Направо към съдържанието

Тодювци

Село Тодювци през зимата
Тодювци
България
42.8673° с. ш. 25.8329° и. д.
Тодювци
Област Велико Търново
42.8673° с. ш. 25.8329° и. д.
Тодювци
Общи данни
Население56 души[1] (15 март 2024 г.)
1,07 души/km²
Землище52,651 km²
Надм. височина496 m
Пощ. код5094
Тел. код06151
МПС кодВТ
ЕКАТТЕ72607
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВелико Търново
Община
   кмет
Елена
Дилян Млъзев
(ГЕРБ; 2011)
Тодювци в Общомедия

То̀дювци е село в Северна България, община Елена, област Велико Търново.

Село Тодювци се намира на около 30 km югоизточно от областния център град Велико Търново и около 5 km юг-югозападно от общинския център град Елена. Разположено е в Елено-Твърдишка планина, в долината на течащата на север река Веселина. Реката тече покрай селото от запад и от север, където в нея се влива течащ от източната страна на селото неин десен приток. Долинните склонове са гористи. Надморската височина в центъра на селото при сградата на читалището е около 429 m, на юг нараства до около 440 m, а на североизток при устието на притока на река Веселина намалява до около 410 m.

Общински пътища водят от село Тодювци:

Землището на село Тодювци граничи със землищата на: град Елена на север; село Буйновци на североизток; град Твърдица на юг-югоизток (граничен участък около 170 m); село Дрента на юг; село Войнежа на запад; село Средни колиби на запад-северозапад; село Шилковци на северозапад; село Яковци на север-северозапад.[2]

Населението на село Тодювци, наброявало 271 души при преброяването към 1934 г., постепенно намалява до 135 към 2000 г. и 53 (по служебен документ на НСИ от 31.12.2023 г.) към 2023 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 50 лица, за 48 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група.[4]

Село Тодювци е в България от 1878 г., след Освобождението ѝ.[5]

В списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. Тодювци е записано като „градец“[6] с население 2457 души.[7] В Списъка на общините в Княжество България, издаден от Министерството на вътрешните работи (отпечатан през 1891 г.), фигурира Тодювска селска община (с общо 967 жители), включваща следните 11 махали: Аплаци с 19 жители; Багалевци със 100 жители; Бейковци със 116 жители; Дуковци с 59 жители; Карандили с 57; Киревци със 100 жители; Мирчовци с 28 жители; Папратлива със 172 жители; Райновци с 46 жители; Султани с 60 жители; Тодювци с 210 жители.[8] От началото на 20 век споменаваното до тогава предимно като махала Тодювци се посочва неизменно като село.

Тодювци е старо селище. Според местна легенда началото му е сложил през средата на XV век пресѐления от полето тук дядо Тодю. Той си направил в началото малка чобанска къща западно от местността „Юрта“. По-късно слиза и построява къщи и за синовете си в местността „Тодюва лъка“, където е днес селото. На река Веселина били направени воденици караджейки[9]. Наследниците на дядо Тодю се скарали за имота му и се разделили на два лагера: Гуньовци се заселили в лявата половина на селото, а Кьорчовци в дясната.

В книгата на Петранка Дацкова-Луканчевска „Големият Дацков род – клонесто дърво в полето с жилави балкански корени“ пише следното:

В годините през първата половина на 15-ти век, историята ни дава сведения за едно заселване на хора със свободолюбив дух... и прадядото на нашите прадеди дядо Тодю, неизвестно откъде се е изселил и се заселил на юрта. Предпочел, както мнозина, свободата, въпреки несгодите на живота... Такова е съдържанието на материала, отпечатан във в-к „Кичук Букурещки новини", бр. 1/1933 г. издаван в с. Тодювци."

Къща на Коста Горбанов в Тодювци

До 1830 г. Тодюва махала се състояла от около 30 къщи и се водела административно към Султанска община (мах. Султани). Същата година се обединяват Султанската и Папратливската община и Тодювци става община. Селото се утвърждава като средище на 19 махали, намиращи се в околностите му. По данни на руското военно разузнаване, през 1877 г. то имало 32 къщи. Къщите му били двукатни и добре подредени, изобщо селото имало хубав вид и са го наричали Кючук Букурещ (Малък Букурещ).

Имената на участниците във Велчовата завера

Поминъкът на населението е животновъдство, земеделие, дърводобив и гурбетчийство. Преди Освобождението и след това драгомани[10] водели жетвари и косачи в Южна България „на руманя̀“. Много мъже отивали градинари по други краища на страната и в други страни.

