Рак на гърдата

Рак на гърдата
Нормална (ляво) и ракова (дясно) мамографична снимка.
Специалност	онкология
Класификация и външни ресурси
МКБ-10	C50
МКБ-9	174-175,V10.3
МКБО	М8502/3
OMIM	114480
База данни DiseasesDB	1598
База данни MedlinePlus	000913
База данни eMedicine	med/2808 med/3287 radio/115 plastic/521
Мед. рубрики MeSH	D001943
Рак на гърдата в Общомедия

Ракът на гърдата е болестно състояние, при което е засегната жлезната ѝ тъкан. Той е най-широко разпространеният рак сред жените и е на второ място като причина за смъртността при тях.

Профилактика

Смъртност от рак на гърдата (на 100 000 души към 2004 г.).

  няма данни

  <2

  2–4

  4–6

  6–8

  8–10

  10–12

  12–14

  14–16

  16–18

  18–20

  20–22

  >22

Самопреглед на гърдите:

• Застанете пред огледалото с ръце, прибрани до тялото и огледайте гърдите си за всякакви промени. След това вдигнете ръце над главата и огледайте отново.
• Поставете ръце на ханша и стегнете мускулите на гръдния кош. Внимателно разгледайте формата и външния вид на гърдите си и следете за всяка необичайна промяна.
• Застанете под душа или във ваната и насапунисайте ръцете си. Поставете лявата ръка на тила. Пръстите на дясната приберете един до друг и започнете да ги движите с леко притискане по лявата гърда чак до подмишницата. Повторете същото и за дясната гърда.
• Нежно притиснете зърната на всяка гърда между палеца и показалеца си, за да проверите за секрет.

Всеки път при сапунисване на гърдите те се масажират и опипват внимателно за новопоявили се бучки, които растат. Ако има нарастваща бучка, трябва веднага да се потърси консултация от специалист – най-добре хирург-мамолог, може и в краен случай гинеколог. Не всяка бучка е рак; диагноза рак може да се постави само от хирург от онкология и единствено след т.нар. „тройна диагностика“ – клиничен преглед от хирурга, мамография от квалифициран рентгенолог и взимане на ТАБ – тънкоиглена аспирационна биопсия. Ако ТАБ е неубедителна, при сериозни подозрения от прегледа и мамографията, се прибягва до ексцизионна биопсия (със скалпел) и изготвяне на хистологични препарати, които могат и е препоръчително да се консултират и от втори патолог. Туморите при хистологичното изследване се оказват най-често доброкачествени – фибром, фиброаденом, филоден тумор, интрадуктална папилома; но има и злокачествени – карцином или сарком (много рядко). Карциномът на гърдата противно на всеобщото схващане е лечимо заболяване, защото гърдата е достъпна за самоизследване и ракът може да се „хване“ в ранен стадий, и да се отстрани радикално преди да е дал метастази на други места по тялото (най-често в белия дроб, костите и мозъка).

Стадии на карцинома на гърдата

Рак на гърдата, който е причинил обърнато зърно, бучка и трапчинки по кожата.

• 1 ст. – туморът е под 2 см и без метастази в лимфните възли,
• 2 ст. – туморът е под 5 см с подвижни лимфни възли с метастази или над 5 см, но без лимфни метастази,
• 3 ст. – туморът е сраснал с кожата или с гръдната стена, но без далечни метастази,
• 4 ст. – всякакъв по-горен стадий на рак с дисеминирани далечни метастази.

Когато е диагностициран рак (разумно е веднага да се консултират готовите препарати и с друг онколог), пациентът трябва да бъде представен от лекуващия му към момента лекар и онколога на онкологичен комитет – в него освен хирурга и онколога-хистолог присъства и онколог (химио- или лъчетерапевт). Онкокомитетът издава протокол, с който пациентът се насочва към съответния ОДОЗ – областен диспансер за онкологични заболявания (виж Онкологични болници и центрове в България) с час и ден на явяване за лъче- или химиотерапия, или допълнително хирургично лечение.

Лечение

При повечето жени с рак на гърдата се налага някакво хирургично лечение на първичния тумор. Целта е, ракът да се отстрани възможно най-пълно. Системното лекарствено лечение включва химиотерапия, таргетна терапия и хормонотерапия. Задължително е предварително хистологично изследване на следните два показателя: (а) туморни хормонални рецептори – естрогенни рецептори (ER) и прогестеронови рецептори (PgR) и (б) рецептори за човешки епидермален растежен фактор, тип 2 (HER2). Ето накратко основните видове хирургични способи използвани за лечение на рака на гърдата.

Туморна резекция

Наричана още „съхраняваща гърдата операция“, туморната резекция отстранява само раковото образувание заедно с част от заобикалящата го здрава тъкан. Обикновено се предхожда или последва от лъче – или химиотерапия. Решението се взема отговорно, ако е подкрепено от предварителна сентинелна биопсия.

Сегментна (парциална) мастектомия

Почти същата, като по-горе описаната операция, при която обаче се премахва по-голям обем засегната тъкан. Също така последвана от лъчетерапия.

Тотална (проста, семпла) мастектомия

При този вид мастектомия се отстранява цялата гърда, без да се премахват подмишничните лимфни възли или мускулната тъкан под гърдата.

