Уикипедия:Разговори/Архив/2016/май

Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, направете го на текущата страница.

Гласуване за администратор в Уикиизточник

До 30 април 2016 г., 23h (UTC) в Уикиизточник се провежда гласуване за даване на администраторски права на Спири.
— Luchesar • Б/П 22:44, 16 април 2016 (UTC)

Iliev, ANRH, Молли, Zhoxy, Ket, Drzewianin, Sim, Лорд Бъмбъри, Ilikeliljon, Александър, Алиса Селезньова, Спасимир, CvetanPetrov1940, V111P, Мико, Петър Петров: Благодаря на всички ви за подкрепата в това начинание. Дадени са ми временни права на администратор за 4 месеца, до 2 септември, което от обяснение до друг потребител разбирам, че е основно резултат на липсата на активна редакторска общност в проекта, нещо, което и аз бях писала, че искам да се промени. :) Смятам тук на Разговори и на страница в Уикиизточник (s:Уикиизточник:Администратори/Spiritia/Отчет) да оставям месечен отчет на свършеното като администратор, което да даде по-добра представа и на вас, и на стюардите дали и как се развива Уикиизточник на български. Благодаря отново за доверието! Спири ··· - - - ··· 06:34, 2 май 2016 (UTC)

Може би е хубаво нашата общност да знае, че въпросните гласували редактори бяхме наречени от стюарда „a bunch of users“, които според него се опитваме да превземем собствения си Уикиизточник, за да можем да тормозим нещастното „местно къмюнити“. Затова на Спири беше отказано – поне от въпросния стюард – да бъде бюрократ, и ѝ се позволяват максимум четири месеца като администратор. След това явно пак ще трябва да се молим да ни бъде разрешено да помагаме на Уикипедия. Изглежда по върховете някои хора наистина са започнали да се самозабравят и да мислят повече за 28-те си RfC-та (искане за коментар, демек нещо като тълкувателно решение от самия Конституционен съд) и „усъвършенстваните си в продължение на години“ правила, отколкото за това, че без въпросните „bunch of users“ Уикипедия щеше да види днешното си съдържание, а оттам авторитет и влияние, през крив макарон.
— Luchesar • Б/П 09:47, 2 май 2016 (UTC)

Справедливо ще е да отбележа, че стюардът в крайна сметка ни се извини. — Luchesar • Б/П 18:03, 2 май 2016 (UTC)

А в най-крайна сметка, може би дори ще успеем да си извоюваме и постоянни администратор(и) и евентуално бюрократ(и) на следваща итерация. Но това разбира се ще зависи от активността ни в този проект. — Luchesar • Б/П 18:36, 2 май 2016 (UTC)

Ехааа! Толкова голяма промяна от първоначалната позиция не съм се и надявала, че е възможна! Благодаря ти, че доведе нещата до такава положителна развръзка, и добре, че и от другата страна все пак е имало човек, с който може да се води диалог :) Аз пък от своя страна, днес актуализирах скриптове, класове, джаджи, превеждах системни съобщения... все с идеята на разглезения от благините тук уикипедианец да му стане по-познато и уютно в Уикиизточник ;) Спири ··· - - - ··· 19:14, 2 май 2016 (UTC)

Какво мисли Джимбо за...

...една позната дилема. Снимката ми попадна случайно, докато разглеждах беседата му. Реших да я споделя, защото може да е интересна и за други колеги. За тези, които не разбират английски достатъчно добре, ето приблизителен превод:

Досаден потребител,
Добро съдържание

• Съществува определена група потребители, известни като създаващи добро съдържание И ЕДНОВРЕМЕННО С ТОВА притежаващи изключително отровен характер.

• Това е тежка за разрешаване дилема, но моето виждане е много просто: повечето от тези редактори струват на общността повече, отколкото носят полза, и затова би трябвало да бъдат окуражавани да напуснат (може би биха могли да пишат под свободен лиценз в свои собствени сайтове?)

Държа да подчертая много ясно, че не правя никакви намеци и нямам никого предвид. Но се сещам, че сме имали случаи в миналото, когато подобни редактори са напускали, и сме се питали дали не сме постъпили неправилно като сме позволили (или спомогнали) да напуснат, и дали не е трябвало вместо това да бъдем по-търпеливи и издръжливи. Сещам се за поне един случай, в който аз лично защитавах такъв редактор, и може би това също беше причина този слайд на Джимбо да ми направи впечатление.

— Luchesar • Б/П 19:23, 18 април 2016 (UTC)

То имаше и една приказка, че по-умният отстъпва :-) Така, че в тези случаи винаги има някой редактор, който напуска --ikonact (беседа) 09:24, 20 април 2016 (UTC)

— Luchesar • Б/П 18:46, 20 април 2016 (UTC)

Това е неправилен подход и нагласи. Бил съм администратор на няколко форума. Едно от най-важните качества е търпението. Припомням си афоризма: Американски форум - питаш и ти отговарят. Руски - питаш и те те питат. Български - питаш нещо и ти обясняват колко си прост. Българското интернет общество още не е съзряло (е колко години трябват още!?) да разбере, че принципа на интернета е взаимна полезност. Ако някой те дразни и е язвителен извън каузата, защото се споменава в примера за добрите приноси, тогава това е твой проблем. Не е редно да правиш проблема на онзи, който не ти носи вътрешен комфорт, с деликатното "окуражаване да напусне". Представям си примерно Александър Македонски как "окуражава да напуснат" армията му онези, които не ползват нож и вилица. Изобщо, бърка се личното отношение с професионалните изяви. Може да сложите и фейс контрол за онези, които пишат. А метода на пъдене не само противоречи на всичко възпитано и доброволческия принцип, но и си припомням, че това е нечия бащиния. Ani♛saj 07:07, 11 май 2016 (UTC)

Подкрепям мнението на Ani♛saj. Първо какво означава токсичен характер ? На пръсти се броят хората, които обиждат, назидават или заплашват в Уикипедия и същевременно допринасят качествено. Единствено тези три действия приемам за крайно неприемливи. Не искам Уикипедия да се превръща в света на днешните ученици, които си създават вражди за нещо казано в интернет. Още по-абсурдно е това да се пренася в среда като Уикипедия. В Уикипедия винаги е имало хора, които създават спорове сякаш за тяхно удоволствие, но винаги са се държали цивилизовано. Не мога да приема това за токсично поведение. Само в много крайни случаи трябва да се стига до приканване за напускане, а те наистина са изключения.--Ģiverņ (беседа) 07:59, 11 май 2016 (UTC)

Точно за „изключителните изключения“ става дума. Подходящ пример за мен е Ангел Иванов Ангелов, когото от известно време се каня да предложа за повторно отнемане на правата, този път безсрочно. Неотдавна дори на У:ЗА имаше поредни оплаквания от него (и според мен напълно основателни). Макар този човек да има и някои полезни приноси, за себе си съм абсолютно убеден, че огромната му иначе активност е по-скоро във вреда на енциклопедията, както и на работната среда въобще. Да, ето той е точно такъв „токсичен“ характер според мен, и например въобще не бих се съгласил, ако обещанията му „скоро да намери и да цунка“ редактори, с които е влизал в конфликт, бъдат определени като проблем на последните, защото да кажем имали нисък праг на раздразнителност. Ако се позволят подобни прецеденти, тормозът над други редактори неизбежно ще стане широко разпространен, защото той е високоефективен метод за водене на спор от гледната точка на прилагащия го. Сигурен съм обаче, че когато накрая събера достатъчно нерви да довърша и пусна предложението, отново ще има колеги, които да защитават позицията, че всеки трябва да бъде свободен да редактира Уикипедия така, както намери за добре. Точно за такива дискусии и събирам нерви и търпение.

Разбирате ли, проблемът съвсем не е, че някой е различен, особен и прочие. Това е разбираемо и дори полезно за развитието на общността: понякога изглеждащите ексцентрично хора може просто да са първите лястовички на бъдещето и носител на положителната промяна и прогреса въобще. Това също е добра възможност да се научим да намираме общ език с различните от нас. Случва се дори с хора, с които сме се карали, накрая да станем приятели – защото просто не сме се разбирали взаимно, а всъщност не сме принципно несъвместими. Но това също не означава, че всички „различни“ са по дефиниция полезни за общността. Има такива хора, с които намирането на общ език се оказва невъзможно, защото поведението им е системно конфронтационно. Едно е да се сдърпаме двама редактори, дори да се разгорещим и да кажем или напишем неща, за които после да съжаляваме. Рано или късно, когато емоциите утихнат, все пак можем отново да говорим разумно и конструктивно. Става дума за тези случаи, в които, след като 10 пъти си молил отсрещната страна да обсъдите използването на източници, накрая тя ти обещава да те намери и да те цунка.

Почти съм сигурен, че Джимбо е визирал точно този тип хора – а аз съвсем определено.

— Luchesar • Б/П 18:45, 12 май 2016 (UTC)

Не съм запознат с приносите на споменатия потребител за да ги коментирам, но все още ми е неясно кое точно е отровното на отровните полезни потребители? Имат хаплив език, не носят на критика, генерират съдържание изискващо форматиране или източници. Това ли е? От всичко това аз съзирам пак това за което говорих - третирането на потребители спрямо личния комфорт. Това е дискриминация спрямо онези с по-ниски възможности, по-ниска мотивация (мързел) или по-ниско възпитание дори. При положение, че се посочва, че същите са полезни, в аргумента да се "окуражават да напуснат", което е нежния израз за "пъдят" и отвращават от Уики проекта, аз виждам единствено егоцентризъм и саморазправа.

Въпросът, който трябва да се задава е "Този човек на кого пречи - на мен или на Уики", защото аз настоявам, че това е проблем на дразнения, а не на дразнещия и в случая има интерес и кауза по-важни от личния комфорт. Ani♛saj 18:38, 13 май 2016 (UTC)

Ако би имал нерви да се запознаеш, Animsaj, вероятно най-добре би ме разбрал.

Въпреки, че с теб имахме една глупава конфронтация – за която искрено съжалявам – не смятам, че ти например си проблемен редактор (както се надявам и ти да не мислиш за мен). Не, че въобще не е имало причина, но тя беше несъществена, а може би дори и неоснователна, и тук действително осъзнавам грешката си: факт е, че постъпих дребнаво, като се заядох с теб. И ти се извинявам за това. Мисля, че с теб най-вероятно бихме могли да намираме общ език, или най-малкото да дискутираме спокойно, както в момента. Впрочем, мисля, че много добре разбирам реакцията ти. Също както разбирам и онези редактори, които навремето защитиха въпросния Ангел Иванов Ангелов. Защото, да, ако се започне с „пъдене“, къде въобще ще се спре, нали така? Днес е някой действително по-проблемен, но утре може да е някой просто неудобен. И все пак също е показателно, че точно един от колегите, които тогава активно защитиха АИА, последно го предложи, даже настоятелно, за блокиране на У:ЗА. Значи ли това, че въпросният колега преди е бил примерно глупав или наивен, и сега изведнъж е поумнял. Не, разбира се. Предполагам просто, че наблюдавайки с времето как се развива ситуацията, си е дал сметка, че балансът в този случай все пак е негативен. Да, опасно е да се създават подобни прецеденти (и затова имаме май само три приети досега отнемания на права за цялата ни вече 13 годишна история), но все пак има някаква граница на допустимо поведение, която не трябва да допускаме да се прекрачва.

В крайна сметка, същото е и в реалното ни общество, нали? Хлъзгава плоскост е да започнеш да пращаш хора в затвора: днес, защото са набили някого – утре обаче, защото просто са го напсували, а някой ден може и само защото не са били достатъчно любезни. Това не е толкова абсурдно, защото се случва, най-малкото в тоталитарните и авторитарни държави. Трябва ли обаче заради тези иначе не съвсем лишени от основание опасения въобще да не се предпазваме от хора, които вършат неща, приемани за вредни от основната част от обществото? Тук става дума именно за тези крайни случаи. И дори за тях, разбира се, абсолютно поддържам тезата, че трябва да им бъде осигурено това, което в правото се нарича „справедлив процес“. Именно по тая причина аз самият вдигнах (малко може би също излишно) скандал на последното гласуване за отнемане на права на друг редактор, защото беше блокиран за периода на гласуването и по този начин беше лишен дори от елементарната възможност да се защити.

Едно важно уточнение: може да се каже „ама в Уикипедия никой никого не е убил, затова няма логика да гоним хората само заради обиди“. Първо, все пак ние никого също не пращаме на бесилото, нито дори в затвора, за да се твърди, че „наказанието“ не съответства на деянието. Второ, „пъденето“ всъщност въобще няма за цел да наказва. То има същата цел, каквато е една от целите на изпращането на хора в затвора: да предпази обществото от тях. Ако един редактор системно упражнява психически тормоз над други редактори, особено пък ако си позволява дори само завоалирани заплахи за някакви физически действия („скоро ще те намеря и ще те цункам“), въпросът въобще не опира до личен комфорт. Това подчертах и в предишната си реплика и предполагам, че ще се съгласиш с мен: агресията, дори само вербална, не бива да бъде толерирана. Не мисля, че трябва да правим каквито и да е компромиси също, от типа „айде пък ти какво му се връзваш“ или „е, много си докачлив(а), човекът просто се е пошегувал“. Неприятно ще ми е, ако сме на различни позиции, но не мисля, че бих могъл да отстъпя от своята, защото просто не виждам какви рационални аргументи могат да бъдат изложени против нея.

Извинявам се, ако пиша донякъде очевидни неща, по които всъщност няма спор, но факт е, че всички мислим различно, и затова, говорейки иначе за едно и също нещо, всеки от нас може да го вижда по свой си начин. Не, това не е зловредна конспирация за „разкарване“ на неудобни, неприятни и т.н. под претекста, че са „токсични“. Става дума за съвсем други неща, които се случват. Може да не е често, но се случват. И точно защото не е често, по принцип е хубаво да сме наясно къде начертаваме границите на допустимото поведение. Така че тази дискусия всъщност може би ще е по-полезна, отколкото си представях в началото. Благодаря за което.

— Luchesar • Б/П 19:38, 13 май 2016 (UTC)

П.С. Понеже впоследствие беше добавил втората си реплика и стана конфликт на редакции, харесва ми това представяне на проблема като въпрос „този човек на кого пречи: на мен, или на Уикипедия“. В случая става въпрос за хора, които пречат на Уикипедия – най-малкото, защото пречат на огромна част от редакторите, а с поведението си също разрушават добрата работна атмосфера. Особено става въпрос за хора, които проявяват агресия. Отново подчертавам, че вербалната агресия не трябва да бъде подценявана. Това е огромна грешка, която нерядко се прави и в училищата – и после има много чудения „ама какво им става на тези деца“ като, да пази Господ, ама се стигна и до случаи на застреляни неотдавна. Агресията няма място в Уикипедия. Без всякакъв коментар и условия. Съжалявам, че трябва да съм толкова категоричен, но, да, вярвам, че това е изключително важно. А предполагам, че повечето колеги мислят същото, макар за всеки вероятно дефиницията какво е агресия, и какво не, да е донякъде различна.

— Luchesar • Б/П 19:38, 13 май 2016 (UTC)

Преди 7-8 години в Уикипедия имаше един Потребител: ИнжИнера, светла му памет. Той беше интернет трол още преди повечето хора да знаят какво означава това. Няма да описвам поведението му, но то включваше и трите действия, които бях изредил по-горе. За въпросния Ангел Ангелов не съм запознат конкретно, но само тези двамата ми изкачат в съзнанието като системни нарушители тук, въпреки че съм отсъствал от проекта доста години. Малко встрани от темата : уважавам всички потребители в Уикипедия и знам, че всички, които допринасят са ценни, но мисля, че винаги са ни липсвали генератори на съдържание. Под това имам предвид потребители, чиято основна дейност е генериране на нови качествени статии и съдържание. Това е и причината да изоставаме от сръбската и някои други уикипедии, които като брой хора говорещи езика не се различават особено от българския народ.--Ģiverņ (беседа) 07:27, 14 май 2016 (UTC)

Ако мога да се включа, бих само казал, че причините не са само тези. Главната причина е нееднаквостта на статиите тук и практиката да се създават статии наполовина. Знам, че повечето Уикипедии са отворени за всекиго, който по един или друг начин иска да допринася, но конкретно за някой Уикипедии в топ 10 има изградени правила, които всички следват. Знам, че не можеш да задължиш никого да допълва тези наполовина статии, но в един момент става банално, ако само такива се създават. Така кадърните редактори отделят повече време за прилагането им в енциклопедичен вид, отколкото да създават нещо ново. Причина за намаляване броя на редакторите може да бъде също определен брой администратори, които искат да ни внушат, че начинът ни на редактиране не е правилен и при всяко ново предложение да гледат с без интерес и негативизъм. Аз също, в повечето си случаи на редактор, съм се палел и ядосвал, но това не е променило нищо, а само по един или друг начин ми е навредило. Предполагам има и други редактори, които се палят, защото дълбоко в себе си искат да видят промяна в начина, по който се развива българоезичната Уикипедия. -- Denis Marinov (беседа) 09:15, 14 май 2016 (UTC)

Не е вярно, че броят редактори намалява. Източник: https://stats.wikimedia.org/EN/TablesWikipediaBG.htm. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:14, 14 май 2016 (UTC)

Общия брой е 6k, пък аз от месец срещам се едни и същи имена в последни промени. Да не би тези нови 52 потребители да редактират през нощта, когато аз спя? -- Denis Marinov (беседа) 11:44, 14 май 2016 (UTC)

Само за администратори / Не само!

Едно изказване, извадено от конкретиката и контекста, едва ли следва да се приеме за световен постулат.

Но, ако администраторите направят сравнение между статиите Нуне Сиравян и изтритата Йона Тукус, дали ще могат да направят колеблив извод откъде идва „отровата“? Защото тази отвара се забърква в общия котел. --Rumensz (беседа) 11:48, 14 май 2016 (UTC)

Все пак реших всички да видят разликата, като възстанових статията. Защото не е правилно „кмета, попа и даскала на Бела черква“ да решат, а „кръчмарят и бирникът“ да си траят на принципа „Гарван гарвану ...“. А после некакви отрови, магии, бири, и пр. --Rumensz (беседа) 06:31, 16 май 2016 (UTC)

Advisor на беседите?

Тези и тези замествания на несекаеми интервали със съответната HTML мнемоника Advisor ли ги прави? Ако е той, може ли да се изключи използването му по беседите и „беседоподобните“ страници (като У:ЗА и У:Р)? Ако не е той, знае ли някой какво друго го прави? Макар и дребни, мисля, че тези корекции по дискусии са излишни и създават също толкова излишни поводи за напрежение. — Luchesar • Б/П 15:10, 25 април 2016 (UTC)

Не знам какво ги прави, но не е Advisor. Питах и Litexfan, но и от него не можах да разбера. Бутона, който той сочи не поставя  , а невидим несекаем интервал. --V111P 20:05, 25 април 2016 (UTC)

Тнх! Хм, това е странно. Мисля, че на oficialniat също му се случваха подобни замествания. Може да е нещо специфично за браузърите им. Ще имам предвид значи да следя и в бъдеще за такива случаи, та евентуално да намерим какво ги обединява. — Luchesar • Б/П 20:57, 25 април 2016 (UTC)

И на мен до едно време есента редакторът ми вмъкваше тихомълком такива интервали. Не е от advisor, защото тогава не ми беше включен. Чудел съм се дали не е от комбинацията на WikiEd с версията на файърфокс, която използвах тогава, --Уанфала (беседа) 21:47, 26 април 2016 (UTC)

Уанфала, най-вероятно е някаква такава комбинация. Може да е полезно Litexfan да каже какъв браузър и кой редактор използва. — Luchesar • Б/П 21:54, 26 април 2016 (UTC)

Изглежда това продължава да се случва при мен. --Уанфала (беседа) 16:00, 8 май 2016 (UTC)

Уанфала, т.е. под основно подозрение е WikiEd (евентуално в комбинация с Файърфокс)? — Luchesar • Б/П 17:02, 9 май 2016 (UTC)

Проблемът изглежда е в WikEd: en:User talk:Cacycle/wikEd#Non-breaking space chars – ways of preserving?, en:User talk:Cacycle/wikEd#wikEd bug report: The new version add non breaking space on wikitext. --Уанфала (беседа) 18:50, 9 май 2016 (UTC)

Браво, Уанфала! Хмм, явно наистина също е свързано и с Файърфокс, все пак: гледам, че се споменават и негови бъг репорти. Ти всъщност разбра ли какви са препоръките в крайна сметка, поне към момента? (сорри, в момента ми е много напрегнато с работа и затова не можах да отделя време да чета подробно и най-вече да осмисля напълно написаното) — Luchesar • Б/П 14:08, 10 май 2016 (UTC)

Доколкото разбирам, ако не е включен WikEd, nbsp се заместват с обикновени интервали. Ако пък е включен, в сегашната версия по подразбиране се заместват с  . Същестува WikEd patch, който може да приложим тук, ако искаме да имаме нстройка, позволяваща заместване с обикновени интервали. Функционалността на този пач ще бъде включена в основната версия по някое време. Запазването на тези специални интервали изглежда, поне при настоящата версия на файърфокс, не е е възможно. Не съм напълно сигурен, че това се отнася единствено до файърфокс. --Уанфала (беседа) 21:08, 10 май 2016 (UTC)

УОЗ 2016, предложение за финансиране

Уикипедия:Уики обича Земята/Предложение за финансиране 2016 Ако някой има нещо да казва, че до петък трябва да сме готови VladislavNedelev (беседа) 08:33, 26 април 2016 (UTC)

Вече публикувано и отворено за разглеждане в Мета: m:Grants:PEG/UG BG/WLE 2016. Спири ··· - - - ··· 06:25, 1 май 2016 (UTC)

Блокиране на 3 акаунта

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2016/03#Блокиране на 3 акаунта. — Luchesar • Б/П 13:43, 27 април 2016 (UTC)

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2016/17#Блокиране на 3 акаунта. — Luchesar • Б/П 19:58, 27 април 2016 (UTC)

Уважаеми, Лъчезар, искам да доведа до вашето знание, че лицето "ребелх.." отново се е захванал с обсесията си, статиите за ФК "Влдислав" и футболистите му. Отново без дискусия, факти и аргументи. Просто триене и налагане на личните му интерпретации. Съзирам опит за започване на нова редакторска война, отново без аргументация от другата страна. Не виждам и смисъла в налепването на тагове за точни източници за събития от преди стотина години. Дадени са референции със стотици, ако не хиляди страници, но той искал повече. С уважение Okalinov (беседа) 13:29, 27 април 2016 (UTC)

Обсесията е единствено ваша и лесно може да се забележи от приносите ви. Редактирате единствено и само статии, свързани с Черно море и отборите, от чието обединение се ражда въпросният.

