Портал:Избрани статии

Актуални избрани статии

Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия. Орбитата на Меркурий има по-голям ексцентрицитет от орбитите на всички други планети в Слънчевата система, като планетата има и най-малкия наклон на оста. Тя прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето. Перихелият на орбитата на Меркурий прецесира около Слънцето с допълнителни 43 дъгови секунди на столетие, явление, обяснено едва през 20 век от общата теория на относителността.

Гледан от Земята, Меркурий е сравнително ярък, с видима величина, варираща между −2,3 и 5,7, но е трудно да бъде наблюдаван, тъй като най-голямото му ъглово отдалечение от Слънцето е само 28,3°. Тъй като обикновено е скрит от блясъка на Слънцето, освен по време на слънчево затъмнение, Меркурий може да бъде наблюдаван само за кратки периоди преди изгрев, когато е близо до максималната си западна елонгация, или след залез, когато е близо до максималната си източна елонгация. Дори тогава в умерените ширини той остава близо до хоризонта и обикновено е скриван от относително яркото по здрач небе. В тропическите ширини наблюдението е по-лесно, тъй като Слънцето се издига и спуска по-стръмно към хоризонта, поради което периодът на полуздрач е по-кратък, а в някои части от годината еклиптиката пресича хоризонта много стръмно, поради което Меркурий може да се окаже относително високо в небето. Такива условия в тези области има например след залез около пролетното и преди изгрев около есенното равноденствие.

Сведенията за Меркурий са сравнително малко, тъй като с наземни телескопи може да се наблюдава само един осветен полумесец без много подробности. Първият от двата космически апарата, посетили планетата, е Маринър 10, който успява да заснеме около 45% от повърхността на планетата от 1974 до 1975 година. Другият апарат е МЕСИНДЖЪР, който достига околопланетна орбита на 17 март 2011 година, и има за цел да картографира и останалата част от планетата. още»

„Вавилон 5“ (на английски: Babylon 5) е американска научно-фантастична сага, създадена от сценариста Джоузеф Майкъл Стразински.

Пилотният филм „Срещата“ (на английски: „The Gathering“) се излъчва на 22 февруари 1993 г., а сериалът стартира за пръв път в САЩ на 26 януари 1994 г. Продукцията е носител на две награди „Хюго“ за най-добро драматично представяне и две награди „Еми“ за грим и визуални ефекти. „Вавилон 5“ се излъчва успешно в продължение на пет години, а след края на шоуто са създадени няколко телевизионни филма. Вторият проект на Стразински за телевизионен сериал от вселената на „Вавилон 5“ стартира през 1999 г. под името „Кръстоносен поход“ (Crusade).

Вавилон 5 е самотна космическа станция, разположена на неутрална територия в орбита около планетата Епсилон 3. Станцията е построена с идеята да бъде мост между различните извънземни цивилизации в галактиката и място, където разногласията да бъдат решавани по мирен път.

Проектът Вавилон е създаден след края на войната между Земята и расата Минбари. Неговата цел е да предотврати нова война като създаде космическа станция, където всеки познат извънземен вид да има свой представител. Станциите Вавилон 1, 2 и 3 са саботирани и разрушени, а Вавилон 4 изчезва безследно веднага след като е построена. Освен колоритните дипломати, на Вавилон 5 живеят още четвърт милион хора и извънземни. Станцията е любимо място на търговци, предприемачи, измамници и странстващи пътешественици. По думите на Дж. Майкъл Стразински, тя напомня на Казабланка в Космоса. още»