Модифицирана радикална мастектомия

Премахва се цялата гърда и някои от лимфните възли и/или мускулна тъкан под нея.

Радикална мастектомия

Този тип хирургично лечение включва премахване на цялата гърда, лимфните възли и мускулите от гръдната стена под гърдата. В днешно време, тази операция (с отстраняване на мускули) има все по-малко значение, тъй-като е доказано, че радикалната мастектомия има същата преживяемост при по-малка травматичност и странични реакции.

Някои странични ефекти на гореизброените методи включват инфектиране или събиране кръв и/или течност на мястото където е извършена манипулацията. Ако са били отстранени и лимфните възли може да има подуване в областта на ръката (лимфедем).

Други видове хирургично лечение

Аксиларна дисекция и сентинелна биопсия

Тези интервенции се правят за установяване дали ракът се е разпространил в лимфните възли намиращи се в подмишницата. Някои възли се изследват под микроскоп и тогава се взема решение за по нататъшната терапия. Тези възли се маркират предоперативно с багрило или с радионуклид, който се инжектира перитуморно. По лимфните пътища дрениращи тумора маркерът се натрупва първо в най-близкия, стражеви (сентинелен) лимфен възел. Операцията започва с отваряне на аксилата. Възелът се открива визуално или със сонда (гайгеров брояч), изважда се и се изследва на „гефрир“, при отворена рана. Ако няма туморни клетки – приключва се с органосъхраняваща операция и химиотерапия. Ако има – се отстранява гърдата до фасция и се отстранява цялата аксиларна мастна тъкан, с последваща химио- и евентуално лъчетерапия.

Реконструктивни операции

Тези операции нямат за цел да лекуват рака. Те се правят за да се възстанови (реконструира) гърдата след като е извършена мастектомия. Може да се реконструира с част от широкия гръбен мускул, или просто да се сложи силиконова протеза.

Химиотерапия

Неоадювантна терапия

Прилага се при следните три случая: (а) преди хирургическо лечение на тумори над 3 см; (б) при местно напреднал рак; (в) при местно напреднал рак, неподходящ за хирургическо лечение. Системната лекарствена терапия задължително се предшества от биопсия и хистологично изследване, и продължава 4 – 6 месеца.

Адювантна терапия

Прилага се след радикално опериран рак. Изборът на режим за системна лекарствена терапия се основава на три рискови категории за прогресия на болестта: (а) нисък риск, (б) междинен риск и (в) висок риск.

• Адювантна терапия при хормонално-положителни тумори (ER- и/или PgR-положителни)
• При пациенти с нисък риск, които са в менопауза, се провежда петгодишна хормонотерапия с т.нар. ароматазни инхибитори (Анастрозол, Летрозол, Екземестан) или с Тамоксифен.
• При пациенти с междинен риск, които са в пременопауза, се провежда двугодишно лекарствено потискане на функцията на яйчниците с аналог на Рилизинг хормон на лутеинизиращ хормон (ЛХРХ) плюс петгодишен прием на ароматазни инхибитори (Анастрозол, Летрозол, Екземестан) или Тамоксифен.
• При пациенти с междинен риск и с хистологични данни за разсейки в един до три мишнични (аксиларни) лимфни възли, се провеждат 4 цикъла следоперативна химиотерапия.

След приключване на химиотерапията се започва хормонотерапия: (а) при болни в менопауза се провежда петгодишна хормонотерапия с ароматазни инхибитори; (б) при болни в пременопауза се провежда двугодишно лекарствено потискане на функцията на яйчниците с аналог на Рилизинг хормон на лутеинизиращ хормон (ЛХРХ) плюс петгодишен прием на ароматазни инхибитори (Анастрозол, Летрозол, Екземестан) или Тамоксифен.

• При пациенти с висок риск се провеждат от шест до осем цикъла химиотерапия.

При пациенти с HER2-положителни тумори с размер над 1 см лечението с Доцетаксел (Паклитаксел) се комбинира с Трастузумаб.

• Адювантна терапия при хормонално-отрицателни тумори (ER- и PgR-отрицателни)
• При пациенти с междинен риск се провежда химиотерапия.
• При пациенти с висок риск се провеждат от 6 до 8 цикъла химиотерпия. При пациенти с HER2-положителни тумори, чийто размер е над 1 см, лечението с Доцетаксел (Паклитаксел) се комбинира с Трастузумаб.
• При пациенти с тройно отрицателен тумор (ER-, PgR- и HER2-отрицателен) се провеждат от 6 до 8 цикъла химиотерпия.

Терапия при рак с далечни разсейки (метастази)

• Хормонотерапия при хормонално-положителни тумори (ER- и/или PgR-положителни)
• При пациенти, непровеждали адювантна хормонотерапия, се започва приложение на ароматазен инхибитор (Анастрозол, Летрозол, Екземестан) или Тамоксифен.
• При пациенти, прилагали адювантна хормонотерапия с Тамоксифен, се започва приложение на ароматазен инхибитор (Анастрозол, Летрозол, Екземестан). Ако прогресията на болестта е след свободен интервал над 12 месеца, се продължава с Тамоксифен.
• При пациенти, прилагали ароматазни инхибитори, се започва втора линия хормонотерапия с Фулвестрант.

Вижте също

• Онкология