Ако не виждате смисъл от източниците, ще трябва да прочетете Уикипедия:Цитиране на източници, където ясно се казва защо всяко твърдение трябва да се доказва. Източник от типа Вестник "Варненска поща", издание 1920-1944 год. не означава абсолютно нищо. Какво се опитвате да кажете с този 25-годишен период?

В тази връзка държа да кажа, че Okalinov извършва разрушителни редакции, премахвайки например напълно валидни категории в статията ФК Владислав като Категория:Несъществуващи варненски футболни отбори. Изтрива изречението „Владислав е съществувал в периода 1916-1945“, както и друго изречение: „През 1945 г. Владислав прекратява самостоятелното си съществуване, след като е обединен с Тича. Така се ражда настоящият футболен клуб Черно море.“

Т.е. това, което прави, е тотално да подменя историята на футболните клубове, пренаписвайки я по свой собствен начин. И както той сам казва, не вижда смисъл да подплатява с източници каквито и да било твърдения. На практика извършва оригинално изследване и грубо погазва правилата на Уикипедия.

И ще е хубаво да използва потребителското име, с което съм регистриран и да не си служи с епитети, защото се всичко това се превръща в лична нападка.

--Rebelheartous (беседа) 19:39, 27 април 2016 (UTC)

---

Преместено от Потребител беседа:Iliev. — Luchesar • Б/П 10:53, 2 май 2016 (UTC)

Уважаеми господин Илиев, не очаквам да приемате моята лична позиция, а по-скоро тази на читателите на уикипедия. Дал съм като източници книги на уважавани писатели и журналисти. Не очаквам да знаете имената на Стефан Янев, Петър Герчев, Силвестър Мирчев, Иван Пиндиков, Валентин Свраков. Някои от тях вече не са между живите , а другите са стари хора и сигурно не четат уикипедия. Мога да ви свържа с господин Янев, за да да го питате дали и защо неговите книги са "фабрикуване на измислици". Лично аз, съм дълбоко разочарован от начина по който се работи тук, като са дават неограничени права на някой да налага собственото си мнение, отразено само в един футболен сайт с подчертано анти-варненска политика. Беседата се заобикаля, не се представят аргументи и често сме подлагани на провокации и заплахи. За съжаление, единственото което мога да направя е да спра да плащам лептата си за развитието на уикипедия, защото за мен тя не е източник на информация, а по-скоро на лични интерпретации. Бях прочел някъде на страницата на един администратор: "Уикипедия никога не е достоверен източник". Сега го разбирам. С уважение. Okalinov (беседа) 04:47, 2 май 2016 (UTC)

Okalinov, вие не разбрахте един основополагащ принцип в Уикипедия – няма моя, ваша или на трети човек позиция, а се дава неутралната гледна точка. По този начин не се влияе на читателите на Уикипедия, които вие споменавате. Не разбрахте и че Уикипедия не е арена на лично творчество. А вие през цялото време правихте точно това.

Другото, което „услужливо“ предлагате също е недопустимо. Уикипедия не работи на принципа „доведи другарчето“. Имаме безброй примери за конфликт на интереси, в които дадена личност или организация започва да пише или редактира статията за себе си. След намесата на администратори тези статии отиват в кошчето. Въпросният Стефан Янев не може да редактира статията за Стефан Янев или Черно море. Или пък Потребител:Vtd „да работи“ за вас във ваше отсъствие. Ето какво се казва в Уикипедия:Конфликт на интереси, който принцип също се съмнявам, че ще прочетете:

„ Всяка ситуация, в която могат да се развият силни взаимоотношения, може да предизвика конфликт на интереси. Конфликтът може да бъде личен, религиозен, политически, академичен, финансов и правен. Не се определя от конкретна тема, а от отношенията, които включат същественo лично обвързване или зависимост от личност, тема, идея, традиция или организация. Близостта с темата не означава, че не можете да бъдете неутрални, но би могла да ви подведе към предразсъдък. Осланяйте се на съветите на другите сътрудници. Ако ви намекнат, че сте в конфликт на интереси, опитайте се да откриете и да сведете до минимум пристрастията си. “

За чии неограничени права говорите по-точно? Та нали вие се изявявате като последна инстанция и постоянно връщате редакции (и то без никакви корекции). Моите и вашите права са абсолютно еднакви. Аз наистина съжалявам, че в БГ уики няма админ, интересуващ се от футболна история, който отдавна щеше да ви сложи на мястото, както това се случи в EN уики (а пък Потребител:Vtd беше блокиран).

Относно беседата на Черно море, там всичко може да се види черно на бяло. Снощи ви предложих да вкарате няколко изречения от т.нар. предистория, доколкото виждам нищо не сте направили. Просто сте върнали моята редакция, защото... така е по-лесно. Между впрочем изобщо правите ли си труда да забележите промените, които извършвам в последната седмица? Хубаво ще е да проверите.

А и последно, Уикипедия се разработва на доброволни начала. Ако смятате, че вече не може да допринасяте в нея, сте свободен да я напуснете. Никой не е опрял пистолет на главата ви.--Rebelheartous (беседа) 09:26, 2 май 2016 (UTC)

Моля да не използвате беседата ми за разговори, които не ме касаят пряко. Ако е нужна намеса на администратор по някакъв въпрос, правилното място за подобни заявки е Уикипедия:Заявки към администраторите. Ако имате нужда да споделите някакви проблеми, много по-разумно е да го сторите тук, на Уикипедия:Разговори. — Luchesar • Б/П 10:58, 2 май 2016 (UTC)

Това ли е "нашата" Уикипедия?

Защо за кмет на село Стойките е посочен НИКОЛАЙ ТОДОРОВ МЕЛЕМОВ? Това ме е вярно!Лъжа е!Кмет е Георги Захариев Георгиев! Жалкото е,че не може да се променя... ГЕРБ ли нареди това? Това ли е "нашата" Уикипедия?

Harmansky (беседа) 14:08, 29 април 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Ако обичате, не драматизирайте! Посочен е избраният кмет на община Смолян и, доколкото виждам от сайта на ЦИК, това действително е „Николай Тодоров Мелемов, ПП ГЕРБ“. Никаква лъжа няма.

Спасе, на сайта на ЦИК изглежда да има данни за избор на кмет на кметство, но пък в ekatte.com кодът за кметство е SML31-00. Понеже не ми се връзва цялата тази работа (сигурно просто нещо съм пропуснал), оставям на теб да прецениш има ли някакъв проблем и трябва ли нещо да се прави.

— Luchesar • Б/П 15:35, 29 април 2016 (UTC)

Сега видях, че в сайта на НСИ всъщност има собствен код, SML31-33. Ще пробвам да направя сам необходимите промени.
— Luchesar • Б/П 15:38, 29 април 2016 (UTC)

Мисля, че стана. Спасе, би ли проверил като имаш време, плс, дали всичко е точно: редакция 7246941, редакция 7247647.
— Luchesar • Б/П 15:43, 29 април 2016 (UTC)

В случая всичко е точно. Но по принцип тези данни трябва да се върнат в статиите - при положение, че не се актуализират, по-добре е да могат да се редактират ръчно. Лошото е, че нямам време за сравнително големи проекти. --Спас Колев (беседа) 16:41, 29 април 2016 (UTC)

Г-н Harmansky, като вече каза и колегата Лъчезар - не е необходимо да се драматизира излишно (последната дума е мое допълнение). Идеята на "нашата" Уикипедия се състои точно и именно в това, че и сам можехте да направите съответната корекция. Да го повторя ли пак - САМ, без да да чакате разрешението на някоя висша инстанция (защо не и дядо Господ)! Dino Rediferro (беседа) 17:49, 29 април 2016 (UTC)

Не виждам как начинаещ потребител сам би могъл да си проправи път през серия от недокументирани шаблони, за да стигне до страницата, на която е грешката. --Уанфала (беседа) 19:38, 29 април 2016 (UTC)

Не съм казал, че е лесно - аз самият все още, основно поради липса на време не съм разнищил всички възможности за редактиране. Фундаменталното е в това, че никой не ти го забранява! Dino Rediferro (беседа) 17:05, 1 май 2016 (UTC)

И това е "нашата" Уикипедия - свободна статия, от свободен редактор, за свободни хора - Рон Джереми. Христос Воскресе! — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 89.215.135.184 (беседа) 17:18, 1 май 2016‎ (UTC) (UTC) (проверка)

Тематична седмица със специални награди в ЦИЕ Пролет

В понеделник започва специална тематична седмица в ЦИЕ Пролет – за жени, свързани с науката и образованието от региона. Има три награди за региона. Вж. тук. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:15, 30 април 2016 (UTC)

Лорд Бъмбъри: В статията е Зутнер, със „з“. Проверих и спрямо писмен източник, енциклопедия „Нобелови лауреати“ на БАН. Можеш ли да поправиш в блога? Спири ··· - - - ··· 21:38, 30 април 2016 (UTC)

Изложих се като кифладжия. Разбира се, че е Зутнер. --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:00, 30 април 2016 (UTC)

Spiritia:, искаш ли права за писане в този блог като локална организаторка? Vodnokon4e:, а ти? --Лорд Бъмбъри (беседа) 22:02, 30 април 2016 (UTC)

Благодаря, но по-скоро не. Май не се справям достатъчно и като локална организаторка, и за нашия си блог. :) Спири ··· - - - ··· 08:50, 2 май 2016 (UTC)

Не, нямам права там.--Vodnokon4e (беседа) 16:07, 4 май 2016 (UTC)

Че нямаш – знам. Въпросът е искаш ли (за www.ceespring.eu става въпрос) :)? --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:27, 5 май 2016 (UTC)

Засега не. Не сварвам и с другите. След време ще ти напомня.--Vodnokon4e (беседа) 13:05, 18 май 2016 (UTC)

Кмет на с. Вълково

Здравейте, има неточност в статията ви за с. Вълково, общ.Сандански.Сегашен кмет е Антон Ханджийски,партия БОС. Благодаря!
MilaPetrova (беседа) 16:37, 1 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, Мила, информацията е коригирана. Благодаря Ви за помощта! — Luchesar • Б/П 20:21, 1 май 2016 (UTC)

Военният парад на 6 май

В София ще има даже тежка техника - БТР и БМП, и евентуално някой танк може да изкарат. Има ли някой ентусиаст да отиде в 09,30 най-късно на пл. Княз Александър I и да направи снимки? → Иван (беседа) 21:52, 3 май 2016 (UTC)

Премахване на категории Личности (Град)

Някакъв анонимен (например) упорито премахва категориите Личности (Град) и ги заменя с „Родени в Град“ или „Починали в Град“. Да го възпираме ли? --V111P 07:35, 5 май 2016 (UTC)

Самите категории „Личности (Град)“ не са премахнати, а вместо тях слага подкатегориите. --Rumensz (беседа) 07:39, 5 май 2016 (UTC)

Я след Ж

В понеделник си купих „Официален правописен речник на българския език“ и в идните седмици и месеци ще ви тормозя с въпроси като следния: Правило 1.3.6 гласи „Не се пише буква я след буквите ж, ч, ш“. Забравили са да напишат какво се пише. Има такива случаи в енциклопедията, например „Еугениуш Бажяк“. Какво да го правя – Бажак, Бажиак или Бажияк? -Лорд Бъмбъри (беседа) 22:02, 5 май 2016 (UTC)

Тези правила не се ли отнасят само за думите от българския език? Според мене чуждите имена и въобще имената би трябвало да са изключение. Ако някой се казва (или реши да се прекръсти на) Бажяк не мисля че имаме право да му променяме името тука.

Но това може да се използва за да се коригират правописните грешки: „чялото“, „чяст“, „шярлатани“, ... ([1]). --Termininja ^✉ 05:50, 6 май 2016 (UTC)

А името му как се пише, защо не на бг: Евгений, Евгениуш, Евгенюш, на пл: Еугенюш? Джевянин (беседа) 07:18, 6 май 2016 (UTC)

Това правило се отнася до всички думи. Има правила, които се отнасят до имена, до тях ще стигна по-късно. Речникът казва, че тези три комбинации не са позволени по никакъв повод в българския език, затова търся с какво да заменя „жя“ в този случай. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:13, 6 май 2016 (UTC)

Можеш да видиш Беседа:Арнолд Шьонберг. Конкретно по въпроса, ако не можеш да отбележиш предходната буква като мека от я остава само а (я след съгласна = ь + а според традиционната теория). --V111P 09:03, 6 май 2016 (UTC)

„Теглото“ на това правило трябва да подобно на това за ъ в края на дума. --Termininja ^✉ 10:55, 7 май 2016 (UTC)

Ъ в края на думата се среща в чужди имена (напр. турски, китайски) когато е под ударение, това се казва в речника и не се забранява. --V111P 23:14, 9 май 2016 (UTC)

Най-добре да звъннеш на езикови справки на БАН. Аз лично ги ползвам често и съм доволен.--Rebelheartous (беседа) 09:26, 6 май 2016 (UTC)

Нов вариант за организация на ref-овете

Попаднах на :mediawiki:Extension:Cite#Separating_references_from_text. Тествах примера, работи супер. Замислих се, че е добре да го включим, най-малкото като алтернатива в Уикипедия:Цитиране на източници, а защо не и да започнем да го прилагаме като масова практика. На пръв поглед изглежда много по-приветливо решение (което не значи, че може би няма своите слабости).

Работен превод (коментарите в счупени скоби са мои): Референциите [събирателно за източници и бележки] размесени с текста правят лесно копирането на текста на друга страница; от друга страна обаче те правят текста труден за четене [в режим на редактиране на уикикод]. Референциите, съдържащи много данни, цитати или усложнени шаблони за цитиране може да се окаже, че заемат чувствително по-голяма част от кода, в сравнение с [кода на] текста, който е видим на екрана [в режим на четене]. За да се избегне това, скорошните версии на разширението [Cite] позволяват изместването на част или всички референции в секцията <references /> на мястото, където те всъщност се визуализират за читателя. Така записът по-долу ще има същия резултат като [запис при който референциите са размесени с текста], при все че номерирането и редът на референциите в общия случай няма да е същият.

According to scientists, the Sun is pretty big.<ref name="miller" />
The Moon, however, is not so big.<ref name="smith" />

==Notes==
<references>
<ref name="miller">E. Miller, The Sun, (New York: Academic Press, 2005), 23-5.</ref>
<ref name="smith">R. Smith, "Size of the Moon", Scientific American, 46 (April 1978): 44-6.</ref>
</references>

На мен ми харесва и смятам да го ползвам. Спири ··· - - - ··· 07:33, 6 май 2016 (UTC)

Ами те/то отдавна го ползват за повтарящ се източник, има го и в доста преводни статии в БгУ, копирани от там. И е вариант на начина с поставяне на източника най-накрая в поредицата. И мисля, че номерацията не се променя, защото зависи от първото посочване в текста. --Rumensz (беседа) 09:39, 6 май 2016 (UTC)

Повтарящ се източник е отдавна известен и го има в помощната страница. За това изнасяне на рефовете между < references> </ references> казвам, че е ново, защото не съм го виждала досега в статии, мисля, че не е и обсъждано, и със сигурност го няма на помощната страница. Спири ··· - - - ··· 10:13, 6 май 2016 (UTC)

Посипвам си главата с пепел, защото бях ти обещал аз да го напиша още преди 5-6 години. Междувременно обаче бях забелязал един проблем: когато се редактира отделен раздел, фактът че източниците не присъстват в него създава известно неудобство. От друга страна, наскоро май с приятна изненада пък бях установил, че МедияУики разпознава подобни случаи и не вади зловредни съобщения при предварителен преглед. Може би ще е добре все пак тези неща да бъдат тествани по-подробно и най-вече целенасочено. — Luchesar • Б/П 13:36, 6 май 2016 (UTC)

Подобен ефект може да се постигне и с използването на шаблон като този. --Уанфала (беседа) 20:53, 6 май 2016 (UTC)

Аз ползвам Шаблон:hrf, който е подобен. --Спас Колев (беседа) 11:00, 9 май 2016 (UTC)

Снимка на деня

Преместено от Уикипедия беседа:За контакти. — Luchesar • Б/П 13:29, 6 май 2016 (UTC)

Здравейте! Не мога да се сетя -- как (през коя страница) мога да се свържа с дежурния редактор на титулната страница. Конкретният повод е, че "картинка на деня" е за река КарА-КобА в Алтай, а Link'ът в подписа под снимката в действителност сочи към река КАра на север от Урал.--Вятич / Пт.Анат.Д / 13:03, 6 май 2016 (UTC)

Привет, ВятиЧ! Благодаря Ви, че обръщате внимание. Напълно сте прави: това са две съвсем различни реки. Грешката всъщност в случая е направена в Общомедия, но тъй като страницата е защитена, пуснах молба към администраторите там да я коригират. За всеки случай пингвам и нашия български админ там. — Luchesar • Б/П 13:29, 6 май 2016 (UTC)

Грешката е поправена. Благодаря Ви още веднъж, колега ВятиЧ. — Luchesar • Б/П 14:11, 6 май 2016 (UTC)

Малко избързах, защото грешката е била оправена в Общомедия, но при нас сме имали локално копие, което сега вече също оправих. — Luchesar • Б/П 17:06, 6 май 2016 (UTC)

И аз благодаря, Лъчезаре--Вятич / Пт.Анат.Д / 22:11, 6 май 2016 (UTC)

Апостроф

Искам да попитам кой от символите в режим на редактиране е апостроф по БДС? Благодаря.--Rebelheartous (беседа) 16:01, 6 май 2016 (UTC)

Не съм много сигурен какво разбираш под „БДС“, но ако имаш предвид типографския апостроф или единични кавички, в Линукс в стандартната X11 подредба на кирилица (по БДС) можеш да ги избереш чрез селектора за трето ниво (по подразбиране AltGr или десен Alt) в комбинация с клавиша ,/ы – в зависимост от използването и на Shift излиза съответно ’ и ‘. Нямам представа как става в Уиндоус, сорри. Струва ми се, че също липсват в допълнителната ни лента със знаци и може да ги добавя, ако наистина би било полезно (и ако действително липсват, а не съм просто твърде кьорав да ги забележа). — Luchesar • Б/П 16:59, 6 май 2016 (UTC)

Добавих апострофа вдясно от типографските български кавички в основната лента, както и – в ролята му на единична кавичка, заедно със затварящата такава – в блока символи Още на реда след *. Ако някой друг админ сметне, че това не е нужно или правилно направено, да се чувства свободен да върне или поправи редакцията ми. — Luchesar • Б/П 17:35, 6 май 2016 (UTC)

О, идеално е. Беше много нужно, както направихте преди време и с кавичките по БДС. Добре, в такъв случай да смятам този и този апостроф за неправилни?--Rebelheartous (беседа) 09:06, 7 май 2016 (UTC)

Считай ги. Можеш ли да измислиш регулярен израз, с който да ги заменим поголовно? --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:45, 7 май 2016 (UTC)

