Направо към съдържанието

Георги Брадистилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Брадистилов
български математик
Роден
Георги Делчев Брадистилов
Починал
18 юли 1977 г. (72 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Мюнхенски университет
Парижки университет
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вСофийски университет (1939 – 1943)
Държавна политехника (1943 – 1971)
Семейство
БащаДелчо Петков Брадистилов (1866 – 1927)
МайкаНона Георгиева Мотекова (1876 – 1958)
Братя/сестриПетко Делчев Брадистилов
(1894 – 1919)
Пенка Дeлчева Брадистилова (1897 – 1972)
Райна Делчева Брадистилова
(1901 – 1923)
СъпругаДобрина Брадистилова (1905 – 1984)
Георги Брадистилов в Общомедия

Георги Делчев Брадистилов е български учен, бивш ректор на ВМЕИ в София, доктор на математическите науки, професор, член-кореспондент на БАН.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Брадистилов е роден на 12 октомври 1904 г. стар стил в град Панагюрище, като е най-малкото дете в многодетното семейство на учителката Нона Георгиева Брадистилова (родена Мотекова) и висшия служител в Министерството на финансите Делчо Петков Брадистилов.[2] Негов чичо е генерал Стою Брадистилов, а художничката Олга Брадистилова е негова първа братовчедка. През 1923 г. той завършва Трета софийска гимназия и в същата година е приет за студент в Софийския университет.

Образование и професионален стаж

[редактиране | редактиране на кода]

Георги Брадистилов завършва през 1927 година специалност математика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.[3][4] През 1931 – 1932 г. специализира в Сорбоната при Жак Адамар и Ели Картан, а през 1937 – 1938 г. – в Мюнхенския университет при Арнолд Зомерфелд и Константин Каратеодори. През 1938 г. защитава докторат в Мюнхенския университет.[5] През 1958 г. защитава в Софийския университет дисертация за звание „доктор на математическите науки“.

Преподавателска и научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Софийски университет „Климент Охридски“: редовен асистент, частен доцент (1940) по диференциално и интегрално смятане.

Постъпва в Държавната политехника през 1943 като извънреден професор и ръководител на Катедра „Приложна математика“, редовен професор по „Висша математика“ (1945).

След разделянето на Държавната политехника остава в Машинно-електротехническия институт като ръководител на Катедра „Висша математика“ (1953 – 1971).

Избран за член-кореспондент на БАН през 1967 г.

Основни области на научна и преподавателска дейност: висша математика, нелинейни диференциални уравнения и техните приложения в механиката и техниката, нелинейни трептения и устойчивост, електростатичен потенциал. Основоположник на национална научна школа по нелинейните трептения, както и на редица приложни клонове на висшата математика.[6]

Научно творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Автор на над 100 публикации (15 в чужбина), (и като съавтор) на основните учебници и ръководства по висша математика за инженери (около 40) и на книгите:

  • „Матрично смятане“,
  • „Операционно смятане“.

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

Награди: орден „Кирил и Методий“ I степен (1957, 1963), орден „Червено знаме на труда“ (1959), орден „Народна република България“ (1964), звание „Народен деятел на науката“ (1974), почетен член на Съюза на математиците в България (1975).

Гробът на Георги Брадистилов и на неговата съпруга художничката Добрина Брадистилова в парцел 28 на Софийските централни гробища. (42°42′47.3″ с. ш. 23°20′04.6″ и. д. / 42.713139° с. ш. 23.334611° и. д.)
Паметна плоча на Георги Брадистилов в Исторически музей Панагюрище

Управленска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 – 1947 проф. Брадистилов е декан на Строителния факултет на Държавната политехника, а през 1947 – 1948 е неин ректор.

През 1962 – 1966 е ректор на Машинно-електротехническия институт, преименуван през 1965 на Висш машинно-електротехнически институт.

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

На професор Георги Брадистилов е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1963, том 1, стр. 283.
  2. ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 219.
  3. ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. 349.
  4. ↑ Гемиджиев, Георги. История на Панагюрище (1878-1944). Богианна стр. 537, 2009. ISBN 978-954-676-081-4.
  5. ↑ Bradistilov, G. Über periodische und asymptotische Lösungen beim n-fachen Pendel in der Ebene // Math. Annalen 116 (2). 1939. с. 181-203.
  6. ↑ Бояджиев, Георги Н., Божидар Ив. Чешанков. Научното дело на Георги Брадистилов // Mathematics and Education in Mathematics, Proceedings of the Thirty Third Spring Conference of the Union of Bulgarian Mathematicians, Borovetz, April 1-4, 2004. 2004. с. 9-21.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Алекси Квартирников → ректор на Държавната политехника (1947 – 1948) → Алекси Квартирников
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Наука“         Портал „Наука“          Портал „Математика“         Портал „Математика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Брадистилов&oldid=12355526“.