Кюстендил (област)
| Област Кюстендил Kyustendil | |
| Области в България | |
 Област Кюстендил на картата на България | |
| Страна |  България |
|---|---|
| Район за планиране | Югозападен район за планиране |
| Областен център | Кюстендил |
| Площ | 3084.3 km² |
| Население | 108 703 души (31 декември 2022 г.) |
| Общини | 9 |
| БВП (2021) | 1 327 000 000 лв.[1] |
| МПС код | KH |
| Официален сайт | kn.egov.bg |
 | |
| Административно деление на областта | |
| Кюстендил в Общомедия | |
Област Кюстендил (също и Кюстендилска област) е една от 28-те области на България. Тя заема площ 3084,3 km² и има население 111 736 души по данни от Преброяване 2021.[2] Пощенските кодове на населените места в област Кюстендил са от 2500 (за град Кюстендил) до 2699. МПС-кодът ѝ е КН.
География
[редактиране | редактиране на кода]Областта е разположена в Югозападна България като площта ѝ е 2,7% от територията на страната. Граничи с областите Софийска, Перник и Благоевград, а на запад – със Северна Македония и Сърбия. Административен, стопански и културен център на областта е град Кюстендил. Област Кюстендил обхваща 9 общини – Кюстендил, Дупница, Бобов дол, Сапарева баня, Рила, Кочериново, Бобошево, Невестино и Трекляно с общ брой на населените места 182.
Релеф и полезни изкопаеми
[редактиране | редактиране на кода]Релефът на областта е разнообразна – плодородна котловина и долини, разделени с хълмисти земи и планини. Северната и западната ѝ част заемат т. нар. Кюстендилско Краище и имат силно разчленен релеф, включващ части от граничната Милевска планина, Чудинска планина, Земенска планина и на изток Конявската планина. На юг Кюстендилското Краище достига долината на река Драговищица, планината Лисец и долината на река Бистрица. Южната част на областта обхваща дялове на Осоговската планина, планината Влахина и Северозападна Рила със затворените между тях и Краището по-ниски земи – котловината Каменица, Кюстендилската котловина и Дупнишката котловина. Геоложки територията на Област Кюстендил принадлежи към Краищицидите и Родопската област (източно от река Струма).
Най-стари са допалеозойските кристални шисти. Разкриват се палеозойски гнайси, гранити, триаски варовици, доломити и пясъчници, чакъли, пясъци и глини с въглищни прослойки, гранити, диорити, риолити и др. Полиметални руди са открити и се добиват в Осогово, гланцови кафяви въглища в Бобовдолския въглищен басейн. Нефтошисти се разкриват при селата Страдалово и Църварица. В района на село Четирци, Яхиново и Драговищица има находища на глини, край село Пастра – на слюда, край село Делян – на доломити, а при село Дивля – на барит. Съществуват множество минерални извори, по-известни от които са в Кюстендил, Сапарева баня и селата Невестино и Четирци. В областта се намират и красивите Стобски пирамиди.
Климат и водни ресурси
[редактиране | редактиране на кода]Климатът е преходноконтинентален, а в районите с по-голяма надморска височина – планински. Главна отводнителна артерия е река Струма, в която се вливат реките Треклянска, Драговищица, Бистрица, Слокощица, Новоселска, Джерман и Рила. Подпочвените води са на сравнително високо ниво. Карстови води има главно в Кюстендилско Краище. Край село Полска Скакавица река Големи дол образува водопада Скакавица с височина 70 m. Язовирите „Дяково“, „Берсин“, „Дреновдол“ и „Багренци“ се използват главно за напояване. Почвената покривка е разнообразна – алувиални, канелени, хумусно-карбонатни, планиско-ливадни и чернозем-смолници. Най-голямо значение за овощарството имат алувиалните почви.