Мисля, че по-правилният термин наистина е „типографски“, или евентуално „ръкописни“. Правите кавички, ", както и правият апостроф (или единична кавичка), ', от своя страна пък са „машинописни“. Както добре може да се види на тази снимка, точно такива прави кавички стоят като горен регистър на клавиша 4 в популярния модел български пишещи машини „Марица 12“. Не мисля, че начертанието на тези символи някога е било предмет на български държавен стандарт (ако някой знае за такъв, моля да ме поправи), но клавиатурната подредба със сигурност е описана в прословутия БДС 5237:1978. Разбира се, една причина да се наложат такива „универсални“ кавички в клавиатурата на пишещите машини е чисто механичното ограничение за броя литери (металните блокове с отпечатъци на знаците), но втора, не по-малко важна причина е било оптимизирането с цел по-бърз набор от страна на машинописеца. Всъщност, голямата гордост на БДС подредбата е именно нейната оптимизация, както е описано в нашата статия по темата. Разбира се, в Уикипедия за нас приоритетите са съвсем различни: важно е не да можем да пишем бързо, а читателите да могат да четат по-удобно. А пък завъртулките в писмените знаци съществуват не само заради естетиката, но и защото – това най-вече си проличава при серифните шрифтове – по този начин буквите и пунктуацията се разпознават по-бързо и лесно от нашия мозък. Затова в статиите действително е добре да използваме типографските видове. Но, така или иначе, правите кавички и апостроф не са „незаконнородени“ знаци – просто те си имат други места на употреба. — Luchesar • Б/П 16:13, 7 май 2016 (UTC)

На мен тези неща винаги ми бодат очите и ми затрудняват четенето. Ще ми се да не беше така. Особено латински или руски кавички вместо БГ. Ще се звъни в БАН за сверка, видяло се е.--Rebelheartous (беседа) 17:16, 7 май 2016 (UTC)

Ако от 2002 година насам нещо не се е променило, отговорът от Секцията за съвременен български език в ИБЕ относно кавичките го има и тук. Препоръчва се използването на отварящи долни кавички и затварящи горни, но се допуска използването и само на горни кавички. За това всъщност спор няма. Въпросът е за различните графични начертания на символа кавички – в този отговор не се коментира въобще как изглеждат кавичките, а само къде се поставят спрямо нивото на реда – и леко се съмнявам, че в ИБЕ има специалисти по въпроса с начертанията, защото тяхната специалност е езикознание, а не типография. По-скоро в случая могат да бъдат полезни хора, занимаващи се с печат, но дори сред познатите ми предпечатари всъщност имаше само един, който наистина владееше тънкостите на типографията и знаеше например какви са правилата, които трябва да се съблюдават при създаване на ново шрифтово начертание, за да бъде то лесно четимо и естетически приятно за окото. За съжаление, не е вече между живите, иначе щях да използвам случая да го питам. Не мисля също, че е много точно да говорим за „латински“ и „руски“ кавички. Правите, във всеки случай, със сигурност не са „латински“ (те са си просто универсални машинописни двойни кавички), а пък традиционните руски в печатните издания са всъщност френските шеврони. Добри примери са дадени в руската статия за кавичките, където впрочем се вижда, че „българските“ кавички са всъщност „немски“ (което не би трябвало да е учудващо). Въобще, мисля, че най-важното е в Уикипедия да се спазва еднакъв стил и в случая поне за типа кавички, които се използват, мисля че няма никакъв спор. Струва ми се, че и за апострофа също няма, въпреки, че той е доста по-рядко използван символ в нашия език, и действително е хубаво, дето повдигна тоя въпрос. — Luchesar • Б/П 18:09, 7 май 2016 (UTC)

Всъщност, като се зачетох сега в руската статия по-надолу, замислих се дали е вярно описаното там за вътрешните кавички в българския език. Въпросът за вмъкването на едни кавички в други е доста важен, всъщност: например „Петър се усмихна и ми рече „Ха! Вярвай ти на такива като този „професор“!““ в случая определено (и съзнателно) е неправилно записано. Ако се вярва на руснаците, правилото е вътрешните кавички да бъдат със същата форма и разположение като външните, но единични, вместо двойни. Би било интересно да се провери наистина – било в най-новите издания на правописния речник, било да се пита БАН директно – дали това действително е така. Ако е, тогава следващ интересен момент е коя е единичната отваряща кавичка, защото руснаците де факто са използвали запетая за целта. Т.е. горният пример би изглеждал като „Петър се усмихна и ми рече ,Ха! Вярвай ти на такива като този „професор“!‘“ (разбира се, тук съм усложнил още повече конструкцията, защото има двойно влагане на кавички едни в други и затова използвам редуване на единия с другия тип). Всички тези неща може да е полезно да почнем да ги записваме в ръководството ни по стил. — Luchesar • Б/П 21:00, 7 май 2016 (UTC)

Според речника на БАН се вграждат пак същите двойни кавички, интересното е, че ако двата цитата завършват заедно, накрая се пишело само една затваряща кавичка, но правилото не ми е съвсем ясно, изглежда ако вътрешния цитат е част от изречение от външния тогава не се пише, но ако е отделно изречение тогава се слага точка между две затварящи кавички. Точка 127.1.3 от речника. --V111P 21:40, 7 май 2016 (UTC)

Супер, тнх! Всъщност, не знам дали да се радвам чак толкова, защото май някои правила в нашия език не са хубаво обмислени. Сещам се например за коментарите на Любомир Николов в предговора му към първото българско издание на „Властелинът на пръстените“ относно разликите в предаването на дълга (няколко абзаца) пряка реч в английския и българския език... Но това е дълга и странична тема. ;) — Luchesar • Б/П 22:52, 7 май 2016 (UTC)

Много правилно казва V111P относно затварянето на кавичките. По принцип отварящи могат да са n на брой кавички, но в края на изречението се пише само 1 бр.

Иначе, Лъчо, погледнах и отговорите на ИБЕ, ама за съжаление не са споменали апострофа. От друга страна имаме статията Апостроф, според която чертичката също може да влезе в употреба. Т.е. Кот д'Ивоар си е ОК изписване. Хубаво е да потърсим съвет от лингвисти.

А в същия линк с 10-те страници най-долу се говори се за Международната система единици и как изписването на кирилица е напълно валидно (ha и ха, м и m). Ако това наистина продължава да е актуално (2005 г.), заслужава си отделен раздел тук, за да обърнем внимание на юзърите, както и да се коригира в статията, че латинските изписвания са препоръчителни, но не и задължителни.--Rebelheartous (беседа) 18:19, 8 май 2016 (UTC)

Единиците не се регулират от Института за български език при БАН, а са международен стандарт – има и наредба. Имаш неразбиране що е то лингвистика и типография. --V111P 18:49, 8 май 2016 (UTC)

Абе това е малко като търговските марки. Не можело да се изписват на кирилица, защото... били търговски марки. Интересен е раздел VIII на тази наредба:

„ Кратната единица „100 а“ на единицата „ар“ се нарича „хектар“ и се означава с „ha“. “

„ (3) За изразяване и обявяване площта на земеделската земя и на земя в строителството се допуска използването на единица „декар“, която се равнява на 1000 m2, няма международно означение и се изписва с пълното си наименование на български език. “

Иди ми-дойди ми.--Rebelheartous (беседа) 19:06, 8 май 2016 (UTC)

Не разбирам какъв е въпросът за апострофа, че чак и справка до БАН искате да правите. Преди няколко години поставих въпроса за типографския апостроф тук и за несъответствието в ползването на типографски кавички, но прав апостроф. Апостроф не се среща често в българския, но се среща много често в английския и съответно го има на хиляди страници в българската Уикипедия, включително в заглавия. --V111P 21:40, 7 май 2016 (UTC)

Да, точно за разликата между типографското и машинописно (право) начертание иде реч – и всъщност няма никакъв въпрос: действително е хубаво (почти) навсякъде из статиите да се използват типографските знаци, щото са по-лесни за възприемане от читателите, естетически по-приятни са, и не сме ограничени като едно време с пишещите машини. Само дето аз съм злостен педант и обичам да си изяснявам терминологията, включително и най-вече за самия себе си, та затова тръгна по-дълъг разговор. :) Впрочем, като педант също да отбележа, че няма да е добра идея да се сменят директно правите кавички и апострофи с типографски: най-малкото из статиите тук-там се среща цитиран програмен код, който ще бъде особено зловредно счупен при подобна промяна, а може да има и други случаи, изискващи да си стоят машинописните варианти. — Luchesar • Б/П 22:52, 7 май 2016 (UTC)

Уикипедианци в Русе

Привет! Има ли уикипедианци в Русе? Поводът да попитам е, че от Регионалния исторически музей в Русе пристигна на пощенския списък неофициално запитване за съвместна работа и би било много практично да имаме уикипедианец от региона. --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:19, 6 май 2016 (UTC)

Това наистина е много хубаво предложение и чудесна възможност.--Спасимир (беседа) 18:08, 6 май 2016 (UTC)

Аз съм от Русе, но през работни дни ще ми е трудно да се разхождам до музея, освен ако не е сутрин рано за 2-3 часа максимум. През уикендите съм по-свободен. --Стан (беседа) 19:35, 6 май 2016 (UTC)

А утре сутрин (събота) имаш ли време да се чуем :)? --Лорд Бъмбъри (беседа) 23:14, 6 май 2016 (UTC)

Извора: Съдейки по съдържанието на писмото, може би представлявало интерес и за теб? Не е и твърде далече може би? :) Спири ··· - - - ··· 08:45, 7 май 2016 (UTC)

Ще се опитам да се свържа с господина. Бих помогнал в създаване (ако все още няма статия) и разширяването на видовите статии. --Izvora (беседа) 05:21, 8 май 2016 (UTC)

Също така, може би ще е полезно да пусна пак линк към презентацията, която изнесох на 8 април пред музейните служители, защото има вероятност и по този канал да са научили за възможните сътрудничества с Уикипедия: File:20160408 Wikipedia and Museums.pdf. Ето и линк към отчета, който писах по повода: m:Wikimedians of Bulgaria/2016 Report/Volunteers in Bulgarian museums. Ако не друго, поне за вдъхновение ;) Спири ··· - - - ··· 08:52, 7 май 2016 (UTC)

Видеа за Уикипедия с възможност за превод на субтитрите на български

Има две хубави видеа на Фондация Уикимедия, които бихме могли да преведем.

• https://commons.wikimedia.org/wiki/TimedText:This_is_the_Wikimedia_Foundation.webm.en.srt
• https://commons.wikimedia.org/wiki/TimedText:This_is_Wikipedia.webm.en.srt

Има ли някой желаещ? После можем да си ги споделим през Фейсбук, дори през акаунта на Фондация Уикимедия с таргетиране на България. Поздрави, --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:40, 6 май 2016 (UTC)

Мога да се пробвам, ама все пак искам някой да мине след мен.--Ilikeliljon (беседа) 18:47, 6 май 2016 (UTC)

Едното е готово - https://commons.wikimedia.org/wiki/TimedText:This_is_Wikipedia.webm.bg.srt --Ilikeliljon (беседа) 18:55, 6 май 2016 (UTC)

Второто също, но ме затрудниха 23-25 ред, така че помощ е добре дошла. Освен това добавих още един ред на български език, ама ако не е уместно да се махне - ред 34. https://commons.wikimedia.org/wiki/TimedText:This_is_the_Wikimedia_Foundation.webm.bg.srt --Ilikeliljon (беседа) 19:08, 6 май 2016 (UTC)

По-добре остави „и ремиксиране“, „и за различни версии“ не става. --V111P 20:01, 6 май 2016 (UTC)

Готово, махнах и българския ред, защото няма как да го има според клипа.--Ilikeliljon (беседа) 20:28, 6 май 2016 (UTC)

Благодаря, Ilikeliljon:! Нанесох някои малки корекции, но преводът си го биваше и можем да споделим видеата скоро. --Лорд Бъмбъри (беседа) 23:11, 6 май 2016 (UTC)

Писах в Wikimedia Foundation social media huddle за това да споделят видеата от главния акаунт на Уикимедия с таргетиране за България. --Лорд Бъмбъри (беседа) 00:07, 7 май 2016 (UTC)

Във Фейсбук беше повдигнат въпроса дали е добре Bonjour de Montreal! / Estem editant a Valencia! / Ankara'dan selamlar! / Hi from Minneapolis! да бъдат преведени на български или не. Според мен е добре да си останат в оригинал, защото това показва, че говорим различни езици, но от друга страна текстът е написан на тези езици и отгоре. Споделете мнения. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:27, 7 май 2016 (UTC)

Тези приноси рекламни ли са?

Специални:Приноси/87.121.76.59 --Лорд Бъмбъри (беседа) 00:06, 7 май 2016 (UTC)

За мен - да --Молли (беседа) 08:46, 7 май 2016 (UTC)

Ти или аз ще ги изтрием? --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:48, 7 май 2016 (UTC)

Някой вече беше трил от тях, но не обърнах внимание кой. Ще ги изтрия. --Молли (беседа) 08:54, 7 май 2016 (UTC)

А, Спири вече го е направила. Ако продължи с тези фуражни магазини, ще се включа. --Молли (беседа) 08:57, 7 май 2016 (UTC)

Нда, сутринта погледнах, отмених редакциите и продължих да тичам по други писти, забравяйки да пиша тук. Чистокръвна реклама. Спири ··· - - - ··· 10:21, 7 май 2016 (UTC)

Статии за култура

Как смятате, че е по-добре да се озаглавени статиите за култура на страните в света? Преди няколко дни създадох Култура на Хърватия по подобие на Култура на Унгария и още две-три. В същото време имаме статията Българска култура, където във секцията Вижте също са статиите Българска литература, Български фолклор, Българска музика. При категориите пък се срещат Западна култура (вместо Култура на Запада) и Балканска култура (вместо Култура на Балканите). Та какво е вашето мнение?--Rebelheartous (беседа) 17:28, 7 май 2016 (UTC)

Струва ми се, че няма единно правило, а трябва да се избира подходящото за всеки случай според конкретния смисъл и съдържание на статията. Например за мен „култура на СССР“ и „съветска култура“ са леко различни понятия, като второто в моите уши има леко по-силен идеологически подтекст. „Култура на Русия“ и „руска култура“ също звучат за мен различно: първото го схващам като съвкупността от културите на всички народности, населяващи Руската федерация, докато „руска култура“ е по-тясно свързано конкретно с етническите руснаци. Това донякъде е и тънък лед, щото по идея би трябвало да има руска нация с обща култура, но който например е ходил в Северен Кавказ, ще знае, че нещата са леко по-различни, отколкото би трябвало да бъдат. Един съвсем краен пример пък би бил „корейска култура“, което може да се противопостави едновременно на „култура на Република Корея“ и „култура на КНДР“. Според мен дори би имало място за три отделни статии, доколкото в културата на Корейския полуостров има както много общи черти, така и драматични различия днес между севера и юга – и тези особености вероятно ще се запазят дълго време след евентуално обединение в незнайно бъдеще. Може би отговорът ми не е особено полезен, но нали питаш за мнения, та това са моите две стотинки. ;) — Luchesar • Б/П 18:32, 7 май 2016 (UTC)

Changing the photo of the page Elesnitsa

Здравейте Бих искал да сменя снимката на СТРАНИЦАТА НА СЕЛО Елешница община Разлог. Тъй като снимката е грозна и не отговаря на истината. Не успявам да се свържа с администратора и не мога аз да я премахна така че се нуждая от вашата подкрепа. Поел съм маркетингова програма за развитие на селото и снимката е неподходяща. Аз съм photograph и съм направил снимки и бих иска правото да качвам и редактирам снимката. Моя за съдействие.
Georgi Mitsin (беседа) 19:51, 7 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Тази снимка едва ли ще остане, защото не е лична и има етикет за автор. --Rumensz (беседа) 05:37, 8 май 2016 (UTC)

разкриване на сметка в уикипедия

Какво означава разкриване на сметка? Какво се изисква от мене след разкриването на сметка тук?
212.233.174.23 02:07, 8 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Нищо не се очаква от вас. Вижте тук: Уикипедия:Защо да се регистрираме? Поздрави. --V111P 02:18, 8 май 2016 (UTC)

This Month in GLAM: April 2016

This Month in GLAM – Volume VI, Issue IV, April 2016 Headlines Africa report: Wiki Loves Women in Africa Argentina report: Edit-a-thons in Buenos Aires Belgium report: Writing weeks in and about Brussels Bulgaria report: Meeting lots of museum directors Germany report: Learning in the GLAM field & how to edit the GND Italy report: MUSE Edit-a-thon and Backstage pass and Small Museums in Italy Macedonia report: ArchiWiki edit-a-thon; Wikimedian-in-residence Netherlands report: Edit-a-thon Attic Nights Norway report: Photographic portraits Poland report: Faras discoveries, Carpathian ethnography, and a spreadsheet-based uploader Spain report: Free pictures, edit-a-thons and new partners Sweden report: Connected Open Heritage; Offentligkonst.se; Digkult; ArbetSams museidagar; VISS; Museernas vårmöte; GLAM/ED collaboration UK report: GLAMwiki work in Yorkshire; Mitchell Arts Centre Special story: Halfway point of the Europeana Art History Challenge Open Access report: Hypercycle; Wikipedia Year of Science; Snake envenomings Wikidata report: Wikimedia Commons gets arbitrary access Calendar: May's GLAM events Read this edition in full • Single-page To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 12:53, 10 май 2016 (UTC)

Две похвали от мен – Вася влезе в бюлетина с материала си за срещата на доброволците в музеите, а Спасимир – с изключително активното си участие в „Европеана 280“. Аз имам също имам мъничко участие като редактор на текста за Европеана покрай ЦИЕ Пролет. Останалите текстове също са вдъхновяващи. Приятно четене! --Лорд Бъмбъри (беседа) 15:49, 10 май 2016 (UTC)

Здравейте, всеки може да се включи в състезанието Европеана 280, което има за цел да разшири познанието за изкуството в Европа, подбирайки повече от 300 произведения на изкуството от всяка държава-членка на Европейския съюз и Норвегия. За сега България се представя добре, но ще е хубаво да се включат още редактори. Повече информация тук. Това е доклада за резултатите към началото на май. А това е материала, който публикувахме в блога ни. Състезанието продължава до края на май.--Спасимир (беседа) 16:13, 10 май 2016 (UTC)

Редакция за проверка

Тази редакция окей ли е? Не съм лингвист, а промени по шаблоните често минават незабелязани. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:48, 11 май 2016 (UTC).

