Сикст IV

Сикст IV
римски папа
Понтификат
9 август 1471 г. – 12 август 1484 г.
Рождено име	Франческо дела Ровере
Предшественик	Павел II
Наследник	Инокентий VIII
Роден	21 юли 1414 г. Савона, Лигурия, Генуезка република
Починал	12 август 1484 г. Рим, Папска държава
Сикст IV в Общомедия

Сикст IV (на латински: Sixtus PP. IV) е римски папа от 9 август 1471 г. до 12 август 1484 г.

Рожденото му име е Франческо (Francesco Getaufte) и е от Лигурия (Ligurien). Името дела Ровере (della Rovere) (на италиански: Francesco della Rovere) той възприема по-късно от едно семейство от Торино, с което няма роднинска връзка.

Папа Сикст IV назначава Томас де Торквемада за пръв велик инквизитор.

Биография

Произхожда от незаможно семейство с благородническо потекло. Като млад става член на ордена на францисканците. Учи философия, теология и право в университетите в Падуа и Болоня. През 1464 г. е избран за генерал на ордена на францисканците, а три години по-късно е назначен за кардинал. Автор на няколко трактата по църковно право.

Понтификат

По време на понтификата си се обгражда с проверени, приближени и доверени нему хора. Упрекван е в покровителство и облагодетелстване на близките си. Според някои оценки роднините му превръщат Ватикана в „лигурийска колония“.

Щом заема Светия престол, призовава за кръстоносен поход срещу турците, който претърпява неуспех. На Сикст IV се дължи издигането на Сикстинската капела, разширението на Ватиканската библиотека и отварянето на Капитолийския музей – първия в света обществен музей.

Този папа е известен със своята активна политика във всички области на обществените отношения.

В периода 1471/72 г. съдейства за сключването на династичен брак между племенницата на последния източноримски император София Палеологина и московския велик княз Иван III.

На запад Католическата църква съдейства за образуването на Испания посредством друг династичен брак – между арагонския владетел Фердинандо и кастилската инфанта Исабела. През 1482 г. Сикст IV определя правомощията на Испанската инквизиция, подчинявайки ръководството и делата ѝ на първия велик инквизитор в историята – доминиканеца Томас де Торквемада. Същата година папата канонизира за светец средновековния францискански теолог Бонавентура.

През 1475 г. този папа вика в Рим водещия астроном и математик Региомонтан (Йохан Мюлер, 1436 – 1476), поставяйки му за задача да изнамери способ, по който да се оправи изоставането на Юлианския календар спрямо Пасхата. Близо век по-късно е въведено съвременното летоброене – Григорианския календар. През 1476 г. Сикст IV въвежда т.нар. „празник на непорочното зачатие“ на 8 декември.

Понтификатът на Сикст IV представлява своеобразен връх в развитието на изкуствата. Със съграждането на Сикстинската капела от този папа ренесансът в изкуството бележи своя връх.

Значение

Понтификатът на Сикст IV е определян като най-значимият в историята на Ватикана.

Сикст IV печели само една военна победа над османците – отразява набега на Мехмед Завоевателя към Отранто, но духовната победа и делата му позволяват след смъртта му християнството да завладее света. Краят на неговия век бележи откриването на Америка и на нов търговски път към Индия от Васко да Гама. Следващият ХVІ век бележи създаването на запад, след Тордесиляския договор с последвалата го Иберийска уния, на Америка, която, както и целият презморски свят, е колонизирана от католическите сили Испания и Португалия, формирайки първите глобални империи след великите географски открития – Испанската и Португалската.

Според Макиавели този папа разкрива истинската геополитическа мощ на папоцезаризма след залеза и упадъка на Римската империя.

За Арнолд Тойнби това е човекът, положил основите на днешната западна цивилизация и глобалния свят такъв, какъвто го възприемаме и припознаваме днес.

Източници

• Васил Гюзелев, „Апология на средновековието“, Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
• Арнолд Тойнби, „Изследване на историята“, 2 тома, ISBN 954-739-135-6.
• Юрий Пелешенко. „Посольство киевского митрополита Мисаила к папе римскому Сиксту IV“ как памятник украинско-белорусского „плетения словес“ XV века. – В: Киприанови четения. 600 години от успението на св. Киприан, митрополит Московски. Септември 2006. Килифаревски мантастир „Рождество Богородично“ – София – Москва. Велико Търново, 2008, 461 – 474.

Вижте също

• Обсада на Отранто
• Третия Рим
• Велик инквизитор