Горски фонд
[редактиране | редактиране на кода]Горите са широколистни, като преобладават и иглолистни. В резервата „Габра“ с площ 89,5 ha в Осогово са оцелели гори от черен бор. В Рила доминират видове, характерни за иглолистния горски пояс. Животинският свят е представен от горски и планински елементи.
Населени места
[редактиране | редактиране на кода]Населени места в област Кюстендил (градовете са с удебелен шрифт):
Броят на жителите във всяко едно от населени места в общината е под 100 души, с изключение на административния център – с. Трекляно, където живеят 338 души. Данните са на ГРАО от преброяването през март 2015.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението
[редактиране | редактиране на кода]Численост на населението в населените места на днешните общини в област Кюстендил, според преброяванията през годините:[3][2]
| Общини | Площ (в км2) |
1934 (31.12.1934) |
1946 (31.12.1946) |
1956 (1.12.1956) |
1965 (1.12.1965) |
1975 (2.12.1975) |
1985 (4.12.1985) |
1992 (4.12.1992) |
2001 (1.3.2001) |
2011 (1.2.2011) |
2021 (7.9.2021) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 3072,007 | 190 996 | 203 381 | 197 286 | 200 974 | 198 876 | 191 463 | 181 347 | 162 534 | 136 686 | 111 736 |
| Бобов дол | 206,188 | 14971 | 16584 | 17772 | 18119 | 15942 | 14453 | 13655 | 11755 | 9067 | 6862 |
| Бобошево | 135,142 | 10697 | 11691 | 10199 | 8297 | 6556 | 5326 | 4620 | 3695 | 2870 | 2348 |
| Дупница | 329,059 | 34960 | 39989 | 44569 | 53141 | 58185 | 57310 | 55737 | 51471 | 44988 | 37795 |
| Кочериново | 182,306 | 13977 | 15159 | 14397 | 13033 | 10206 | 8617 | 7500 | 6607 | 5214 | 4260 |
| Кюстендил | 979,915 | 65575 | 66951 | 64880 | 71336 | 79756 | 81525 | 78328 | 70573 | 60681 | 49080 |
| Невестино | 439,686 | 21650 | 22877 | 18336 | 13904 | 9489 | 7266 | 5894 | 4466 | 2821 | 1824 |
| Рила | 360,960 | 5987 | 7144 | 7498 | 6650 | 5818 | 4918 | 4410 | 3844 | 2888 | 2442 |
| Сапарева баня | 180,921 | 11507 | 12769 | 12331 | 11876 | 9923 | 9841 | 9544 | 8981 | 7528 | 6691 |
| Трекляно | 257,830 | 11672 | 10217 | 7304 | 4618 | 3001 | 2207 | 1659 | 1142 | 629 | 434 |
Прираст на населението
[редактиране | редактиране на кода]Естествен прираст
[редактиране | редактиране на кода]Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт (НСИ):
| Численост на живородените |
Численост на починалите |
Естествен прираст |
Коефициент на раждаемост (в ‰) |
Коефициент на смъртност (в ‰) |
Коефициент на естествен прираст (в ‰) | |
| 2000 | 1258 | 2834 | -1576 | 7.4 | 16.7 | -9.3 |
| 2001 | 1154 | 2679 | -1525 | 7.1 | 16.6 | -9.5 |
| 2002 | 1095 | 2748 | -1653 | 6.8 | 17.2 | -10.4 |
| 2003 | 1141 | 2663 | -1522 | 7.2 | 16.9 | -9.7 |
| 2004 | 1154 | 2525 | -1371 | 7.4 | 16.2 | -8.8 |
| 2005 | 1190 | 2655 | -1465 | 7.7 | 17.3 | -9.6 |
| 2006 | 1178 | 2630 | -1452 | 7.8 | 17.3 | -9.5 |
| 2007 | 1201 | 2644 | -1443 | 8.0 | 17.6 | -9.6 |
| 2008 | 1213 | 2500 | -1287 | 8.2 | 16.9 | -8.7 |
| 2009 | 1227 | 2551 | -1324 | 8.4 | 17.4 | -9.0 |