Само местата на езиците са разместени, в текста не виждам разлика--Ket (беседа) 10:14, 11 май 2016 (UTC)

Върнах го - не е само разместване на местата, сърбохърватският беше станал вариант на хърватския. --Спас Колев (беседа) 11:12, 11 май 2016 (UTC)

Копиране на уеб адрес с кирилица

За да не бъдат кодирани кирилските букви при копиране на адреса от адресното поле на браузъра, просто добавете (например) един интервал накрая на адреса преди да го копирате.
Напомням и за настройката във Файърфокс която прави горния трик ненужен: Въведете в адресната лента about:config, след което, в новопоказалото се поле за търсене (Search) въведете utf8. Сега с двойно щракване променете стойността на показалата се опция network.standard-url.escape-utf8 от true на false. --V111P 00:04, 12 май 2016 (UTC)

Повод за гордост

Не знам за Евровизия, с която напоследък ни продъниха ушите, но в Тематичната седмица за жените с приноси в науката и образованието в рамките на ЦИЕ Пролет 2016 наистина имаме повод за гордост – защото победителката е нашата Алиса. Браво! — Luchesar • Б/П 16:09, 12 май 2016 (UTC)

Браво! Напълно заслужена победа. Да ѝ е честита наградата и нека все така да служи за пример. --ShockD (беседа) 17:52, 12 май 2016 (UTC)

За четиригодишната война

След като се опитах да бъда безпристрастен и се поинтересувах по темата предлагам своето разрешение на редакторската война в статията за футболен клуб Черно море. Смятам, че на всички им дотегна от нея (войната). --Izvora (беседа) 17:21, 12 май 2016 (UTC)

Поздравления и голямо браво от мен за проучването! По принцип не се интересувам от футбол, но около тази редакторска война, честно казано, почна да ми става интересно. Сега трябва само добре да се упоменат въпросните източници в статията. Честито на Черно море, честито и на българското уики! --ShockD (беседа) 17:42, 12 май 2016 (UTC)

Тази материя ми е безкрайно далечна, но включително и заради това ти благодаря, че си поел иначе неблагодарната роля на медиатор и неутрална трета страна. Мога само да се възхитя на нервите ти да проследиш спора през годините и да изчетеш всичко изписано, както и на ентусиазма ти в цялата бъркотия (поне за страничен наблюдател като мен) да се опиташ да помогнеш за намиране на полезно за енциклопедията и читателите решение. — Luchesar • Б/П 17:46, 12 май 2016 (UTC)

Невероятна гадост е. Следя войната по принуда и тя ме отврати още повече от футбола, а и от самия футболен клуб. Но вече съм категоричен в мнението си. Благодаря за поздравите.--Izvora (беседа) 18:17, 12 май 2016 (UTC)

Още гордост

Този път от мъжката ни половина: Уикипедия на български има най-големия ръст в състезанието Европеана 280, благодарение на Спасимир. — Luchesar • Б/П 22:13, 12 май 2016 (UTC)

Липващи статии за 100 НТО

Покрай популяризирането на „Уики обича Земята 2016“, се свързах с вестник „Ехо“ на Българския туристически съюз, където в юнския брой вече имаме обещание да излезе публикация. Но междувременно, говорейки си с хората, разбрах, че движението „100 национални туристически обекта“ е основано през 1966 година и тази година прави 50 години. Така имаме хубав повод да си напишем липсващите около 30 статии за обекти, за които в статията има червени препратки (плюс още 8 от времето допреди 1989). Както и да си прегледаме вече написаните с цел отстраняване на проблеми. Би ли представлявало това интерес за повече хора и дали да не го направим отново под формата на състезание (тип „Архиви“, „Европеана 280“, ЦИЕ) и кога би било най-подходящо? Спири ··· - - - ··· 05:40, 13 май 2016 (UTC)

— Luchesar • Б/П 09:08, 13 май 2016 (UTC)

-1 Исторически музей (Перущица)

Добре, нека е през август. :) Спири ··· - - - ··· 08:43, 18 май 2016 (UTC)

Cross-wiki notifications

В настройките, в раздел „Известия“ вече има „Cross-wiki notifications“ – между името и беседата горе вдясно вече може да се появяват известия от други уикита. Много е удобно за хора, които са активни тук и, да речем, в Общомедия. Ползвах го по време на бета версията и наистина помага. --Лорд Бъмбъри (беседа) 08:36, 14 май 2016 (UTC)

Да, добро е, и аз го ползвам. --Спасимир (беседа) 10:35, 14 май 2016 (UTC)

На мен ми показа welcome message-и от други Уикипедии, за които дори не подозирах. --Rebelheartous (беседа) 15:01, 14 май 2016 (UTC)

A new "Welcome" dialog

Hello everyone. Apologies for using English on this page. Моля, помогнете с превода на Вашия език. Благодарим ви!

This is a heads-up about a change which is going to be announced in Tech News: Add the "welcome" dialog (with button to switch) to the wikitext editor.

In a nutshell, this will provide a one-time "Welcome" message in the wikitext editor which explains that anyone can edit, and every improvement helps. The user can then start editing in the wikitext editor right away, or switch to the visual editor. (This is the equivalent of an already existing welcome message for visual editor users, which suggests the option to switch to the wikitext editor. If you have already seen this dialog in the visual editor, you will not see the new one in the wikitext editor.)

• I want to make sure that, although users will see this dialog only once, they can read it in their language as much as possible. Please read the instructions if you can help with that.

• I also want to underline that the dialog does not change in any way current site-wide and personal configurations of the visual editor. Nothing changes permanently for users who chose to hide the visual editor in their Preferences or for those who don't use it anyway, or for wikis where it's still a Beta Feature, or for wikis where certain groups of users don't get the visual editor tab, etc.
  • There is a slight chance that you see a few more questions than usual about the visual editor. Please refer people to local documentation or to the feedback page, and feel free to ping me if you have questions too!
• Finally, I want to acknowledge that, while not everyone will see that dialog, many of you will; if you're reading this you are likely not the intended recipients of that one-time dialog, so you may be confused or annoyed by it—and if this is the case, I'm truly sorry about that. Please feel free to cross-post this message at other venues on this wiki if you think it will help avoid that users feel caught by surprise by this change.

If you want to learn more, please see https://phabricator.wikimedia.org/T133800; if you have feedback or think you need to report a bug with the dialog, you can post in that task (or at mediawiki.org if you prefer).

Thanks for your attention and happy editing, Elitre (WMF) 12:53, 15 май 2016 (UTC)

Вътрешни препратки към други уикипедии

prntScr1

prntScr2

Защо когато има дадена статия в Уики на чужд език (не на български), и искам да дам вътрешна препратка от българската статия към тази на чуждия език, ми дава че няма такава страница (от EDIT и search pages в съответната секция)? Не желая да оформям препращането като Външна препратка, искам да го направя точно като вътрешна препратка. Само статии на един и същи език ли може да са с вътрешни препратки, и ако е така - защо е това ненужно ограничаване? Никой няма да седне да превежда маловажни статии на кирилица, при положение, че ги има на английски?

--Chyenne (беседа) 10:06, 16 май 2016 (UTC) Chyenne 13:01, 16 май 2016 (EET)

Вид - Английска уикипедия, съответно [[:bg:Име на статията|Име на статията]]. Но не е за предпочитане. --Rumensz (беседа) 10:19, 16 май 2016 (UTC)

Йордан Пеев (поет)

Здравейте, казвам се Йордан Пеев и съм автор на няколко книги .Изпращам Ви кратка био- библиографска справка за себе си за информация на моите читатели:Йордан Пеев е роден през 1968, завършил е „Българска филология“ в Софийския университет. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб. В съавторство с Пламен Дойнов издава през 1990г.първата си книга„Сълзите на гнева“,в която негови стихотворения са обединени под заглавието :"Каруцата на ветровете ",за което получава награда „Златно перо”от вече несъществуващото ЦК НА ДКМС,а през месец януари 2014г.издава самостоятелен сборник със стихове "Когато смъртта ми прогледне ", с редактор Камелия Кондова. Наскоро /22,02,2016г/излезе от печат сборника със стихове „Стъклена кожа” в издателство „Български писател” с художник на книгата Валентин Дончевски ,а редактор е Петър Анастасов.В края на 2015г.,с редактора Георги Николов издаде и първия си роман”Пощальонът” и книгата за деца и възрастни „Последният Адам” Баща е на двама сина : Алек на 13 г. и Йоан –Симеон на 7г.

Носител е на награди и поощрения от различни конкурси-втора награда в конкурса "Веселин Ханчев",втора награда в Международния конкурс на БНР и фондация "Буквите"на 10 езика"По стъпките на лятото",трето място в Международния конкурс на 5 езика "Жени и вино-2014г".Лауреат от Осми Национален литературен празник "Доброслов 2014",трета награда от Национален поетичен конкурс "Николай Лилиев-2014",първа награда от Национален конкурса поезия "Пролет моя 2014",награда от поетичен конкурс „Срещу вятъра”.Лауреат на Специалната награда на СБП в Четвърти Национален конкурс"Георги Давидов"И награда от СБП на Четвърти Национален конкурс за поезия”Добромир Тонев”2014г. гр.Пловдив.Носител на втора награда от Националния конкурс „Биньо Иванов -2015 „ и на специалната награда от националния конкурс „Николай Лилиев -2015 г.”.Втора награда на „Солени ветрове2015”. Лауреат на „Майсторски клас” в конкурса „Жени вино -2015”.Носител е на втора награда в конкурса „Магията любов -2015”Казанлък,както и на трета награда от Националния Литературен Конкурс „Пролет моя -2016”, и на втора награда от Международния Литературен Конкурс „Белоцветни вишни 2016”Казанлък.Трета награда в конкурса „150 години от рождението на Пенчо Славейков” 2016. Член на Международното движение”Поетите на Света”. Член на Съюза на българските писатели.

Има участия в различни сборници и списания- алманаха „Съвременна българска поезия 2013“,”Световен алманах поезия 20015” на Poetas del mundo,публикации в Литературен глас,Литературен свят ,Словото и др.,като в изданието на 9.10.2014 е поместен негов цикъл. През месец октомври излезе юбилейното издание на” алманах Съвременна българска поезия 2014",в което участва с пет стихотворения,както и в „Антология 2015”на СБП.С помощта на поетесата Виолета Бончева ,като преводач ,няколко негови стихотворения са преведени и публикувани на испански език в различни литературни списания в Испания .Негови стихове са преведени и публикувани през 2015 на английски във вестник „Будилникъ”в Лондон
Jordandimitrovpeev (беседа) 07:06, 18 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Здравейте, г-н Пеев. За човек с толкова много литературни награди демонстрирате впечатляващо слаби познания по пунктуация и правопис (а именно къде се слагат главни букви). Също така мисля, че интервалът на клавиатурата ви заяжда и е добре да я смените. Спири ··· - - - ··· 08:35, 18 май 2016 (UTC)

Готово Градски, к`во да го правиш. --Rumensz (беседа) 10:39, 18 май 2016 (UTC)

Това ли е насърчаващият уикипедански подход на търпението за който Luchesar приканваше. Със сигурност това е подход на отблъскване на потребители, и това за съжаление е факт. Не един и два са случаите на оттеглили се вече редактори след такова подигравателно отношение на администратори относно граматика и правопис, които дори и те не спазват. Засрамете се най накрая. Ако този цитат не ви напомня нищо, нищо друго няма да има смисъл и оттеглящите се от bg.wikipedia потребители ще се множат, а това едва ли е принципът на проекта.

„	То имаше и една приказка, че по-умният отстъпва :-) Така, че в тези случаи винаги има някой редактор, който напуска	“
ikonact

--64.53.217.196 12:38, 18 май 2016 (UTC) нерегистриран потребител

Аз редактор в лицето на Jordandimitrovpeev не виждам, съжалявам. Потребител на ресурсите на Уикипедия – да. Редактор – не. И ако идваше с нагласата да създава енциклопедично съдържание, сигурно имаше и доста други теми, от които да започне. Информира ни за биографията си и после, хоп!, някой се смилява и му създава статията. Категорично против съм да се толерира този кукувичи подход. Спири ··· - - - ··· 12:55, 18 май 2016 (UTC)

Написах биографията, защото се съмнявам Jordandimitrovpeev да е Йордан Недев Пеев. Обикновено автобиография се пише с - роден на дата, роден място, а дадената информация е повече от Интернет. Съединяването на г.-то след годината също е присъщо на съвременната младеж. --Rumensz (беседа) 17:49, 18 май 2016 (UTC)

Спири споделям напълно мнението ви че споменатият потребител не е (засега) с нагласата да създава енциклопедично съдържание, но съм категорично против начина по който му обяснявате това. Не е ли по добре да сте по учтива, макар и към такива потребители. Е, в края на краищата изборът си е ваш, но е важен само крайният резултат от такова отношение. Не мислите ли така. Предлагам да спрем до тук защото е "офтопик" --64.53.217.196 13:21, 18 май 2016 (UTC) нерегистриран потребител

За да приключим с „офтопика“, наистина, аз пък използвам случая да Ви уведомя – защото вероятно сте пропуснали да забележите – че редактирането в Уикипедия през отворени и анонимизиращи проксита е забранено, а писането по беседи от такива адреси е проява на лош вкус и основателен повод за съмнения сред четящите защо е нужно да се криете в сенките. Потребителските сметки също скриват самоличността Ви, ако това Ви притеснява, но все пак дават възможност на останалите редактори да разговарят с някого, пък бил той и виртуална самоличност, вместо с тайнствен глас от близките храсти. — Luchesar • Б/П 13:53, 18 май 2016 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Разбирам и одобрявм насърчителният характер на коментара Ви за Потребителските сметки Luchesar, но като вече (бивш) регистриран потребител в bg.wikipedia предпочитам да ползвам (оpen proxy hosting) въпреки забраната за което се извинявям. Разбирам сложноста на доброволният Ви администраторски труд и нямам ни най малкото намерение да укорявам когото и да е, но ако все пак Спири се е обидила от коментара ми /да ме прощава/. Опитах се да съм учтив и..... затова сега съм (бивш). Желая на вас и всички други много уики-успехи. --172.96.129.8 20:41, 18 май 2016 (UTC) нерегистриран потребител

Благодаря Ви за хубавите думи. Понеже наистина зад анонимизиращо прокси съвсем няма как да знам кой сте и доколко сте искрени, моля да ме извините и мен за това, че ще остана сдържан. Който и да сте обаче, мисля, че всеки има право на „нов живот“ в Уикипедия с нова сметка. Ако разбира се наистина изпитва нужда да се завърне, защото, честно казано, понякога добре разбирам и обратните чувства. Благодаря и за пожеланията, и желая и на Вас успех в делата Ви извън Уикипедия. — Luchesar • Б/П 21:25, 18 май 2016 (UTC)

И аз Ви благодаря --198.143.2.130 21:58, 18 май 2016 (UTC) нерегистриран потребител

Сваляне на администраторски права

Правя предложение да се свалят администраторските права на потребител Luchesar в Уикиречник. Причини затова са постояното му всяване на негативизъм и демотивиране на потребителите, които виждат бъдеще в този проект и изказването муː „Не мисля, че речникът дори по принцип е толкова важен, а без активна редакторска общност съществуването му тъй или инак е безпредметно“. Постояните му предложения проекта да бъде замразен и не допринасянето му с абсолютно нищо в развитието, докато аз и V111P обсъждаме до късни часове важни теми и се опитваме да създадем нещо работещо, е една от другите причини. Лъчезар, в качеството си на администратор, не уценява труда, който хвърлям от м. февруари и този на V111P, който работи по проекта до 3-4 ч. през ноща. Не виждам смисъл в администратори, които демотивират редакторите и водят до закриването на ценни проекти. -- Denis Marinov (беседа) 19:17, 19 май 2016 (UTC)

Денис, ако Лъчезар е най-големият проблем за речника, Лъчезар няма проблем да се оттегли, но се боя, че проблемите са много по-дълбоки. — Luchesar • Б/П 19:36, 19 май 2016 (UTC)

Проблемите се решават с постигане на консенсус, не с без участие и замразяване на проекти. Аз и V111P може понякога да имаме различия по някой теми, но в кратък срок ще ги изчистим и продължим на пред. Аз съм доволен, че го предложи за администратор и мога да кажа с чиста съвест, че прави много за развитието на речника, както и че ме учи на много нови неща в областта на програмирането. Такива хора заслужават да водят ценни проекти. -- Denis Marinov (беседа) 19:46, 19 май 2016 (UTC)

Свалям му шапка наистина за търпението. Не съм се зачитал във всичките ви дискусии, но ако при всяко несъгласие го заплашваш с това „искаш ли да си останеш сам тук?“, направо не знам от каква марка стомана са му нервите. — Luchesar • Б/П 19:53, 19 май 2016 (UTC)

Аз се паля лесно, но бързо гасна. Случва се понякога да се засегнат чувствителни теми, но поне си правим труда да обсъждаме нещо. Не всяваме негативизъм един към друг и най-малкото работим заедно. За сега има известен напредък и се надявам да продължим в същия дух. Това което не искам е да работя с хора, които не искат по никакъв начин да ми помагат и всякакси да ми натякват, че трябва да ходя да търся хора от някъде си, за да има допринасяне. Хора се намират, когато всичко е направено да работи за улесняване на редактора. Не както е сега. Но затова са нужни хора, които вършат нещо, а не са без участни. -- Denis Marinov (беседа) 20:07, 19 май 2016 (UTC)

Денис, това е абсурдно. Моля те оттегли предложението за сваляне на администраторските права на Лъчезар. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:31, 19 май 2016 (UTC)

Не мога да не отбележа наблюденията си от всичко прочетено на Разговори и потребителските беседи. От начина, по който Денис общува с другите потребители (реално само с V111P и Лъчезар, става ясно, че:

1. Денис е развил изключително силно собственическо чувство спрямо Уикиречник и се смята за единствено важният тук, което той не пропуска повод да изрази по доста невъздържан и арогантен начин. Въобразява си, че администраторите в Уикиречник, избирани от уикиобщността и ползващи се с нейното доверие, са му лично зачислени като някакъв помощен персонал, длъжен да изпълняват всяко желание безусловно и начаса, игнорирайки, че тук всички са доброволци.
   • „Luchesar и V111P, ако ще проявявате такъв без интерес ще се откажа и аз също. Нека си замаря речника. “
   • „Трябваше да вметна в темата по предложение на администратор в Уикипедия, че ми трябва някой който да е администратор само тук, а не на 5 места, и главно някой който да не ми повтаря всеки ден, че е много зает с други проекти и т.н.“

   „Ще е възможно ли до понеделник да сме взели някакво решение или ще отлагаме още?“ (написано в събота)

   • „да ми губи ценно време“

   „но докато ти отидеш или някой от Уикипедия дойде тук може да отнеме месеци. Трябва да отбележа, че това ще е голямо чакане“

2. Фриволните му интерпретации на тема авторски права, неразбирането на разликата между цитиране (законосъобразно ползване) и копиране (нарушение) и нежеланието дори да се насили да схване какво му се обяснява в тази връзка всъщност го правят заплаха за всички проекти на Уикимедия със свободно съдържание, и би трябвало приносите му в Уикипедия да се поставят на сериозна ревизия.
   • „Като съм в нарушение на правата искаш ли да си останеш сам тук? ... Не всички споделят твоите авторски прищевки!“
   • „Когато има правило в Уикиречник за авторското право, ще го прочета.“ (правилото произтича от лицензионната политика на Фондация Уикимедия, за което Уикипедия:Авторско право дава изчерпателни знания; разписаното в en:wikt:Wiktionary:Copyrights само допълнително го специфицира)
   • „Нещо май си скаран с тия авторски права или да не си част от комисията им или СЕМ“
   • „Не е честно да закупуваш нещо, което може само да четеш, но не и да цитираш ... имам енциклопедически речник от 1899 година. Смятам че на него трябва да са изтекли а.в.“
   • „Как съм го откраднал, като аз там имам регистрация и съм изтеглил файла. След като има такъв вариант да изтегляш файловете, не смятам че подлежи на всякакви авторски права!“

В този смисъл, не виждам от каква морална инстанция той се изживява в това абсурдно предложение за сваляне на администраторските права на Лъчезар. Спири ··· - - - ··· 09:12, 20 май 2016 (UTC)

С оглед на това, че администратори (не обикновени потребители) от Уикипедия положително оценяват свършената работа на администратор Luchesar в Уикипедия, а не според приносите и участието му в Уикиречник, с което гласуват против отнемането правата му като администратор, предлагам предложението да се анулира и речника наистина да се замрази, както вече бе планувано. Няма защо да губя времето на администратор V111P, след като доброволно ще се оттегля и вероятно, както много други български редактори ще трупам приноси из чуждите речници. С това предложение искам да спестя дадените обещания на хората, които са желали да видят съживяването на този проект, но моля да ме разберат, че с някой неща твърдо няма да се съглася. А ако някой реши да се занимава с него, пак няма да участвам, само защото не искам да съм част от екипа на подлоги, не компетентни величаещи се в един или друг проект хора. -- DenisWasRight (беседа) 18:04, 21 май 2016 (UTC)

Денис, не знам действително на колко години си, имаш ли родители и близки, които да се грижат за теб, но най-доброжелателно, искрено и дори съчувствено (защото съм преживял разни неща) бих си позволил да ти споделя следното: ако имаш моменти, в които се замисляш дали понякога поведението ти не е по-особено, използвай ги, за да поговориш за това със своите близки. Сподели им с какво се сблъскваш, и ги помоли да ти помогнат. Това наистина е важно – за самия теб! Моля колегите администратори също да проявят в случая сдържаност, макар по принцип подобни реплики да са меко казано недопустими в Уикипедия. Предполагам, че ти самият едва ли в момента осъзнаваш истински значението им, и ще се радвам искрено, ако един ден можеш да гледаш на нещата по различен начин. Това действително ще бъде полезно най-вече за самия теб – в собствения ти живот. От сърце ти желая успех, защото наистина знам цената на тези трудности. — Luchesar • Б/П 18:25, 21 май 2016 (UTC)

Личния ми живот не те засяга, живея си много добре. Нищо не ми липсва. Всеки има право на мнение. Както ти ме изкарваш за недорасъл, неграмотен и т.н., така и аз съм на същото мнение за теб. Хората имат право да изразяват недоволството си към всекиго, аз го правя без спирка. Затова е и Свободата на словото, за да не си безучастен и да седиш и гледаш отстрани, когато хора се подиграват с неща, които имат бъдеще. Аз съм с толкова знания, колкото са ми позволили мозъчните ми клетки. Но никога не съм си позволявал да наричам някого неграмотен, недорасъл или едва ли не малоумник. Некомпетентен е много по учтива и приемлива дума. Не знам какво си преживял, а и не ми е работа да го знам. Аз също ти пожелавам всичко най-хубаво и успех за напредǃ -- DenisWasRight (беседа) 18:41, 21 май 2016 (UTC)

