. Jacques Baudoin.La sculpture flamboyante en Auvergne, Bourbonnais, Forez. Издателство Éditions créer.1998.т.5
  7. https://whc.unesco.org/pg.cfm?cid=31&id_site=316 /Катедралата в Бургос като обект на ЮНЕСКО за световно наследство