| 2010 | 1097 | 2508 | -1411 | 7.6 | 17.4 | -9.8 |
| 2011 | 1085 | 2551 | -1466 | 8.0 | 18.8 | -10.8 |
| 2012 | 1015 | 2561 | -1546 | 7.6 | 19.1 | -11.5 |
| 2013 | 916 | 2417 | -1501 | 7.0 | 18.4 | -11.4 |
| 2014 | 986 | 2459 | -1473 | 7.6 | 19.0 | -11.4 |
| 2015 | 926 | 2473 | -1547 | 7.3 | 19.5 | -12.2 |
| 2016 | 859 | 2485 | -1626 | 6.9 | 19.9 | -13.0 |
| 2017 | 877 | 2533 | -1656 | 7.2 | 20.7 | -13.5 |
| 2018 | 831 | 2436 | -1605 | 6.9 | 20.3 | -13.4 |
| 2019 | 873 | 2436 | -1563 | 7.4 | 20.6 | -13.2 |
| 2020 | 793 | 2807 | -2014 | 6.8 | 24.0 | -17.2 |
| 2021 | 761 | 3295 | -2534 | 6.6 | 28.6 | -22.0 |
| 2022 | 813 | 2671 | -1858 | 7.4 | 24.4 | -17.0 |
| 2023 | 769 | 2259 | -1490 | 7.1 | 20.9 | -13.8 |
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[4][5]
| Численост | Дял (в %) | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | ||
| Общо | 162 534 | 136 686 | 100.00 | 100.00 | |
| Българи | 152 644 | 121 351 | 93.91 | 88.78 | |
| Турци | 146 | 105 | 0.08 | 0.07 | |
| Цигани | 8294 | 8305 | 5.10 | 6.07 | |
| Други | Руснаци | 160 | 354 | 0.098 | 0.25 |
| Арменци | 11 | 0.006 | |||
| Власи | 5 | 0.003 | |||
| Македонци | 21 | 0.012 | |||
| Гърци | 36 | 0.022 | |||
| Украинци | 34 | 0.020 | |||
| Евреи | 29 | 0.017 | |||
| Румънци | 4 | 0.002 | |||
| Други | 116 | 0.071 | |||
| Не се самоопределят | 508 | 500 | 0.31 | 0.36 | |
| Неотговорили | 526 | 6071 | 0.32 | 4.44 | |
Езици
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[6]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 162 534 | 100.00 |
| Български | 153 242 | 94.28 |
| Турски | 117 | 0.07 |
| Цигански | 7929 | 4.87 |
| Други | 403 | 0.24 |
| Не се самоопределят | 317 | 0.19 |
| Непоказано | 526 | 0.32 |
Вероизповедания
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[7][8]
| Численост | Дял (в %) | |||
|---|---|---|---|---|
| 2001 | 2011 | 2001 | 2011 | |
| Общо | 162 534 | 136 686 | 100.00 | 100.00 |
| Православие | 154 637 | 101 506 | 95.14 | 74.26 |
| Католицизъм | 76 | 287 | 0.04 | 0.20 |
| Протестантство | 928 | 2713 | 0.57 | 1.98 |
| Ислям | 231 | 102 | 0.14 | 0.07 |
| Друго | 487 | 204 | 0.29 | 0.14 |
| Нямат | – | 3826 | – | 2.79 |
| Не се самоопределят | 5649 | 7306 | 3.47 | 5.34 |
| Непоказано | 526 | 20 742 | 0.32 | 15.17 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg
- ↑ а б НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
- ↑ Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 17 февруари 2021
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017. (на английски)
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 27 декември 2017.
- ↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 27 декември 2017. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно област Кюстендил- ((bg)) Официален сайт
- Културен, обществен, празнично-обреден и именен календар на област Кюстендил
- Кюстендилска област – пчеларство
- ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви
| |||||
| |||||||
.png)