Не си нарекъл никого неграмотен, недорасъл или малоумник, но преди малко нарече редакторите в Уикипедия „екип от подлоги, не компетентни величаещи се в един или друг проект хора“. Единственото пък, което съм казвал за теб сред нещата, които изброяваш, беше че пишеш неграмотно, и че ако „наистина уважаваш българския език, а преди всичко себе си“, ще си сложиш просто една програма за проверка на правописа, без която „и моите грешки сигурно ще са доста повече“. Не е разумно, нито пък е справедливо да ми се сърдиш за това, че съм казал нещо, което мисля не само аз виждам, и от което ти самият най-вече би могъл да извлечеш полза за себе си. Както и да е, предполагах, че в момента е безполезно да ти пиша, но бях длъжен да го направя. И продължавам да се надявам, че някой ден ще можеш да погледнеш на всичко това с други очи. Животът обаче наистина си е твой, както и решенията в него. Благодаря ти за пожеланията. — Luchesar • Б/П 19:00, 21 май 2016 (UTC)

Съжалявам, че не съм вметнал, че това изказване е за група администратори, които бързат да се притекат на помощ на други администратори, без дори да са си направили труда да проверят дали тези факти отговарят на истината. Знам, че си много уважаван сред другите, но в моите учи администратора не е просто бройка (или поне не в Уикиречник). С много други редактори отношенията ми са от добри по-добри. Не ти се сърдя за дето преди време ме нарече така, но не беше този подхода (тогава аз прочетох текста ти, но реших да го игнорирам, само защото исках друг да се предложи. Това също ме накара да оттегля вота си). Аз се радвам на мотивация и например ако тогава ми се бе казало да добавя такава джаджа. Все пак съм извън България и се стремя всичко да ми е на чужд език, за да е бързо усвояването му. Всеки прави грешки, но ако на всеки се вика неграмотен, недорасъл и човек без никакъв надзор, то тогава всички рязко ще променят отношението си един към друг. Бях си поставил амбиции да допринеса с нидерландски (език за който малко хора знаят), латински и старобългарски. А можеше и със старогръцки и иврит, но ще запазя тези амбиции за чуждите речници. -- DenisWasRight (беседа) 19:21, 21 май 2016 (UTC)

Сигурен съм, че в крайна сметка не смяташ искрено и убедено за „подлоги“ дори тези администратори, които явно визираш в случая: Лорд Бъмбъри, Спири, Vodnokon4e и PetaRZ. Също така, ако V111P има желание да продължи да ти помага, може би няма смисъл да се отказваш. Все пак просто една реплика (която при това беше в отговор на V111P) не би трябвало да бъде причина сама по себе си за радикални решения. Вярно е, аз си оставам убеден, че речникът има нужда от повече, дори много повече редактори. Но докато има поне един сред по-опитните (в случая V111P), който, както ти сам каза, „да ръководи проекта“, мисля, че на първо време може и да се продължи така, пък по-нататък да се преценява на база постигнатите резултати. С това не се опитвам да те убеждавам да продължаваш, но просто може би има смисъл наистина да премислиш нещата отново (а действително зависи и от V111P, защото, както отново сам казваш, може би и на него му идва малко нагорно всичкото това „висене по нощите“). При всяко положение, радвам се, че можем да дискутираме тези неща. — Luchesar • Б/П 19:58, 21 май 2016 (UTC)

Понеже си дадох току-що сметка, че може да не си изтълкувал правилно смисъла на думите ми, „не знам действително на колко години си, имаш ли родители и близки, които да се грижат за теб“ означаваше, че: първо, ако си възрастен човек, не подхожда да ти давам акъл, второ, ако си по-малък, не е редно да влизам в ролята на родителите (но те пък не винаги познават добре собствените си деца по най-различни, иначе безобидни причини), и трето, не знам историята на живота ти, но се случва хора да нямат до себе си близки, които да им помагат – а в случая действително мисля, че е важно да имаш такива хора до себе си, и искрено се надявам наистина да е така. Така че думите ми изразяваха съпричастност. Съжалявам, ако съм се изразил недостатъчно ясно. — Luchesar • Б/П 20:34, 21 май 2016 (UTC)

Аз съм на 21 години. Знам че се държа понякога като селянин, но зад това не стоят лоши мисли. -- DenisWasRight (беседа) 20:45, 21 май 2016 (UTC)

„Селянин“ не е обидна дума. Едни от най-чудесните хора, които познавам, са точно „най-обикновени“ селяни. — Luchesar • Б/П 21:02, 21 май 2016 (UTC)

Знам, точно затова съм израстнал в село. -- DenisWasRight (беседа) 21:14, 21 май 2016 (UTC)

Аз също се радвам да има консенсус и често под сянката на моето второ аз, седи един доста възпитан и амбициозен човек. А ако се паля, то това е защото писането и говоренето изпреварват мисленето. Имах си аз да броя например първо до 10. Относно „подлоги“, за един това не важи. За един администратор, който често ме е подкрепял (да не кажа на места окуражавал) да продължа напред и да се развивам в насоката, в която съм научен. В предложението в Уикиречник се вижда ясно за кой говоря и правя комплименти. Защото няма по-хубаво нещо от това хората да бъдат мотивирани и окуражавани, в това което правят. За връщането ми, не искам да прозвучи обидно, но ти много пъти си казвал, че нямаш този интерес, който аз имам и че не ти се занимава с проекта. Не виждаш бъдеще в него и други негативни изказвания. Аз обаче мисля и за V111P, който ми каза наскоро да му казвам от какво имам нужда да се създава. На мен не ми го позволява съвестта да му намирам допълнителна работа. В крайна сметка е по-хубаво сам да усвоиш това което не ти е по силите, отколкото вечно да отлагаш. Аз бих продължил, ако има повече активни администратори и като казвам администратори, то тогава имам в предвид някой, който да е само там администратор. Ако си администратор и в други проекти, ще се получава едно пространство от не активност и пак цялата тежест ще остане върху двама активни редактори. Администратори по този начин са в много нормали речници. Затова гледам негативно, когато хора се предлагат от други проекти, а de facto не са активни и с нищо не допринасят. Тогава вота на гласувалите тежи много на проекта. Затова и напирам да има ясни правила за избиране на Администратори в проекта. Аз пак мога да подновя общуването си с теб, но не мисля че е добре да работим заедно в един проект. Нищо лично, но ако вземем в предвид работата ти тук и тази като представител на Уикипедия, съм на мнението, че е по редно други хора да се предложат. А ако решиш, че някога исакш да допринасяш и събереш нужния брой принуси, може отново да се кандидатираш. Но пак, ако не си администратор и на други проекти. -- DenisWasRight (беседа) 20:45, 21 май 2016 (UTC)

Ще бъде под достойнството ми да ти отговоря. — Luchesar • Б/П 21:02, 21 май 2016 (UTC)

Спокойно, аз няма да го сметна за такова. Но ти сам каза преди, че не си на ти с шаблоните и с Common. А ако речем, че V111P е зает или е ваканция, към кой тогава да се обърна. И не е ли е по-добре двама администратори с познания в тази област, отколкото само един. Заедно прекрасно могат да си партнират. -- DenisWasRight (беседа) 21:12, 21 май 2016 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Чувството ти за такт е наистина особено. Както и да е, част от това, което казваш, действително е разумно. Ако някой колега има желание да се кандидатира при тези условия, това ще бъде само полезно за проекта (макар и може би не толкова за психическото му здраве). Във всеки случай, аз ще се откажа от правата си само ако достатъчен брой колеги редактори поискат това. Не защото толкова държа да съм администратор, но защото може и да не го забелязваш, но още преди да се върнеш бях разчистил доста от натрупаните проблеми, а и след това продължих да го правя, макар и доста по-рядко, особено след като прехвърлих топката към V111P (за което, честно казано, ми е съвестно, но се надявам на него все пак да му доставя наистина удоволствие). Не мога обаче да се откажа, само защото на теб не ти харесва моето ниво на активност или пък моето мнение. И това не е защото примерно искам да те дразня, а просто защото би било неразумно – и най-вече безотговорно пред хората, които са ме подкрепили при избирането. Не е за пренебрегване също факта, че съвсем неотдавна се убедихме какъв сериозен проблем възниква, когато един проект остане съвсем без администратори и бюрократи. Затова един администратор (и дори бюрократ) в повече никога не е излишен, стига да има дори минимална активност, та да не му свалят правата служебно. — Luchesar • Б/П 21:36, 21 май 2016 (UTC)

Да, но речникът в момента има трима администратори. Един въобще неактивен, друг от време на време и трети почти всеки ден. Аз се радвам, че си изтрил някой предложени статии за изтриване, но проблемите на речника не свършват само с това. Щеше да е по-хубаво ако другите администратори взимаха пряко участие в беседите, разговорите и решенията (поне до даването старт на проекта). Аз обаче когато предложих модел, ти не пожела да го обсъждаш съм мен, а ме прати да го правя с хора от Уикипедия, които по никакъв начин не допринасят там. Също да отбележа, че не става само с предлагане на статии за изтриване и други дребни (аз бих предложил статията за изтриване, но бих написал в беседата на редактора, че това не означава, че го гоним по този начин, но просто статията му не отговаря на минималните критерии. Там бих вметнал и препратки за начина по който трябва да изглежда статията. Това в момента не е възможно, но все пак бих предложил да се взимат участия в разговорите). Нужно е участие, точно толкова, колкото е в другите речници. Затова те се развиват. Но ако имаме администратори пак от Уикипедия, то тогава се наблюдава участието им повече тук, отколкото там. По този начин пак само двама души взимат важни решения. Както е тръгнало, ти ще си останеш администратор там, и ще продължи гласа на уикипедианци да тежи на развитието там, като гласуват за не активни администратори и по този начин влияят на речника. Аз обаче няма да участвам в сегашния си вид и състав. Затова и предложих гласуването да се анулира. Само, когато видя промени, тогава ще помисля дали да се захващам с нещо, което едва ли ще се оцени, предвид сегашните обстоятелства. -- DenisWasRight (беседа) 08:44, 22 май 2016 (UTC)

Интересно ми е откъде предлагате да се вземат тези нови администратори на речника, ако по него работят само трима души. Може би имате предвид себе си, като човек с най-много приноси, за момента, там? --Молли (беседа) 09:31, 22 май 2016 (UTC)

Не, аз още от началото заявих, че няма да се предлагам или приемам предложения от други хора. За да допринасям с думички не са ми нужни никакви права, а и така искам да се разгранича от администраторите, които в моите очи се предлагат само като бройка, но не и защото искат да помогнат с нещо. Други причини са, че нямам качествата на V111P, в областта на програмирането, шаблоните, писането на ботове, модулите и Lua файлове. Новият администратор трябва да има тези качества. Също да е активен в допринасянето и развитието на речника. За сега виждам малко свършено от другите двама администратори. Затова предлагам на първо време да останат като администратори V111P и Борислав, тъй като втория е и бюрократ там. А за напред на речника са нужни нови и свежи лица, които да допринасят наравно с мен и другите обикновени потребители. -- DenisWasRight (беседа) 09:48, 22 май 2016 (UTC)

Пак не разбрах откъде ще се вземат новите администратори, такива, каквито са Ви необходими именно на Вас. --Молли (беседа) 09:53, 22 май 2016 (UTC)

Моля, да се отбележи, че те не са ми необходими само на мен, а се необходими и на речника. Няма откъде да намеря втори човек със същите качества, затова предложих админите да са двама. А тези нови и свежи хора ще се предлагат, ако са помагали в развитието на речника и имат нужните качества и приноси. Аз обаче не искам да участвам в проекти, където Уикипедия определя начина на развитие и управление. Или хора, от който ще да е проект, избират и предлагат администратори, но всъщност не/няма да участват с нищо в проекта. Просто с вота си ни ги пращат там. -- DenisWasRight (беседа) 10:11, 22 май 2016 (UTC)

За трети и последен път - откъде предлагате да се намерят новите администратори. --Молли (беседа) 10:29, 22 май 2016 (UTC)

А аз за трети и последен път ви казвам, че няма откъде да ги намеря и също, че предлагам броят им да се намали на два. А когато някой се е изявил там като добър редактор, тогава може да се предложи ново и свежо лице. -- DenisWasRight (беседа) 10:48, 22 май 2016 (UTC)

Разбирам това като опит на мен да се прехвърля цялата администраторска работа, въпреки че ни е нужна всяка малка и дори може да е неохотна помощ. Честно казано и на мен не ми се занимава повече при тези безумни драми които се развиват. --V111P 11:00, 22 май 2016 (UTC)

Стига се до тези драми, защото има хора които не проумяват, че предложения от теб модел (който аз одобрих) се състои в по-голямата си част от шаблони, модули, Lua файлове, ботове и неща които пряко опират до Common.css и Common.js (това са купища кодове). Тези неща искат нужната техническа поддръжка, но от хора които имат твойте качества. Аз мога да си затворя очите за Luchesar, за неговото безучастие в проекта или разговорите, но той няма тези качества (всъщност май в Уикипедия V111P е единствен с тези качества). Кой ще ги подържа ако теб те няма известно време? Затова е нужен втори такъв администратор. Luchesar ако толкова иска да остане в проекта може да се предложи за патрульор, за да не му се снемат всички права. Така ще може да изтрива, премества и отмята полезно и не полезно съдържание. Но пак казвам, проблемите на речника няма да се решат ако се избира всеки втори за администратор. -- DenisWasRight (беседа) 11:20, 22 май 2016 (UTC)

Може би защото си „затваряш очите за мен“ също забравяш, че именно аз се обърнах към V111P с молба за помощ. Що се отнася до „качествата ми“, забавна ми е самоувереността, с която ме оценяваш. — Luchesar • Б/П 12:13, 22 май 2016 (UTC)

Анджък. Щях да съм доста по-рязък, ако все повече не се замислях, че нещата, които Денис пише и прави, може би се дължат на причини, за които той няма вина. Но все пак не мога и до безкрайност да мълча тактично. Денис изписа цели фермани как съм го бил демотивирал – понеже не съм му помагал по-активно и защото казвам, че проектът има нужда от повече редактори, за да има въобще смисъл – но истината е, че за мен пък най-силния демотиватор се оказаха не купищата натрупани вандализми и работа за оправяне, а самият Денис.

Демотивиращо е да се налага да обясняваш на човек, който има претенцията да създава речник на български, че трябва най-малкото да пише грамотно и поне да не прави грешки в страниците, които редактира. Демотивиращо е на такъв човек да се налага да му обясняваш, че няма „африкански език“, а има „африканс“. Демотивиращо е да ти праснат „за поставяне в Common.css и Common.js" купища код, който просто е изкопиран отнякъде, без дори да може да се обясни за какво е нужен. Демотивиращо е да се предлагат за изтриване десетки страници, два дена след като са били създадени от същия потребител. Демотивиращо е периодично да си изненадан от размествания на гласувания, разговори, беседи, които никой не е съгласувал, и заради които не знаеш кое къде да търсиш. Демотивиращо е да гледаш как, когато нови редактори като Hakuna.Matata наистина се появяват, отношението към тях е „да, на мен са ми нужни и езиковеди, но аз не искам да влизам в директен контакт с никой от потребителите в Уикипедия“. Демотивиращо е да виждаш пълно неразбиране на авторското право и да си мислиш какви ужаси могат да настанат, ако някой действително реши да си потърси правата. И особено демотивиращо наистина е това, че при всяко по-накриво възприето мнение или забележка се пуска отново плочата „ще ви оставя сами да се оправяте тука, та да видите тогава!“ Ето заради всичките тези демотиватори (със сигурност съм пропуснал някои), Денис трябва да позлати V111P. Щото за такава работа трябват не железни, ами от стомана за танкова броня нерви, и то дебели като корабни въжета.

Но за да върна дискусията от моята тирада обратно към практичното, ако действително искаме да развиваме речника, според мен определено са нужни поне още двама-трима редактори като минимум, най-малкото за да взимат колективни решения. Вероятно е хубаво да има и още активни администратори, но редакторите са проблем номер едно. Чудесно ще е, ако се намерят такива ентусиасти: било тук, в Уикипедия (независимо дали Денис иска или не иска да си говори с потребители от Уикипедия, смисълът на проектите е, че трябва), било извън нея – може би можем да пуснем запитване в социалните мрежи, да поставим обявления в сайтнотиса, или въобще да помислим как по друг начин да популяризираме речника. Ако стане, стане. Ако ли пък не, може би Денис може да продължи да прави с речника, каквото намира за уместно, но стига наистина някой да има нервите да работи заедно с него. Във всеки случай, не мисля, че би било разумно речникът да бъде оставян в ръцете на един единствен редактор, който и да е той.

— Luchesar • Б/П 12:13, 22 май 2016 (UTC)

Благодаря, че избори един куп неверни неща. Първо, нито съм те предлагал за администратор нито съм гласувал за теб. Ти сам се предложи, а аз исках друг да предложа. Второ дал съм оценка на това, което си написал в беседата си. Главно, че не си на ти с някой важни неща, сред коитоː кодовете, които аз съм пробвал в други речници и съм видял, че работят. Човек с качества нямаше да иска да му обяснявам за какво те служат. Сам щеше да си направи извода. Шаблоните, които са нужни, за които ти не си сигурен дали съм подбрал правилните кодове. Трето, създал съм неща, но съм получил съвет или съм разбрал, че може да се направят и по по-лесен начин. Нима това е демотивиращо? Хората правят грешки, но когато аз ги правя то това е демотивиращо за теб. Трето, за разместванията забравих, че трябва да се преместят и просто ги копирах и поставих в друга страница. Съдържанието не съм пипал. И сега може да видиш кой точно те е избирал за администратор. Hakuna.Matata предложи някои неща, но не иска да се обсъждат в речника, а в Уикипедия. Няма да обсъждам неща тук, като и там има страница за Разговори. Относно редакторите, ти просто не следиш, че има шаблон, които улеснява нерегистрирани потребители и им позволява да добавят преводи без да редактират статията. Това е голямото предимство на речниците. Да не си мислиш, че в английския речник има редактори, които само добавят думички. Там има и други, които добавят с помощта на този шаблон преводи. Този шаблон ще накара много редактори без да редактират страницата да допринасят с преводи. Също, ти не виждаш, това което аз и V111P виждаме. А затова бяха тези кодове, които предложих. За да се вижда облика на шаблоните и т.н. Ако си беше направил труда да взимаш участие в разговорите, щеше да разбереш колко много неща са променени. Аз и да не те бях демотивирал, пак нямаше да свършиш повече неща от менǃ Защото не правиш нищо друго освен да изтриваш предложени за изтриване статии. -- DenisWasRight (беседа) 12:42, 22 май 2016 (UTC)

Забравих само да вметна, че само с изтриване на статии не се става добър администратор, и че моите грешки съм ги поправил лека по-лека. Не съм те карал ти да ги поправяш. Също при най-малката трудност или проблем, не съм пращал хора в Уикипедия, а съм се напрягал и ходил по другите речници да видя как точно се създават някой неща. Писал съм на няколко пъти, докато ти отсъстваше в речника, тук. Не съм просто седял отстрани и чакал някои да свърши нещата вместо мен. -- DenisWasRight (беседа) 13:05, 22 май 2016 (UTC)

И аз като Молли смятам, че дискусията все повече губи смисъл – ако въобще го е имала – но само ще ти обърна внимание, че в речника са се натрупали безумно количество глупости, чието съществуване ти явно дори не осъзнаваш, и въведени точно от такива „редактори“, дето си представяш, че ще се изсипят от небето на тълпи да въвеждат съдържание. Просто не си мисли, че светът се състои само от това, което ти виждаш, и че другите са слепи. — Luchesar • Б/П 13:18, 22 май 2016 (UTC)

Предлагам ви да приключим тази напълно безсмислена беседа, която води до едно голямо НИЩО. Хайде просто да изчакаме гласуването. --Молли (беседа) 12:49, 22 май 2016 (UTC)

Не можеш да обвиняваш други за незнанието си по javascript и CSS. Аз съм в почивка, освен за дребни промени. Ще се радвам да допринасяш към чуждите речници както каза, няма нищо лошо в това и който иска да види превода на нидерландска дума на български спокойно може да го направи в нидерландския речник, ако той е въведен там. --V111P 13:01, 22 май 2016 (UTC)

Аз не го обвинявам, просто казвам, че можеше друг да се избере още през февруари и в момента да имаше един работещ проект. Но относно моето допринасяне, май най-добре е да се прекратят тези дискусии и всеки по пътя си. А на V111P се извинявам, че му загубих времето. Пожелавам ви успех с проекта, дано без мен да е много по-качествен и добър. -- DenisWasRight (беседа) 13:17, 22 май 2016 (UTC)

Може би е добре най-сетне да разкриеш кой е този загадъчен друг редактор, когото няколко пъти вече загатваш. За мен става очевидно, че основното, което те дразни, е че аз съм станал администратор „вместо“ него или нея. Е, кажи кой е той/тя, и не виждам никакъв проблем да го/я гласуваме. — Luchesar • Б/П 13:22, 22 май 2016 (UTC)