Населението на селото взема дейно участие във Велчовата завера (1835 г.), като дава 22 жертви.

Храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Тодювци

Православната църква „Успение на Пресвета Богородица“ е построена през 1858 г. Осветена е през април 1873 г. от Великотърновския митрополит Иларион Макариополски.[11]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Кметство Тодювци е закрито[12] и изпълнителната власт в селото към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.

От 1858 г. учител в селото става Сава Катрафилов.[13] След построяването на църквата през 1858 г. се взема решение да се построи през 1859 г. училищна сграда. През 1860 г. училището започва да функционира. Летописни бележки за работата на училището няма. През 1891 г. е построена нова, масивна училищна сграда с 3 класни стаи. Неизвестно е кога училището е преименувано на основно училище „Свети цар Борис“, макар и без прогимназиални класове. Прогимназия се открива от 1934 г. През 1947 г. училището е преименувано на „Христо Ботев“. Поради намаляването на броя на учениците, през 2000 г. училището е закрито.[14] В построената през 1968 г. в Тодювци училищна сграда се настанява Домът за деца и юноши, преместен тук от град Елена.

Читалище „Надежда – 1904“ в село Тодювци е основано през 1904 г. Сградата на читалището е построена през 1936 – 1939 г.[15] Първи председател е Иван Д. Мирянов. През 1940 г. е построен читалищен салон, комбиниран с помещения за общината и пощенската станция.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Читалище „Надежда“

В землището на село Тодювци се намират:

Ежегодният събор на селото се провежда през последната събота от месец август. Събират се около 100 – 120 човека. Освен с родови срещи, той е известен с футболния мач между отборите на село Тодювци и село Дрента, а вечерта завършва с вечеринка, на която за настроението на гостите се грижат специално поканени музиканти. Вечерта ухае на скара и се вият кръшни хора.

Паметник на загиналите във войните от Тодювци

През 1936 г. до камбанарията на църквата е направен паметник на загиналите във войните 1912 – 1918 г., а в средата на черковния двор има паметник на загиналите в Общоевропейската война 45 войника от енорията. На сградата на училището са поставени паметни плочи за поп Сава Г. Катрафилов и Юрдан Ненов.

Петранка Дацкова е Заслужил деятел на културата, носител на орден „Кирил и Методий“, I и II степен, тя е първият носител на наградата „Никола Икономов“ в Разград.

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. Справка към 18.09.2024 г. относно землищните граници в Кадастралната информационна система (КАИС) Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги. Кадастрална карта на България.
  3. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Тодювци., общ. Елена, обл. Велико Търново.
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., с. Тодювци., общ. Елена, обл. Велико Търново.
  5. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ТОДЮВЦИ. (Справка към 17 септември 2024.)
  6. Речник на българския език ГРАДЀЦ, мн. градовцѐ, м. Умал. от град; градче.
  7. Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт - Каталог. Българско Княжество - Статистическо Бюро, 1885. Списък на населените места (по преброяването на 1 януари 1881 г.); стр. 67 (74), Тодювци гц.
  8. Дигитална Библиотека на Национален Статистически Институт - Каталог. Списък на общините в Княжество България, издаден от Министерството на вътрешните работи; София, Държавна печатница, 1891 г.); стр. 165 (164), Тодювска селска:
  9. Караджейка – малка воденица, в която се мели обикновено черно брашно.
  10. Драгоманин – в миналото – мъж, който оглавява, води група наемни работници, обикновено жетвари, и представя техните интереси и искания пред работодателя; драгоман.
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 693К „Църковно настоятелство при църквата "Успение Пресветая Богородица" - с. Тодювци, Великотърновско (1858 – 1944)“; История на фондообразувателя
  12. Национален статистически институт. Национален регистър на населените места. Справка за събитията за кметство Тодювци Справка към 17.10.2024 г.
  13. Българска академия на науките. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“, том 6, стр. 2286; Катрафилов, поп Сава Георгиев. Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
  14. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 730 „Основно училище „Христо Ботев“ - с. Тодювци, Великотърновско (1944 – 2000)“; История на фондообразувателя
  15. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Велико Търново – 17, фонд 731 „Народно читалище „Надежда“ - с. Тодювци, Великотърновско (1944 – )“; История на фондообразувателя
  16. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Главите, защитена местност.
  17. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Слона, защитена местност.