Списък на владетелите на Молдова
Това е списък на управителите на Княжество Молдова до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.
Молдовските владетели носят българските титули войвода или господар. От 1564 г. столица на Молдавия е Яш. До 17 век официален език в княжеството и на канцеларията му е среднобългарския, а до самия му край използваната азбука е кирилицата – румънска кирилица.
В периода 15 септември – 27 октомври 1642 г. в столицата на княжеството се провежда известния Яшки събор, като от предходната 1641 г. в Яш по молба на Василий Лупу са изпратени от Вселенската патриаршия в Цариград мощите на Петка Българска.
На 20 ноември (по стар стил) 1861 г. Високата порта издава „Ферман за административното устройство на Молдова и Влахия“, който утвърждава политическото и административното обединение Молдова и Влахия като автономна територия, намираща се в състава на Османската империя.
На 11 (23) декември 1861 г. Александру Йоан Куза, бъдещ едновременен владетел на Молдова и Влахия (с отделни владетели до тази дата), издава прокламация, утвърждаваща образуването на румънска нация. След 44 дни, на 24 януари 1862 г., държавното събрание на Молдова и Влахия обявява Букурещ за столица на страната. От този ден княжество Молдова престава да съществува. Днешната Република Молдова заема територията на Бесарабия, отделена от Молдовското княжество и присъединена към Руската империя още през 1812 г.