Направи си справка на кой най-много му фигурира името в дискусията и ще разбереш кой щях да предложа. Това обаче не се случи, защото ти бърза да се предложиш и бърза да съждадеш страница за предложението ти в речника и хората почнаха да гласуват, още преди аз да съм се изказал. Вярно разчисти много вандалщини, но само това. А бе то по-разумно, ако си бе написал какви са качествата ти. Можеше тогава да не гласува никой. Обаче нямаше никакви минуси и плюсове и хората гласуваха без да имат представа, че нещата не свършват само с изтриване на вандалски прояви. Аз дори в началото имах големи очаквания към теб, но ти не ги затвърди. Само дето няколко месеца ми отидоха напразно в търсене на решения без едно нормално обсъждане. Покрай човекът, който щях да избера почна да се пълни и страницата за Разговори. Почнаха да се правят предложения и взимат важни решения. Но за това не виня теб. Просто може би не трябваше да се захващам с този проект. -- DenisWasRight (беседа) 13:42, 22 май 2016 (UTC)

Ако говориш за V111P, нали той беше избран за администратор? А и сливи ли имаше в устата, та не му предложи на V111P също да се кандидатира. Че дори пак не ти, ами аз му предложих по-късно. Ако пък наистина знаех от самото начало, че V111P би се съгласил, нямаше и въобще да се кандидатирам. За какво въобще е тогава цялата тази драма?
— Luchesar • Б/П 14:12, 22 май 2016 (UTC)

Драми се образуват в резултат на бързането ти да се предлагаш без да сме го обсъдили. А аз нямаше как да знам, че ти нямаш неговите качества и че съм сам в проекта. Подведох се и след като стигнах до задънена улица, се стигна до предложението му. Но това едвали ще промени нещо за напред. На мен вече ми се изчерпаха предложенията, а на него покрай тези драми едва ли ще му се занимава с проекта. -- DenisWasRight (беседа) 14:58, 22 май 2016 (UTC)

— Luchesar • Б/П 15:16, 22 май 2016 (UTC)

Мисля, че в крайна сметка искаш да знаеш защо Лъчезар става за администратор, а ти не. Като се изключат неговите познания по мрежи, полезни при борбата с вандализми, основните му познания по програмиране и опита му като администратор в Уикипедия, по-важната в случая разлика е, че теб те дисквалифицират няколко неща: първо твоят пословичен темперамент и карането с други потребители и неразбирането на това, че всички сме доброволци и правим колкото можем и колкото искаме и че тук никой не е бог и няма право да се изказва като шеф на другите, също неразбирането и на други основни принципи и правила на УикиМедия произтичащи от нечетенен на помощните страници, както и това че имаш навика да правиш разрушителни промени – например промяната на шаблона „n“ в Уикиречник, който правилно искаш да се промени на „п“ по старите статии, но не трябваше да пипаш преди това да стане, което напомня за тукашната промяна в номерацията на правителствата без притеснение че това чупи препратките по стотици статии (което още не е оправено, защото е много работа). Надявам се това да изяснява нещата. --V111P 22:43, 22 май 2016 (UTC)

Като така всички сте против мен, карайте без мен. Пък аз ще видя след година колко сте напредналиǃ Благодаря и довиждане. Не забравяйте само, че аз предложих съживяването на този проект. -- DenisWasRight (беседа) 08:41, 23 май 2016 (UTC)

V111P, чудесно изказване, назова нещата точно такива, каквито са. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:09, 23 май 2016 (UTC)

Лорд Бъмбъри, благодаря за включването ти. Да, правилно ги назова, затова остава сам в проекта. А аз мога да заявя, че амбиции за администратор не съм въобще имал. Успех Ви желая и Ви се извинявам за карането. Дано успеетеǃ -- DenisWasRight (беседа) 09:38, 23 май 2016 (UTC)

Явно беше, че нещо такова те мъчи щом продължаваш да повтаряш, че хора без специфични познания не трябва да са администратори. Обясних ти, че не това е най-важното. Толкова. --V111P 12:53, 23 май 2016 (UTC)

Важно е ако 90 на 100 от нещата в речника зависят от шаблони, модули, JS и CSS и те трябва да се поддържат от хора с познания. Приятелчето ти ако толкова разбира от програмиране, нека да ти помага в създаването на тези неща. Аз няма повече да инвестирам време, а хора, които уж са избрани да ме представляват (като администратори) там седят отстрани и не взимат участие. Ще видиш как и на теб ще ти омръзне след време да си сам там и да не се провеждат никакви обсъждания и дават нови и свежи идеи. Но все пак успех. За сега речници, като немския и английския ми предлагат по-голяма перспектива да се развивам с езици. -- DenisWasRight (беседа) 14:12, 23 май 2016 (UTC)

Това започва да става прекалено досадно. Не съм срещала досега по-мрънкащ редактор и с по-големи претенции. --Молли (беседа) 14:30, 23 май 2016 (UTC)

WikiProject UNESCO/Create Biosphere Reserve Wikipedia articles from UNESCO descriptions

Особено на вниманието на хората, които създават статии с бот и организаторите на Уики обича Земята – ЮНЕСКО публикува информация за биосферни резервати в световен мащаб под свободен лиценз. Интересни неща има и в Уикиданни. WikiProject UNESCO/Create Biosphere Reserve Wikipedia articles from UNESCO descriptions. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:13, 20 май 2016 (UTC)

Спорове около Стара Загора

беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита

Преместено от Уикипедия:Заявки към администраторите/2016/20#Вандализъм.

Бих искал да помоля да се включат в обсъжданията и други колеги, които се интересуват от статиите за градове и въобще за населени места.

— Luchesar • Б/П 18:35, 21 май 2016 (UTC)

Ако според вас вандализъм не е извършен, то за съжаление е нарушен Wikipedia Принципа на позоваване на благонадеждни източници. Rumensz отново си позволи безцеременно да изтрие 3 благоданеждни източници от НСИ, ГРАО и Оперативна програма "Регионално развитие", цитирани в статия Стара Загора. В неговите коментари относно случая долавяме липса на благоданеждни източници за сметка на негови оригинални изследвания и личните му гледни точки. Моля за съблюдаване на принципите на Wikipedia. Благодаря. --Gralt (беседа) 17:42, 21 май 2016 (UTC)

Според мен нарушаване на принципите няма, защото важни са не само самите източници, но и начинът, по който биват цитирани и интерпретирани в контекста на статията. Премествам обаче обсъждането тук, за да може, надявам се, да се включат по-голям брой колеги. Повече глави (почти) винаги мислят по-добре. — Luchesar • Б/П 18:40, 21 май 2016 (UTC)

Това не дава основание за триене на 3 официални източника. Изказът може да се модифицира, ако на някого случайно не му харесва, но не и да се изтрива напълно, защото това е лишаване на статията от принципа на различните гледни точки, според 3 официални източника. --Gralt (беседа) 19:39, 21 май 2016 (UTC)

Така погледнато сте прав. Възможно е в такъв случай причина за изтриването да е станал фактът, че Вие сами сте премахнали други, също официални източници, замествайки ги със своите, както и че сте подредили текста по начин, който може би не е подходящ за енциклопедия – за което вече Ви бях писал и на беседата (и Вие, наистина, изразихте съгласие). Но действително не бих искал да взимам повече отношение: първо, защото не смятам, че имам нужната компетентност (а също и време, за да се запозная детайлно с темата), и второ, защото като администратор не би било добре да взимам страна в спора – освен по някои очевидни и принципни положения, които вече съм изтъкнал на беседата. — Luchesar • Б/П 20:10, 21 май 2016 (UTC)

Самият факт, че ми вменявате вина, показва, че взимате отношение. Погледнете примерна версия от 2010 г. и ми обяснете накратко на какво основание Румен изтрива тази информация? По-скоро неговите действия са неенциклопедични и в случая е необходимо поправяне на едно своеволие, извършено преди 2 седмици, когато въпросните официални източници са премахнати от статията. --Gralt (беседа) 21:10, 21 май 2016 (UTC)

Първо, това изглежда по-различно от Вашата последна редакция. Второ, не Ви вменявам вина, а просто се опитвам да Ви насоча към обяснение какви може да са били мотивите на другата страна, защото те може да не са толкова зловредни, колкото е възможно да Ви изглеждат на пръв поглед. Затова помолих и двама ви да се оттеглите за известно време, за да можете да се откъснете от емоциите, които са неизбежни при един все по-нажежаващ се спор. Целта е в крайна сметка да погледнете по-хладнокръвно и рационално на обсъждания проблем, и същевременно да се опитате да разберете по-добре и позицията на другата страна. Rumensz изглежда като да се вслуша в тази молба, надявам се да го направите и Вие. Бих препоръчал на двама ви и още нещо, което е добър способ за постигане на по-добра комуникация. Като се върнете след известно време, опитайте се да спорите наобратно. Нека всеки от вас да защитава възможно най-добросъвестно позицията на другата страна за известно време. Това е трудно за постигане, но ако се вземе наистина присърце, ще позволи и на двете страни да „почувствате“ логиката на опонента си. Ако като резултат не сближите позициите си, най-малкото ще се научите взаимно да уважавате (още) повече своя партньор в дискусията. — Luchesar • Б/П 21:52, 21 май 2016 (UTC)

Ами неговата позиция е тотално оборима, защото не е достатъчно информиран по темата. Както аз не се натискам да редактирам американски автори, просто защото по темата не съм достатъчно компетентен, така и се надявам дадени редактори, които очивидно не познават добре дадена тема, да отстъпят, ако не на по-компетентните автори по дадена тема, то да отстъпят поне пред официалните източници. Дълбоко се съмнявам той да се е вслушал в думите, просто засега неговата версия стои и му е изгодно. Дори на 2 пъти спомена, че иска статията просто да се заключи и отказва всякакъв диалог.

Иначе благодаря за предложението за ролеви игри, но наистина би било по-подходящо за по-субективни теми. В случая имаме проста статистика и математика, подкована с официални източници, оперативни програми и законодателство. 2+2=4 --Gralt (беседа) 22:06, 21 май 2016 (UTC)

Случаят очевидно не е толкова прост и Rumensz далеч не е единственият, който Ви опонира, но действително ще оставя други колеги, които имат интерес, да изкажат мнението си – най-добре на съответните теми в беседата:

• Беседа:Стара Загора#Население
• Беседа:Стара Загора#Вандализъм
• Беседа:Стара Загора#Прехвърлено от беседата на Молли
• Беседа:Стара Загора#Защита

Всъщност, цялата беседа е доста „гореща“.

— Luchesar • Б/П 22:13, 21 май 2016 (UTC)

Според мен е чиста загуба на време за 2 изречения с официална информация да се изписват неспирни папируси. Колегите могат да представят по-достоверни официални източници от изтритите, ако не са съгласни с нещо, защото аз от тях досега аргумент, различен от лично мнение, не съм прочел. Тук не спорим за литература, където всяка гледна точка може да е вярна, а за чиста и проста фактология и статистика. --Gralt (беседа) 22:29, 21 май 2016 (UTC)

Уикипедия:Консенсус — Luchesar • Б/П 22:36, 21 май 2016 (UTC)

Моля по-компетентните да вземат отношение по следните въпроси:

* да има ли „класация“ в резюмето на статията;

* по кой „източник“ да се вземе броя на жителите на града, посочения или друг;

* да се ползва ли старата ОП "Регионално развитие" 2007-2013, или вече новата ОП "Региони в растеж" 2014-2020, където няма измислени сравнения;

Сравненията в официалните източници са реални, а вашите твърдения неревантни. От мащаба на агломерацията зависи и търговския потенциал и за ваше сведение в Стара Загора функционират 8 мола и търговски центъра, срещу 2 в Русе[2]. Това е благодарение на по-голямата агломерация и по-висока покупателна способност на Стара Загора.--Gralt (беседа) 11:50, 23 май 2016 (UTC)

* информациите за агломерации, по принцип, в статията за централния град ли да се дават или към статиите за областите.

--Rumensz (беседа) 07:18, 22 май 2016 (UTC)

Писах много подробно в беседата на статията. Предлагам разговорите да се водят само там, за да не утежняваме Разговори. --Молли (беседа) 09:32, 22 май 2016 (UTC)

Молли достатъчно ясно е обяснила отговорите на въпросите. --Rumensz (беседа) 09:51, 22 май 2016 (UTC)

Аз също отговорих в беседата.--Gralt (беседа) 11:50, 23 май 2016 (UTC)

За да няма неяснота и спорове по населението - Сравнителна таблица за населението на градовете в България. --Rumensz (беседа) 19:47, 24 май 2016 (UTC)

Поп-фолк албуми II

Във връзка с обсъждането по-рано и в резултат от проведеното гласуване бяха възстановени следните статии. Оттук насетне може да се обсъди бъдещата им съдба, както по принцип, така и поотделно. Една статия („Джабули ентъртеймънт“) беше отново изтрита, тъй като вероятно е попаднала в списъка по грешка. Друга статия, Огън в кръвта, пък не е възстановена, тъй като на нейно място има вече създадена друга. Проучвам дали има начин да се раздели интелигентно историята – ако някой знае как, моля нека да пише (или директно да го направи). Още веднъж изказвам специална благодарност на Uanfala за създаването на списъка.

Списък с възстановените статии

0-9

• 4+ (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

A-Z

• Party time (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Reni 1999 (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Reni 2001 (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Reni 2003 (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Reni - The Best of (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• The Best of Desi Slava (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• XIII (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

А

• Агресия (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Аз (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Ангел в нощта (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Ангел с дяволска душа (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Андреа (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Б

• Благодаря (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

В

• Весело момиче (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Виж ме (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Влюбена в живота (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Влюбих се опасно (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Всичко води към теб (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Вътре в мен (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Г

• Галена (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Гасне пламък (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Гореща следа (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Грешни мисли (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Губя те бавно (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Д

• Да видя какво е (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Джабули ентъртеймънт (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Добра новина (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Добрата, лошата (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Дяволско желание (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Е

• Единствен (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Единствен ти (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Елмаз (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Есил Дюран (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

З

• Забавляваш ме (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Завинаги (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• За добро или зло (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Звездна нощ (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златна рибка (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Анелия (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Борис Дали (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Галена (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните Хитове на Гергана (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Джена (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Димана (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Камелия (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Малина (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Преслава (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Райна (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Златните хитове на Яница (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

И

• Игри за напреднали (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Илюзия (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Има любов (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Имам нужда от теб (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Интрига (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Искай ме (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Искам те (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Истинска (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

К

• Какво е обич (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Как ти стои (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Както друга никоя (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Както никой друг (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Като птица (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Кой (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Крепост (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Къде си ти (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Л

• Лекарство за мъж (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Лоша (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Луда кръв (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Любов по скалата на Рихтер (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Любовта е само чувство (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

М

• Малина (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Мария (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Мен си търсил (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Мисли за мен (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Мистерия (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Мога пак (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Н

• На първо място (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• На седмото небе (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Нежни устни (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Не знаеш коя съм (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Нека няма край (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Не поглеждай назад (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Не съм ангел (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Нещо горещо (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Нещо яко (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Носталгия (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

О

• Огнена звезда (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Огън в кръвта (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Огън момиче (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Опа, опа… (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Осем осем (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Осъдена душа (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Официално забранен (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

П

• Пази се от приятелки (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Пак съм сам (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Палаво око (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Пепел от рози (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Погледни ме в очите (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Послушай сърцето си (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Презареждане (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Преслава - Hit Collection MP3 (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Преслава (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Проект 13 (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Първа луна (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Р

• Райна (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Родена съм да те обичам (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

С

• Самотна стая (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Силна (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Сини очи (албум на Гергана) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Сладката страна на нещата (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Сладки сънища (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• След 12 (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Смелите си имат всичко (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Спомен (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Стопроцентова жена (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Т

• Така ми харесва (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Тарикати (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Тупалка - live (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Тя (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Ф

• Феноменална (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Х

• Хиляда градуса любов (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)
• Хитовете на Преслава (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Ц

• Целувай ме (албум на Камелия) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Щ

• Щастието е магия (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

Я

• Яница (албум) (беседа • история • история на беседата • какво сочи насам • свързани промени • изтриване • възстановяване • защита)

— Luchesar • Б/П 17:34, 22 май 2016 (UTC)

Разделих историята на „Огън в кръвта“, така че вече има отделни статии Огън в кръвта и Огън в кръвта (албум). Процедурата всъщност не е сложна и е описана в ръководството за администратори на МедияУики (Split an edit history). — Luchesar • Б/П 18:19, 22 май 2016 (UTC)

Блокирана мрежа на БТК/Виваком

212.5.158.0/24 ( ≡ • N W D R G • stalk • блок. ⇄ Ѻ •  wtf⁈  )

За съжаление бях принуден да блокирам за една седмица тази мрежа. Подозирам, че един или няколко човека ни разиграват и вандализират Уикипедия през нея, използвайки смяната на адресите, за да не бъдат лесно забелязани и да избегнат блокиране. В частност, от тези адреси са извършени последните вандализирания на Делян Пеевски, Мишо Шамара, ФК Тотнъм Хотспър‎, Диема Спорт и други, странните опити за предлагане на Sportal.bg за изтриване, тези лични нападки, както и поне три фалшифицирания на подписи (едно, две, три). Пълният списък с приноси от тази мрежа за последния месец можете да видите тук. Понеже мрежите на Виваком по принцип са доста по-големи, страхувам се, че може да се наложи да блокираме и по-голям брой адреси. Моля ви да пишете, ако забележите и други подобни вандализми в близко време. — Luchesar • Б/П 19:25, 22 май 2016 (UTC)

Ама и аз съм един... Трябваше да се сетя, че само преди няколко дена блокирахме същата мрежа за три дни. Май имам нужда от (поне) няколко дни отпуска. — Luchesar • Б/П 19:31, 22 май 2016 (UTC)

Блокирана за три месеца. — Luchesar • Б/П 18:31, 30 май 2016 (UTC)

Подравняване на таблици

Здравейте, опитвам се да поддържам статията за ФК Шалке 04 актуална, но имам проблеми с форматирането и по-точно подравняването на таблици, които би трябвало да се намират в дясната част на статията. Таблиците се плъзгат наляво и навлизат много навътре в текста. Това е заварено положение за мен, не успях да го оправя това, затова моля някого от Уикипедия специалистите да погледне статията и ако може да оправи проблема. Благодаря предварително!!

Ocb030 (беседа) 22:48, 22 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Готово Привет, Ocb030! Някой наистина е правил сложни работи с тези таблици. Мисля, че оправих разположението, но може да е добре да се помисли за оптимизирането им в бъдеще. Поздрави, — Luchesar • Б/П 14:08, 23 май 2016 (UTC)

Страхотна работа си свършил, благодаря ти много!! Ocb030 (беседа) 18:06, 23 май 2016 (UTC)

Ocb030, няма защо, наистина. — Luchesar • Б/П 18:31, 23 май 2016 (UTC)

1100 години от смъртта на Климент Охридски

На 27 юли тази година се навършват. Може би не е зле в тази връзка да се постегне статията. Димитри Оболенски има една нелоша глава посветана на Климент в Six Byzantine Portraits. Tropcho (беседа) 09:16, 23 май 2016 (UTC)

УОЗ 2016 жури!

