Направо към съдържанието

Кишинев

Кишинев
Chișinău
Знаме
      
Герб
Молдова
47.0228° с. ш. 28.8353° и. д.
Кишинев
Кишинев
47.0228° с. ш. 28.8353° и. д.
Кишинев
Страна Молдова
Площ123 km²[1]
Надм. височина85 m
Население639 000 души[2] (2019 г.)
КметЙон Чебан
Основаване1436 г.
Първо споменаване1436 г.
Пощенски кодMD-20xx
Телефонен код+373 – 22
МПС кодC, K
Часова зонаUTC+2, UTC+3
Официален сайтwww.chisinau.md
Кишинев в Общомедия

Кишинев (или Кишинеу;[3] на румънски: Chișinău, [kiʃiˈnəw], Кишинъу; на руски: Кишинёв, Кишиньов, разпространено и в български източници) е столицата на Република Молдова. Населението на Кишинев през 2015 г. е около 678 200 души.[4]

Градът е разположен на река Бик, приток на Днестър. Кишинев е разделен на пет административни района: Чентру (Център), Ботаника, Буюкани, Чокана и Ришкани (Ришкановка).

Площта на Кишинев е около 565 км².

Кишинев е основан в началото на 15 век като манастирски град. Смята се, че точната година на основаването му е 1436 г. През 1812 г. Кишинев, както и останалата част на Молдовското княжество, намираща се на изток от р. Прут, влиза в състав на Русия, която го превръща в център на Бесарабия.

След 1812 г. градът бързо се разраства. В него се заселват жители от различни краища на Руската империя и извън нея. Основават се много манифактурни преприятия. Особено голям е процентът на еврейското население в града. През 1917 г., например, от 101 избрани общински съветници 44 са евреи, което не е далеч от съотношението между еврейските и останалите жители на града.[5]

Кишинев се намира в румънско владение от 1918 до 1940 година, когато става част от СССР. От август 1991 година градът е столица на независима Република Молдова.

Етнически състав
Година Молдовани (%) Руснаци (%) Украинци (%) Румънци (%) Българи (%) Гагаузи (%) Други (%) Неопр. (%) Общо
2004 481 626 67,6 99 149 13,9 58 945 8,3 31 984 4,5 8868 1.2 6446 0,9 11 605 1,6 13 595 1,9 647 513

Кишинев е главен център в областта на услугите и в индустрията. Голяма част от индустрията се заема от потребителните стоки, производството на строителни материали, машини, пластмаса, каучук и текстил. В областта на услугите голям дял се пада на банките и кредитите, пазаруването и търговията, транспорта. Кишинев разполага с две автогари, като се изгражда трета. Освен тях, в града има международно летище, една международна жп гара и няколко хотела.

След разпадането на Съветския съюз жизненият стандарт в Кишинев остава много по-висок от този в провинцията.

В Кишинев са разположени Молдовската академия на науките и 23 университета – 12 държавни и 11 частни.

На Кишинев е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София (Карта).

Родени в Кишинев
Други

Побратимени градове

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.statistica.md
  2. statistica.gov.md
  3. „Нов правописен речник на българския език“, изд. „Хейзъл“, София, 2002, стр. 1008.
  4. www.statistica.md
  5. Копанский, Яков М. Благотворительные организации евреев Бессарабии в межвоенный период 1918 – 1940, Кишинев 2002, с. 3