Сумска област
Сумска област Сумська область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Суми |
Площ | 23 832 km² |
Население | 1 077 784 души (2019) 45,2 души/km² |
Райони | 18 + 7 |
Губернатор | Вадим Ватифович Акперов |
Официален сайт | sm.gov.ua |
Сумска област в Общомедия |
Сумска област (на украински: Сумська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 23 832 km² (16-о място по големина в Украйна, 3,95% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 077 784 души[1] (18-о място по население в Украйна, 2,5% от нейното население). Административен център град Суми. Разстояние от Киев до Суми 350 km
Историческа справка
[редактиране | редактиране на кода]С изключение на 6 града (Бурин, Ворожба, Дружба, Середина Буда, Тростянец и Шостка), които са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1924 до 1964 г., всички останали градове с областта са утвърдени за такива преди това.
- Путивъл – 1146 г. (първо споменаване в историческите източници като град, има сведения че градът е съществувал още от 11 век)
- Глухов – 1152 г. (първо споменаване в историческите източници като град)
- Кролевец – 1601 г.
- Конотоп – 1648 г.
- Лебедин – 1655 г.
- Белополе – 1672 г.
- Ахгирка – 1703 г. (основан през 1652 г. и до 1654 г. се нарича Нови Ахтирски городок)
- Суми – 1780 г. (основан през 1652 г.)
- Ромни – 1781 г. (основан през 1095 г. като отбранителен пункт)
От XVII век югоизточната част от областта е в границите на Слободска Украйна. Сумска област е образувана на 10 януари 1939 г. от северозападните райони на голямата тогавашна Харковска област и от тогава съществува в съвременните си граници.
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Сумска област е разположена североизточната част на Украйна. На север, североизток и изток граничи с Русия, на югоизток – с Харковска област, на юг – с Полтавска област, и на запад – с Черниговска област. В тези си граници заема площ от 23 832 km² (16-о място по големина в Украйна, 3,95% от нейната площ). Дължина от север на юг 248 km, ширина от запад на изток 150 km.[2]
По-голямата част от територията на Сумска област се заема от обширната Приднепровска низина, крайната ѝ северна част попада в пределите на Полеската низина, а на изток и североизток навлизат крайните югозападни разклонения на Средноруското възвишение. Повърхнината ѝ представлява хълмиста равнина, силно разчленена от широки речни долини, оврази и суходолия с максимална височина 226 m ( , на 4 km източно от село Ярославец в Кролевецки район).[2]
Климатът е умерено континентален със сравнително умерено студена зима и умерено горещо лято. Средна януарска температура от -7,9 °C на север до -7,1 °C на югозапад, средна юлска от 18,4 °C на север до 19,9 °C на югоизток. Годишната сума на валежите варира от 550 – 600 mm на север до 450 mm на юг, с максимум през летния период. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 144 – 161 денонощия.[2]
Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Днепър и реките протичащи през нея са основно леви притоци. По значителните са: Десна (с левия си приток Сейм), Сула, Псьол (с Хорол и Ворскла. По долините на реките има множество езера – старици и са изградени десетки, предимно малки язовири.[2]
В южната лесостепна част на областта преобладават черноземните почви (малохумусните типични леко- и среднооподзолени черноземи), а в северната полеска част – ливадно-подзолистите почви. Горите и храстите заемат 17% от територията на областта, като на север преобладават смесените гори (бор, бреза, дъб), а в централните и южни райони – единични островни гори, съставени предимно от липа, клен, ясен и по-рядко дъб. С малки изключения почти целите степни пространства представляват обработваеми земи. Животинският свят е разнообразен. На север са разпространени представители на горската фауна – вълк, лос, хермелин, белка, тетерев, глухар и др., а в лесостепните райони – лисица, заек, обикновен хамстер, сива гъска, полска и степна чучулига и др.[2]
Население
[редактиране | редактиране на кода]На 1 януари 2019 г. населението на Сумска област област е наброявало 1 077 784 души (2,5% от населението на Украйна). Гъстота 45,22 души/km². Градско население 67,94%. Етнически състав: украинци 88,84%, руснаци 9,38%, беларуси 0,333%, цигани 0,11% и др.[1]
Административно-териториално деление
[редактиране | редактиране на кода]В административно-териториално отношение Сумска област се дели на 7 областни градски окръга, 18 административни района, 15 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 8 града с районно подчинение, 20 селища от градски тип и 2 градски района в град Суми.[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Суми (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Ахтирка | 30 | 50 036 | гр. Ахтирка | 47 971 | 80 | |
2. Глухов | 84 | 35 768 | гр. Глухов | 33 478 | 146 | |
3. Конотоп | 44 | 96 365 | гр. Конотоп | 87 099 | 127 | |
4. Лебедин | 10 | 29 569 | гр. Лебедин | 25 636 | 47 | |
5. Ромни | 29 | 49 935 | гр. Ромни | 40 316 | 104 | |
6. Суми | 95 | 294 852 | гр. Суми | 266 600 | - | |
7. Шостка | 44 | 87 200 | гр. Шостка | 75 115 | 180 | |
Административен район | ||||||
1. Ахтирски | 1287 | 26 292 | гр. Ахтирка | 80 | Чупаховка | |
2. Белополски | 1443 | 49 997 | гр. Белополе | 16 152 | 45 | гр. Ворожба, Николаевка, Уляновка |
3. Бурински | 1100 | 24 437 | гр. Бурин | 8591 | 88 | |
4. Великописаревски | 831 | 18 213 | сгт Великая Писаревка | 4258 | 90 | Кириковка |
5. Глуховски | 1661 | 22 533 | гр. Глухов | 146 | Есман, Шалигино | |
6. Конотопски | 1667 | 27 798 | гр. Конотоп | 127 | Дубовязовка | |
7. Краснополски | 1350 | 28 328 | сгт Краснополе | 8165 | 43 | Угроеди |
8. Кролевецки | 1284 | 37 896 | гр. Кролевец | 23 125 | 145 | |
9. Лебедински | 1542 | 19 490 | гр. Лебедин | 47 | ||
10. Липоводолински | 822 | 18 550 | сгт Липовая Долина | 5141 | 91 | |
11. Недригайловски | 1036 | 24 169 | сгт Недригайлов | 5511 | 72 | Терни |
12. Путивълски | 1103 | 27 413 | гр. Путивъл | 15 643 | 101 | |
13. Ромнински | 1859 | 32 669 | гр. Ромни | 104 | ||
14. Серединобудски | 1123 | 15 854 | гр. Середина Буда | 7115 | 210 | Зноб-Новгородское |
15. Сумски | 1855 | 62 978 | гр. Суми | - | Низи, Степановка, Хотен | |
16. Тростянецки | 1048 | 34 739 | гр. Тростянец | 20 238 | 60 | |
17. Шосткински | 1219 | 19 827 | гр. Шостка | 180 | Воронеж | |
18. Ямполски | 943 | 22 874 | сгт Ямпол | 4492 | 178 | гр. Дружба, Свеса |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|