Здравейте! Има ли желаещи, които искат да се присъединят към журито на Уики обича Земята в България? Като същинската работа ще е между 1 – 23 юли тази година. VladislavNedelev (беседа) 12:38, 23 май 2016 (UTC)

Хайде да пробвам да вкарам малко тръпка и да поставя въпроса по друг начин. Кой би искал да участва в селектирането на десетте най-добри снимки от конкурса, една от които ще бъде отпечатана като официална пощенска марка на Република България? Проучването показа, че това би била и първата уики марка в света въобще. Досега тази идея беше тайна, защото не беше сигурно ще стане ли или не, но днес вече получих и черно на бяло решението на Съвета по маркоиздаване, с което това ще се случи в рамките на 2016 година. :) Спири ··· - - - ··· 14:39, 25 май 2016 (UTC)

StanProg: вече обеща в Hangouts, че ще журира. :) Йей! Спири ··· - - - ··· 18:53, 25 май 2016 (UTC)

Spiritia: в писмото пише, че разходите са за сметка на лицата направили предложението за издаване на марка. Имаш ли идея колко ще струва и дали ще има разрешение да се похарчат тези пари? --ikonact (беседа) 07:35, 27 май 2016 (UTC)

Ikonact: Да, и ти благодаря, че си прочел и го коментираш. Това е стандартна формулировка на Съвета в случаите, когато предложенията за марки постъпват извънредно и не са заложени в Годишния план. Аз самата трябваше да включа в предложението си, с което моля идеята да се разгледа, да направя подобна декларация, за да е сигурно, че няма да има проблем. Иначе, вече е уговорено дизайнът да ни бъде направен като дарение и няма никой да се охарчва за това. :) Спири ··· - - - ··· 08:15, 27 май 2016 (UTC)

относно публикация

Арета или Арита Франклин --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 87.126.72.255 (беседа • приноси) 17:30, 23 май 2016‎ (UTC)

Добър въпрос. Произношението е по-скоро „Арита“, но „Арета“ изглежда наложило се на български и се среща в повечето публикации. За да не става объркване, добавих МФА произношението в статията, благодаря Ви. По принцип, такива въпроси е по-добре да задавате на беседата на съответната статия, в случая Беседа:Арета Франклин. — Luchesar • Б/П 17:51, 23 май 2016 (UTC)

Книги

Имам три важни книги (за полит. партии, правителства и избори) и нито една не може да се цитира по никакъв начин. Но ако погледнем липсата на друга информация, която може свободно да се разпространява, статиите в тази област няма да са попълнени с важна историческа информация. Не е ли възможно Уикипедия да започне да работи с няколко издателски къщи и да се иска тяхното съгласие. Поне така е записано в книгите. Но оставям Вие да преценявате. -- DenisWasRight (беседа) 11:57, 24 май 2016 (UTC)

Ъм... Всъщност, и в момента можеш да използваш тези книги като източник за съответните статии. Просто информацията, която искаш да включиш в статията, трябва да бъде преразказана със свои думи. Когато са съвсем кратки и е важно да бъдат предадени в оригинал, може дори да се използват директни цитати (оградени с кавички и т.н.) Може би не съм те разбрал добре, но не виждам някакъв особен проблем. — Luchesar • Б/П 12:44, 24 май 2016 (UTC)

Денис, виж аз съм ползвал Цураков и Ташев за множество статии за министри и заместник-председатели на НС, така че не виждам проблем да ползваш. Даже бих се радвал, защото напоследък относно политици не пишат много хора. --Ilikeliljon (беседа) 13:01, 24 май 2016 (UTC)

Днес ми пристигна книгата на Цураков за полит. партии (1879 - 2009). В нея има интересни неща, но на първа страница пише, че всички права са запазени и разпространяването на текста става само със знанието на издателството. Има за всички лидери кратка биография, както и кратък текст за действията и структурата на партиите, но как точно трябва да ги преразказвам тези текстове. -- DenisWasRight (беседа) 13:05, 24 май 2016 (UTC)

Е, в училище не сте ли правили преразказ? Ако говориш за съвсем сухи биографични данни, ясно е, че за тях няма много какво да измислиш като „свои думи“, но все пак е добре да не преписваш съвсем дословно. Може да поразместиш словореда тук-там, да заместиш думи с техни синоними... Въобще, целта е да запазиш смисъла и фактите (дати, събития и т.н.), но без да се получава 1:1 преписано. И, естествено, не трябва да забравиш да посочиш източника. — Luchesar • Б/П 13:25, 24 май 2016 (UTC)

Всъщност, щом имате същата книга (ако правилно разбирам), значи може да използваш Ilikeliljon като ментор (ако и той е съгласен, разбира се). Написваш нещо (може би в свой пясъчник като начало), показваш го на Ilike, и той ти казва дали е добре или има нужда от още преправяне. След като всички кусури за изчистени, вече спокойно го слагаш в статията. — Luchesar • Б/П 13:30, 24 май 2016 (UTC)

(конфликт на редакции)::::: Лесно се преразказва. Ако пише Българска социалдемократическа партия е основана примерно 1891 от Димитър Благоев и Янко Сакъзов. Ти пишеш например През 1891 г. Димитър Благоев и Янко Сакъзов основават Българската социалдемократическа партия. Когато има повече фактология, както в този случай не можеш много да променяш. Лъчо нямам Цураков вкъщи, ползвал съм книгата му за правителствата. Имам Ташев вкъщи, но ще помагам със сигурност ако Денис поиска--Ilikeliljon (беседа) 13:33, 24 май 2016 (UTC)

Преразкази не съм правил от много години, може последно на 14 години. Аз на 16 г. напуснах България, а не съм взимал никакви учебници по български с мен. Ще видя какво мога да направя по въпроса, но това са много статии. Просто в началото министри и председатели са се сменяли като топъл хляб. Има ли възможност в статиите за политици шаблонаːБиография да се замени с шаблонːЛичност/политик (например с бот), за да не ми отнема много време една статия. -- DenisWasRight (беседа) 13:45, 24 май 2016 (UTC)

Не разбирам защо искаш да се сменя шаблона. Лично аз не харесвам шаблон политик, защото има много министри и други политици, които са били депутати, а с този шаблон не може да излезе добре другия Депутат-България.--Ilikeliljon (беседа) 14:19, 24 май 2016 (UTC)

Ако питаш мен, въобще не ми харесва да има шаблони в тези статии. В немската Уики статиите почти нямат. Но на много хора не им се харесва това. Аз мога да ги оставя така, но мисля, че Руменз вече е започнал да ги премества под неговия вариант. -- DenisWasRight (беседа) 14:34, 24 май 2016 (UTC)

Да, виждал съм, че прави тези замени. Може би някой, който разбира от шаблони трябва да намери начин да ги нагоди един на друг. Аз лично съм „За“ шаблоните, защото все пак предоставят накратко къде и кога е роден. Разбира се има и по-подробни шаблони, но не мисля, че трябва да се занимавам 10 мин с попълването на шаблон, вместо да напиша статията.--Ilikeliljon (беседа) 14:41, 24 май 2016 (UTC)

Какво точно не излиза добре? Пример Васил Друмев Ако трябва нещо, ще се допълни. --Rumensz (беседа) 14:43, 24 май 2016 (UTC)

Аз също съм за по-бързото стигане до информацията, но в енциклопедията има статии за политици с по две изречения. Виждам в тези шаблони смисъл, ако не се разтягат толкова. Да не говорим, че повечето от тях събират текста в едно място. Не мисля, че това е добре за читателя. -- DenisWasRight (беседа) 14:51, 24 май 2016 (UTC)

Ice Saints, Eisheiligen, Saints de glace, IJsheiligen, Trije ledeni možje, Zimna Zośka

Как се нарича на български, това атмосферното явление? Което е много интересно и което пак се повторило например у мен в Полша. Джевянин (беседа) 15:02, 25 май 2016 (UTC)

Това ще са дни на честа пролетна слана, която в католическите страни е свързана с църковните празници. Нещо като „черешова задушница“ – задушница по време на брането на черешите. --Rumensz (беседа) 15:12, 25 май 2016 (UTC)

Но не знам, освен всяка страна има свои обичаи, но безспорно е, че всяка година на 10 – 17 май следва охлаждане. Джевянин (беседа) 15:29, 25 май 2016 (UTC)

Карта с градовете в Грузия

В руската Уики има една чудесна карта с местоположението на всички грузински градове – Города Грузии. Дали някой може да я прехвърли в нашата статия Списък на градовете в Грузия. Аз се опитах, но не успях. --Молли (беседа) 16:40, 26 май 2016 (UTC)

Стана нещо. Трябва да се оправят линковете. --Rumensz (беседа) 18:14, 26 май 2016 (UTC)

Браво, Румене, благодаря ти многоǃ Кои линкове имаш предвид?

Вътрешните, защото направо го копирах от руската. --Rumensz (беседа) 18:45, 26 май 2016 (UTC)

ОК --Молли (беседа) 19:04, 26 май 2016 (UTC)

Отлична работа! И аз и бях хвърлил око на тази карта преди няколко дни. Изглежда супер. --ShockD (беседа) 20:30, 26 май 2016 (UTC)

За всяка страна подходи и ми мн харесва, отлична работа. Джевянин (беседа) 12:35, 27 май 2016 (UTC)

Принципни въпроси и разминавания относно певци и групи

Бих искал да повдигна за дискусия теми, по които с потребител Zdravkopetrov имаме сериозни спорове, в резултат на което се появи редакторска война в страници, създадени от него. С него имаме спорове относно това, когато певец или група имат албуми, издадени само на гр. плочи, как се категоризират. Според мен те трябва да бъдат категоризирани в Дискография или Албуми на съответния певец или група. Според потребителя Zdravkopetrov обаче те се категоризират като Звуконосители, което за мен е абсурдно, тъй като е са важни албумите, а не видът на звуконосителите. Абсурдно е да се категоризират издадените грамофонни плочи в отделни албуми, квалифицирани като „Звуконосители“
Потребителят, също така, в шаблоните за певци и групи на параметрите „Продуцент“ и „Лейбъл“ пише ненужни неща, които след като изтрия, той възстановява. Пример за продуцент: „БНР – продуцент на всички песни“, издател: „Балкантон – издател на част от песните“. Очевидно е, че допълненията са напълно излишни, като се има в предвид и че в шаблоните се стараем да бъдем максимално кратки. Ако има и други издатели, се пише „Балкантон и др.“
Освен посочените различия, потребителят възнегодува от факта, че добавям към източниците на страниците, създадени от него, сайта „БГестрада“. Господин Петров като източник посочва една книга на Йордан Рупчев. Основно изискване на Уикипедия е източниците да бъдат лесно достъпни. Очевидно сайтът „БГестрада“ е такъв. По тази причина го прилагам като източник.
Цитирам последното мнение на Zdravkopetrov от една беседа с него, тъй като ми се струва важно допълнение към резюмето ми:

„

И нещо друго, което ще напиша тук за да е още по-ясно. Плочи с две песни на 45 об. се наричат макси сингъл и не могат да бъдат категоризирани като албум на изпълнител, дългосвирещи плочи се наричат LP – лонг плей. Това Ваше твърдение, което упорито налагате, е абсурдно и много погрешно. Същото се отнася и за малки плочи с по две песни на страна, общо 4 песни, такава е била практиката у нас и в чужбина през 60-те, по-точно стандарта. Относно продуцент и издател, това е много сериозна тема, която трябва ясно и точно да бъде уточнена, така както съм направил, а Вие упорито премахвате. Да, факт е, че БНР е продуцент на всички песни на съответния изпълнител, там където е упоменато, а Балкантон издател на една малка част от тях. Не разбирам това какво Ви дразни? Ако някой се съмнява в това, готов съм да приложа разпечатка от фонотечна система на БНР, в която присъства дата, година, студио, място на запис, дори и тонрежисьор на записа.Да, не сте убеден, че само БНР не е продуцент, и правилно не сте убеден, защото няма как да знаете, а аз да го напиша, значи е така. И още нещо много важно. В статиите, които съм създал, не съм ползвал за източник сайта Бг естрада, че да го цитирам, а Вие така силно желаете да присъства в източници, прибавяте го, а това не е коректно. И моля, четете резюметата,а вече и беседите на страниците, за да не си мислите, че безпардонно трия вашите редакции. Ясно и точно съм се аргументирал по какви причини.

“

Zdravkopetrov (беседа) 09:13, 26 май 2016 (UTC)

Очевидно господинът не дава ясни аргументи защо плочи с две песни на 45 об. не могат да бъдат категоризирани като албум на изпълнител, а и дългосвирещите плочи също. Не дава никакви аргументи и факти, че твърдението ми е абсурдно и много погрешно, както самият той споменава. Не дава ясен, аргументиран отговор и на въпроса защо не е коректно прибавянето на „БГестрада“ като източник от моя страна. — Предният неподписан коментар е направен от Nivelir (приноси • беседа) 27 май 2016‎ (UTC) (проверка)

Първо, когато се пише нещо подобно, би трябвало да се подписва. Второ – не виждам защо не е добре да се пояснява кой е продуцент и кой лейбъл. Всичко е от значение, и повтарям, че не ние решаваме какво е важно. Трето – източниците в Уикипедия трябва да са достоверни, т.е. една книга може да е много по-достоверна, отколкото сайт пълен с глупости. Четвърто – правилно е да се добавят източниците в текста, а не изведени отдолу, защото Уикипедия не е място за складиране на препратки. Извод: Да се спре този безсмислен спор, след като са написани тези подробности, да не се премахват, аз лично ще приемам това за вандализъм!--Спасимир (беседа) 05:01, 27 май 2016 (UTC)

Категорията "Звуконосители" се отнася за самите видове - плоча, лента, диск. --Rumensz (беседа) 05:48, 27 май 2016 (UTC)

* Не е логично да се твърди, че една плоча с две песни е равностойна на албум. Да не говоря, че е имало плочи с по една песен на страна на двама различни изпълнители, комбинирани така заради темата на песните. Звуконосител е много по-точно.

* Източниците задължително се разнасят по абзаците, не се слагат в насипно състояние най-отдолу, защото това изключително много затруднява проверката и води до недоверие у читателите.

* Не разбирам с какво пречи сведението за продуцент. Колкото по-пълна е информацията в една енциклопедия, толкова по-добре. Разбира се, ако не е разточителна.

* Добре е източникът да е качен в нета, защото проверката е по-лесна. Но това се прави само, ако той е достатъчно благонадежден. За съжаление не мога да взема отношение по този въпрос във връзка с Бг естрада. Нямам представа дали този източник е качествен и може да му се вярва.

--Молли (беседа) 06:47, 27 май 2016 (UTC)

Ако една плоча има 1 или 2 песни, това е сингъл. "Звуконосители" е по-горна категория, включваща всички албуми, сингли, плочи, дискове, и пр. --Rumensz (беседа) 08:01, 27 май 2016 (UTC)

Разбира се! Пояснявам също защо Звуконосители, а не Дискография, уточнявам, при някои певци, като напр. Росица Николова. Това е певица с кратка, но значима за българската попмузика кариера, която има издадена само една единствена малка плоча с 4 песни, две от страна А и две от страна Б, и по една песен в други - сборни плочи. Това НЕ Е Дискография, защото, да е, певицата трябва да има поредица от издадени дългосвирещи плочи във времето, т.е L.P, а тя уви няма такива. Всички нейни песни са записани в Първо студио на БНР, което е й продуцент на записите й. Всъщност, всички записи в България, правени в периода 1950 до 1989 г., с малки изключения, тези на ФСБ и песни аранжирани от ФСБ, но и сред тях има такива, поръчани и продуцирани от БНР, основен продуцент е БНР. Тази информация не си я съчинявам аз, а е от фонотечна система на БНР и е абсолютно достоверена. Разберете, в БНР всичко се пази, дори оригиналите на продукцията, записана в БНР през годините, тонрежисьорският екип, дата на запис, час и т.н. Да се твърди обратното е абсурдно и абсолютно несериозно.Zdravkopetrov (беседа) 08:16, 27 май 2016 (UTC)

Не мога да повярвам, че има такива разсъждения - туй щото било малко (по вид и брой) не било Дискография, а другото било, макар носителите да са все същите. Никакво значение няма нито големината, нито бройката. В реда на същите разсъждения един писател, ако има 1 книга - не е писател, ако са 2 - е. И една плоча е "Дискография" на твореца. --Rumensz (беседа) 18:50, 27 май 2016 (UTC)

Ами ако творецът има една плоча, три магнетофонни ленти, 7 касетки, 15 компактдиска, как ще го наречем? Zdravkopetrov (беседа) 19:41, 27 май 2016 (UTC)

Ами ако има само дигитални записи как ще го наречем? Звуконосители не става. Използваме традиционното Дискография, независимо от първоначалния смисъл на термина. --V111P 20:09, 27 май 2016 (UTC)

Според мен, според случая, за да е ясно за какво иде реч, за да е конструктивно, рационално, грамотно и не шаблонно, под Звуконосители да се обясни какви са, какъв вид и т.н, така както е в Маргарита Радинска и др. Zdravkopetrov (беседа) 08:57, 28 май 2016 (UTC)

Дискография - поредица, каталог на грамофонни плочи - L.P! Ще се радвам да сте разбрали разликата! Zdravkopetrov (беседа) 19:14, 27 май 2016 (UTC)

Аз не я разбрах. Чета какво сте написали в Дискография и там пише „пълен списък на грамофонните плочи на даден изпълнител“ – не пише нито колко на брой трябва да са плочите, нито че трябва да са LP. --V111P 19:33, 27 май 2016 (UTC)

Да, ако за Лили Иванова става дума, която има ... плочи, да напишеш Дискография е задължително, но за изпълнители с песни в сборни плочи или малки с по две, нещо не се вързва. А да наричаш мини албум плоча с по две песни, това вече е абсурдно Zdravkopetrov (беседа) 19:49, 27 май 2016 (UTC)

Аз не наричам синглите албуми. Обаче синглите влизат в дискографията. Ако има песни в сборни албуми пишем ги в „Други песни“ или ако няма собствени албуми съответно може да е само „Песни“, и към песента може да се напише в кой сборен албум/плоча/CD е излязла. „Други песни“ също го слагаме като подраздел на Дискография. --V111P 20:09, 27 май 2016 (UTC)

Явно Здравко бърка категориите (и разделите) в Уикипедия с някакво сравнение между певците. Ако има спор по отношение на име на Раздел в статията - то той може да се именува като "Творчество"/"Творби". Ако пък произведенията са издадени само на касетки, да няма да го кръстим "Касеткография"? --Rumensz (беседа) 06:11, 28 май 2016 (UTC)

Не, Румене Rumensz Дано да не съм объркал името Ви! Не ме разбрахте! Естествено, че няма да го кръстим "Касеткография", затова Звуконосители е най-добрият вариант, като се уточнят с болт вътре какви точно са. Всъщност, кръщавайте ги както искате! Аз искам всичко да е ясно, точно, логично и прегледно, но уви, унифицираност. Поздрави! Zdravkopetrov (беседа) 08:56, 28 май 2016 (UTC)

Мисля, че не ме разбирате. Дано да греша. Да, за изпълнител с повече от полвинвековна кариера, каквато има Лили Иванова да речем, да, съгласен съм изцяло с написаното от Вас по-горе, но ако се касае за изпълнители с краткотрайна кариера нещо дискография... Не Вие, а предизвикалият тази дискусия тук използва в редакциите си абсурдното понятие мини албум за плоча с по две песни. Zdravkopetrov (беседа) 20:27, 27 май 2016 (UTC)

Аз спорове с потребител Nivelir нямам и не мога да имам, но продължавам да твърдя, че "Уикипедия не е рекламен сайт на някой си и не може да бъде визитка на някого". Съгласен съм и се придържам изцяло към този цитат, който е на въпросния (вж. резюме, историята на статията на музикален редактор), и много настоятелно го моля да бъдет коректен и абсолютно безпристрастен. Източниците, ползвани в статиите Димитър Вълчев и Студио В, Емилия Маркова, Росица Николова, Мария Ганева, и др., повече създадени от мен, видно са: СБК, книгата "Другата струна" на Вълчев, Д., "Енциклопедия български композитори" на Вълчинова-Чендова, Е, "АБВ на попмузиката" на Йордан Рупчев и др., които са цитирани. НИКОГА БГ естрада не е използвана от мен, защото(вж.снимките и линка по-долу) очевидно съдържанието и ̀е структурирано на принципа копи-пейст, взето от АБВ на попмузиката на Рупчев, и е абсолютно некоректно спрямо предноизброените да е там, още повече най-отпред като източник. По-сериозно потвърждение на източниците от изброените по-горе книжни такива, последният от които съм абсолютно сигурен, че и Nivelir има, при това написани от музиканти - музиковеди, и се намират навсякъде, едва ли има. Промяна на словореда и замяната на думи с техните синоними в даден текстови материал, не го прави различен от основния - първоизточникът. Освен това в Бг естрада присъства много невярна информация. Веднага давам пример, сравнете страницата на Кирил Семов в Бг естрада с редактираната намеса от мен, пак на същия изпълнител, но в Уикипедия.

http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2

Zdravkopetrov (беседа) 07:43, 27 май 2016 (UTC)

Леснодостъпни източници

Без да взимам отношение по дискусията по-горе искам да отбележа, че един аргумент ми направи впечатление като грешен: „Основно изискване на Уикипедия е източниците да бъдат лесно достъпни.“ – няма такова изискване. Източниците трябва да са благонадеждни. Ако се случи да са леснодостъпни – добре. Ако ли не – не е фатално. --Лорд Бъмбъри (беседа) 19:56, 27 май 2016 (UTC)

Как да допълня дадена страница@

Бих желала да допълня с информация съществуваща страница. Как да запазя промените?
Tsvetelina Atanasova (беседа) 05:40, 27 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

като натиснете най-долу на бутона Съхраняване. --Sim (беседа) 05:51, 27 май 2016 (UTC)

А ако редактирате във „Визуалния редактор“, бутонът е гори вдясно и става син след като направите промяна в текста. --V111P 10:00, 27 май 2016 (UTC)

защо

Защо по Телевест на БНТ/Канал1 няма тиража на тотото? --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 212.5.158.21 (беседа • приноси) 18:08, 30 май 2016‎ (UTC)

Шаблон:Не знам --Предният неподписан коментар е направен от Rumensz (беседа • приноси) 18:18, 30 май 2016‎ (UTC)

Аз пък знам. Отговорът е, че мрежата 212.5.158.0/24 ( ≡ • N W D R G • stalk • блок. ⇄ Ѻ •  wtf⁈  ) този път е блокирана за три месеца. Следващия път блокирането ще бъде за половин година, а ако и след това вандализмите продължат, мрежата ще бъде блокирана завинаги. Това за информация на групичката веселяци в тази мрежа. — Luchesar • Б/П 18:30, 30 май 2016 (UTC)

И понеже изглежда отново става въпрос за мобилна мрежа (както при случая с Фадамс, но този път на Vivacom, а не на Теленор), за всеки случай отново създадох пояснителна страница. — Luchesar • Б/П 18:53, 30 май 2016 (UTC)

промяна на име на кмета

в статията за гложене, ловеч, кмета на гложене е друг- моля да го промените, казжа се не анна, а Милчо Дачев Милчев
Hhri100v (беседа) 12:07, 31 май 2016 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Готово. --Rumensz (беседа) 12:23, 31 май 2016 (UTC)

Редовни срещи в Скайп

Предлагам редовни срещи в Скайп всяка сряда от 21:00. Ще публикувам препратка към обществен чат малко преди това тук. --Лорд Бъмбъри (беседа) 10:38, 7 май 2016 (UTC)

• Чудесно, аз съм за. --Спасимир (беседа) 17:44, 7 май 2016 (UTC)
• 11 сутринта при мен, става... само дето не знам как да се включа в този чат.--Радостина 00:55, 8 май 2016 (UTC)
• За мен всяка сряда е прекалено много, но мога да се включа на всеки 2 седмици, като до Уикимания малко нещата са ми хаотични и не гарантирам нищо. VladislavNedelev (беседа) 21:45, 8 май 2016 (UTC)
• За, и когато мога ще участвам. Бих искала да пробваме https://meet.jit.si/ , който Лъчо предложи веднъж: свободен софтуер, изглежда супер лесен за ползване, няма нужда от сваляне и инсталация, върви си с заедно с Етерпад. Спири ··· - - - ··· 06:01, 9 май 2016 (UTC)
• Имаше един общ чат в Скайп, който Uroboros беше направил и доста време го ползвахме. Обаче изчезна някъде. Може би просто трябва да се възстанови? --Молли (беседа) 06:22, 9 май 2016 (UTC)

Линкът към срещата е https://meet.jit.si/WMBG. Начало – в 21:00. --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:34, 11 май 2016 (UTC)

Този софтуер не работи, нека опитаме тук: https://hangouts.google.com/call/o67qbprgujcivfgaj72fvssbpme. --Лорд Бъмбъри (беседа) 18:12, 11 май 2016 (UTC)

Основно стана дума за Уики обича Земята, затова резюме от разговора има тук. Спири ··· - - - ··· 20:21, 11 май 2016 (UTC)

Линкът за тазседмичната среща е същият: https://hangouts.google.com/call/o67qbprgujcivfgaj72fvssbpme. До след 40 минути! --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:22, 18 май 2016 (UTC)

И отново след десет минути: https://hangouts.google.com/call/o67qbprgujcivfgaj72fvssbpme. --Лорд Бъмбъри (беседа) 17:51, 1 юни 2016 (UTC)

И отново в момента, всеки е добре дошъл. :) Спири ··· - - - ··· 18:18, 8 юни 2016 (UTC)

Утре – отново, този път пиша повече от десет минути преди срещата. --Лорд Бъмбъри (беседа) 11:22, 28 юни 2016 (UTC)

Защо е блокиран източник „vestnikataka.bg“

Днес започнах да редактирам статията за Безсмъртен полк и когато реших да се позова на вестник „Атака“ като източник, системата не ми позволи и ми каза, че „vestnikataka.bg“ е блокиран??? Защо??? Докога??? → Иван (беседа) 14:45, 12 май 2016 (UTC)

Сигурно, защото е много читав. --Спасимир (беседа) 15:01, 12 май 2016 (UTC)

Сериозно питам за критериите и срока за блокирането. → Иван (беседа) 16:23, 12 май 2016 (UTC)

А ти сериозно ли смяташ, че такъв тип вестници покриват критериите за благонадеждност? — Luchesar • Б/П 16:57, 12 май 2016 (UTC)

Не искам да разгорещявам излишно страстите, още повече, че темата за източниците може да се дискутира безкрайно, но вероятно постижим е консенсусът по твърдението, че медиите и пресатата като такива - и това се отнася за всички, независимо от държавата, политическата принадлежност и нивото - по принцип не са благонадежден източник на информация и винаги може да се намери информационен продукт, който е манипулативен, пропаганден или направо дезинформиращ. Със същия успех в тях могат да се намерят обективни, интересни и верни факти и информация. Моят случай с блокиран източник в това отношение е много показателен. Като правих няколко статии за руски балетни звезди попаднах на едно явно политизирано блокиране на сайта на руската новинарска агенция ria.ru. На него бяха публикувани доста подробни биографични статии за споменатите балетни звезди. Не можах да ги използвам като източници. За късмет една от тях бе публикувана и на украинския сайт на същата новинарска агенция (rian.com.ua) - нея използвах за цитиране. Беше и смешно и тъжно да се констатира русофобско настроение (нечие или общо?) в бг У. Уважаеми Иван - не се ядосвайте, такъв е животът, а У е негово отражение. Вижте от добрата страна - все пак никой не ви изтри статията под предлог, че служи на руската пропаганда. --Mmm-jun (беседа) 16:58, 14 май 2016 (UTC)

Сериозно ли е блокиран РИА Новости? Никога не съм го цитирал, но това е смешно. А Вестник Атака е същият като Дума и Демокрация. Ако те не са блокирани, не виждам логика той да е. Къде може да се видят блокираните източници?--Rebelheartous (беседа) 17:20, 14 май 2016 (UTC)

МедияУики:Spam-blacklist. --Спас Колев (беседа) 12:41, 16 май 2016 (UTC)

Здравейте, имам питане общо по темата. Защо при условие, че тук - [3] се говори за неофициално становище на ЕК в списъка с блокираните медии от дайджеста се трактува като норма? Как например може да се извади РИА от листа? Поздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 07:40, 1 юни 2016 (UTC)

Анализите на East StratCom не са официална политическа позиция на Европейския съюз, но са експертна оценка на компетентен орган на Съюза (създаден въз основа на решение на Европейския съвет, между другото, а не на Комисията, което е важно, доколкото Европейският съвет директно отразява волята на страните-членки на Съюза). Политическите позиции така или иначе не са благонадежден източник, защото са ръководени от целесъобразност. Експертните оценки обаче се основават върху факти: всички доклади на East StratCom се състоят от конкретно посочени примери за разпространяване на явно лъжлива информация – и доказателства за това. East StratCom освен това е много открит орган: официалните служители са едва няколко, като задачата им главно е да систематизират и разпространяват получената информация. Истинската работа всъщност се извършва от повече от 400 доброволни сътрудници от над 30 страни: журналисти, експерти, представители на неправителствени организации и т.н. (от българска страна един такъв доброволец е журналистът Иво Инджев).

Конкретно по въпроса с „РИА Новости“ вероятно става недоразумение. Старата, наистина уважавана агенция „РИА Новости“ беше разформирована през 2013 година с указ на президента Владимир Путин и фактически прелята към новосъздадената такава „Россия сегодня“. Генерален директор на последната е печално известният Дмитрий Кисельов. Това би трябвало да е достатъчно по въпроса: Кисельов не е журналист – той е пропагандист, и скандалът във френските медии, който съм цитирал, го потвърждава. Ролята му е на практика идентична с тази на Гьобелс в нацистка Германия, макар постът му да не е толкова централизиран и да не е директно в изпълнителната власт: създаване на лъжлива алтернативна реалност чрез средствата на дезинформацията.

Тази графика показва степента на зависимост на медиите в Русия. За съжаление, положението непрекъснато се влошава, и графиката, макар и само от 2014, вече фактически е остаряла. Буквално преди дни например беше уволнено ръководството на една от не толкова многото останали независими медии, РБК (RBC Daily) – според бившия директор на холдинга, Елизавета Осетинская, заради публикациите, свързани с Панама-гейт и възможните скрити богатства на Путин. Преди време същата история се случи с уважаваното „Эхо Москвы“. Което, впрочем, не попречи тия дни там да нахлуе полиция – въобще, картинката в Русия днес за съжаление твърде много напомня на тази в съседна, уж също уважаваща гражданските свободи Турция.

Всичко това е много жалко и тревожно по принцип, а за съжаление затруднява и нашата работа. Наясно съм, че сегашното решение не е оптимално, най-малкото защото то не прави разлика между медии, които систематично публикуват тенденциозна и откровено лъжлива информация, и такива, които просто някой път са препечатали нещо, без да го проверят достатъчно. Преди известно време стана огромен скандал, достигнал дори до най-високо дипломатическо ниво, с история за малко руско момиченце в Германия, уж изнасилено от имигранти. Впоследствие се оказа, че историята е напълно измислена и очевидно планирана като акция с цел дискредитиране на правителството на Федералната република, но междувременно историята се оказа разпространена дори от иначе уважавани медии.

Коренът на проблема всъщност дори не е в медиите, а в нас, редакторите. Защото също както добрите журналисти проверяват информацията си поне от два независими източника (нещо, с което едно време Ройтерс се гордееше), така би трябвало да го правим и ние. Още повече, че сме енциклопедия, и достоверността е много по-важна от бързото отразяване на събитията (за съжаление обаче, дори този принцип често не се спазва). До блокирането на всички тези сайтове в крайна сметка се стигна след поредица случаи на безкритично позоваване, при което самата Уикипедия се оказа разпространител на лъжлива информация.

Затова, струва ми се най-добре би било ако поработим върху въпроса за качеството на източниците. Според мен особено полезно ще бъде да си съставим наръчник с добри практики за цитиране на източници. Предлагам дори някой път да си направим специален семинар – може би под формата на „кръгла маса“ – по тези въпроси, на която да поканим също журналисти и експерти в областта на медиите, публичните комуникации, пък дори ако щете и модерните методи за водене на информационни войни. Защото е факт, че в момента се води война и е особено важно да не позволим Уикипедия волно или неволно да бъде замесена в нея.

— Luchesar • Б/П 19:23, 1 юни 2016 (UTC)

Изобщо няма да е хипербола, ако кажа, че медиите в световен мащаб не са независими и обективни. Според едно проучване огромна част от средствата за масова информация са собственост на по-малко от 10 души/фирми. Става въпрос за всичко ТВ, радиа, вестници, списания, портали, агенции. Тук не става въпрос за това, че те не си проверяват источниците, а за това, че едни са блокирани, а други - не. Самото селектиране на източниците е ограничаване не по-малко лошо, отколкото използването им за постигане на цели. Не съм запознат със случая, който цитираш, но веднага се сещам за много уважавани източници, които твърдяха, че Садам има оръжия за масово унищожаване, което стана повод за война /официално/, които след това не откриха. Надуха ни главата за сваления самолет в Украйна, че са руснаците и т.н., а вече повече от годиня няма офиц. резултати от разследването. И двата „лагера“ си имат трески за дялкане, но обективно погледнато индивида може сам да прецени стойността на дадена информация само и единствено, ако има достъп до двете гледни точки. Блокирането до едната от тях е съизмеримо с методите на цитирания по-горе немец. Все пак въпроса ми е как може да се вадят от списъка сайтове. Не ми дреме за самолети и политика, за мен е важно, че в последните две неща, които правих имаше препратки към новини и видеа свързани с темите, които са с такива адреси, а сега не са достъпни. Поздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 06:33, 2 юни 2016 (UTC)

Сашо, не съм напълно съгласен с написаното от теб, но нека наистина сега не влизаме в принципни спорове. Конкретно по твоя въпрос: линковете, които си пробвал да въведеш, но системата не ти е позволила, вече може да бъдат въведени. Ако има и други такива, или ако срещнеш някакъв проблем с тези, пиши моля те на У:ЗА. — Luchesar • Б/П 15:55, 3 юни 2016 (UTC)

Ок, мерси. ПОздрави, Alexander.D.Hristov (беседа) 06:59, 6 юни 2016 (UTC)

Средокръстие

Допустим ли е такъв превод на en:Crossing (architecture) ? --Stanqo (беседа) 06:13, 28 май 2016 (UTC)

Може би само "Кръст (архитектура)". --Rumensz (беседа) 06:34, 28 май 2016 (UTC)

При нас в статията Трансепт това пространство е наречено предхорово, за което има логика, защото след него следва презвитериумът, където първоначално е бил хорът. Най-често се среща като предхоров квадрат, защото пресичането на наоса и трансепта винаги е във формата на квадрат. В английския се нарича проста crossing, т.е. пресичане. В никакъв случай не може да бъде наречено кръст. --Молли (беседа) 08:00, 28 май 2016 (UTC)

Погледнете превода на текста на картинката на деня на Начална страница. Там съм ползвал буквален превод от рускоезичната Уикипедия. Точно този превод се чудя дали е коректен при положение, че при нас просто не се среща тази дума „средокръстие“? Ако считате че не е коректно, то как би трябвало да се направи превода? --Stanqo (беседа) 13:06, 28 май 2016 (UTC)

Средокръстие не е български термин, моето предложение е на го напишете предхоров квадрат. Мислех за предхорово пространство, но то е по-голямо и не отговаря точно на смисъла. --Молли (беседа) 15:46, 28 май 2016 (UTC)

Гугъл не дава никакво индексиране и за „предхордов квадрат“... При това предполагам, че след като в другите езици има специална дума, то навярно и при нас се използва някаква. --Stanqo (беседа) 16:26, 28 май 2016 (UTC)

Не предхордов, а предхоров, защото се намира пред хора. --Молли (беседа) 17:03, 28 май 2016 (UTC)

В текста под картинката дали не трябва да се употреби "свода на предхоровия квадрат" ? --Stanqo (беседа) 17:21, 28 май 2016 (UTC)

Да, добре е, за да не сме с руския термин. Но НАД предхоровия квадрат.

Както и да ги чета статиите, там се говори, че чрез пресичането на едната и другата част на църквата се постига архитектурен план с вид на кръст. Допълнение е, че над тази част от плана започват да издигат куполи и кули. Така, че не е квадрат, нито пък е задължително да е пред хора. --Rumensz (беседа) 19:06, 28 май 2016 (UTC)

Пресечените трансепт и наос наистина оформят кръст, но мястото на пресичане, това, което принадлежи на всеки един от тях, обикновено е квадрат. Архитектурният план е поглед отгоре и тогава наистина се вижда кръст. Представи си, че си се издигнал над църквата и ако тя е еднокорабна и само с един трансепт, в план изглежда като кръст. В наше време предхоровият квадрат въобще не се намира пред хора, тъй като хорът вече е преместен. Но в миналото хорът се е намирал между квадрата, за който си говорим и апсидата. Терминът е запазен оттогава. Ако искаш, погледни в статията Апсида схемата. Ясно се вижда квадратът, апсидата в розово и пространството между тях, където навремето е стоял хорът. Всъщност, погледни и схемата в статията Презвитериум, там пък ще видиш къде точно е стоял хорът. --Молли (беседа) 19:25, 28 май 2016 (UTC)

В статията Трансепт още от 2008-ма година фигурира понятието предхоров квадрат. За съжаление, не е посочен източник, а редакцията е на IP адрес. Но терминът също се среща в доклада ПРОЕКТИ ЗА ХУДОЖЕСТВЕНОТО ОФОРМЛЕНИЕ НА ИНТЕРИОРА НА ЦЪРКВАТА „СВ. СТЕФАН” В ЦАРИГРАД, представен от доц. Благовеста Иванова от ВСУ „Любен Каравелов“ на международна конференция на висшето училище през 2012 г. Най-сетне, терминът се среща и в статията „Романската архитектура – раждането на един свят, „обгърнат от бялата мантия на храмовете” в списание „Християнство и култура“, бр. 56/2010. Затова ми се струва, че Молли е права.
— Luchesar • Б/П 20:22, 28 май 2016 (UTC)

Отдавна мисля да развия статията за трансепта, но все не стигам до нея. Могат да се намерят още много примери за употребата на термина предхоров квадрат, но май вече не е нужно. --Молли (беседа) 20:32, 28 май 2016 (UTC)

Напишете я, но тя няма да кореспондира с идеята на посочената статия, която подчертава кръста в архитектурния план. --Rumensz (беседа) 21:56, 28 май 2016 (UTC)

Правилно ли е да се напише статия със заглавие "Предхоров квадрат", която да съответства на en:Crossing (architecture) ? --Stanqo (беседа) 22:02, 28 май 2016 (UTC)

Румене, наистина ли не разбираш това, което обясних? Какво още е неясно? Мнението ми е, че е правилно да се напише статия Предхоров квадрат. Не знам какви още доказателства са ти необходими. --Молли (беседа) 22:07, 28 май 2016 (UTC)

Аз разбирам какво обясняваш спрямо наличната информация, ама във всички другоезични статии определено и подчертано става въпрос за строителство на църкви във вид на кръст. Затова другите статии са за "кръстосване". Какво се образува в средата на този кръст е друго понятие - Предхоров квадрат. Това, че няма българско определение за това строителство не е причина за заместване с налично свързано. --Rumensz (беседа) 22:30, 28 май 2016 (UTC)

Според мен, поне на английски и руски се говори точно за това пространство, а не за някакъв архитектурен стил при строителството на църкви. Това най-добре всъщност се вижда в приложените към съответните статии схеми, където е указано, че въпросното „crossing“, респ. „средокрестие“, е защрихованата площ. — Luchesar • Б/П 22:59, 28 май 2016 (UTC)

И понеже темата ми стана интересна, а досега почти нищо не знаех по нея, позволих си, може би леко неграмотно, да открадна шаблона Шаблон:Схематический план церкви (Карта изображений) ⇒ {{План на църква}} от братушките...

План на трикорабна църква със защрихован предхоров квадрат

— Luchesar • Б/П 23:47, 28 май 2016 (UTC)

Понеже може да не става ясно веднага, частите на изображението сочат към съответните статии. — Luchesar • Б/П 00:00, 29 май 2016 (UTC)

Прочетете: Неф или кораб в базиликите.--Sim (беседа) 23:56, 28 май 2016 (UTC)

Sim, това към мен ли е? Не съм сигурен, че разбирам какво точно имаш предвид. Нещо съм сбъркал в шаблона? — Luchesar • Б/П 00:00, 29 май 2016 (UTC)

Luchesar, не е към теб, а въобще. Започнах да чета немската статия. Шаблонът е правилен.--Sim (беседа) 00:07, 29 май 2016 (UTC)

Ясно, тнх! Между другото, не съм съвсем сигурен за разширенията на апсидата – тези, които в някои източници се именуват „апсидиоли“. В момента съм ги обозначил като олтара, протезиса и диаконикона, изхождайки от картинките в последните две статии, но това май не са съвсем същите неща. Прочее, некой по-сведущ ако прегледа детайлно (и евентуално поправи) шаблона, ще е супер. — Luchesar • Б/П 00:15, 29 май 2016 (UTC)

Браво за схемитеǃ Когато ми остане малко време ще ги преведа на български. За трите разширения на апсидата си съвсем прав - северното (горното) се нарича протезис, а южното (долното на схемата) е диаконикон. Към средното остава олтарът. В нашите статии пише кое за какво служи. Понякога се правят три, слепени една за друга апсиди, които носят същите имена като разширенията и изпълняват същите функции. --Молли (беседа) 07:53, 29 май 2016 (UTC)

Явно цялата тази материя засега е слабо описана и систематизирана в Уикипедия. Само в украинската Уикипедия има подробен шаблон "Елементи на сакралната архитектура", а в беларуската - шаблонът "Храмова архитектура". --Stanqo (беседа) 08:49, 29 май 2016 (UTC)

"Пресечище", ужасна дума, но това е използваното в превода на Панофски Е., Готическата Архитектура и Схоластиката; превод от анг., под ред. на арх. Стефан Бояджиев. (София: Агата-А, 2002). Стр. 245-9 са речник на ползваните в превода термини, там :

• "Пресечище" (crossing) място на пресичане на централния коpаб с трансепта (248)

Впочем френското croisée е пресечка, кръстовище ; на немски обаче Vierung идва от четиpи+суфикс за субстантив.80.72.94.103 20:52, 4 юни 2016 (UTC)

В България няма ли специалисти и никога ли не се е говорило или публикувало за храмова архитектура? Тук например се употребява „средокръстие“ - Основната, водещата форма на храмовата постройка включва трикорабен или петкорабен централен тракт с трансепт. В пресечната им площ, или т.нар. средокръстие, се намират олтарната маса и мястото на проповедника. . В този хабилитационен труд също се използва „средокръстие“.--Stanqo (беседа) 09:40, 16 юни 2016 (UTC)